„Най-важният закон, след Конституция, е законът за образованието. Вкарваме европейски практики, които отдавна са отречени“. Това заяви народният представите от БСП Стоян Мирчев в сутрешния блок на БНТ. Той даде пример с помощните училища за деца със заболявания, които вече ще бъдат друг тип институции.

„Този експеримент е правен в Италия. Отхвърлен е като негативен, а ние сега го въвеждаме“, обясни той. Друг основен проблем, който посочи народният представител, е финансирането на частните училища. „В Европа има такава практика, но преподавателите от държавния сектор взимат същите заплати, както и тези в частните“, подчерта Мирчев и допълни, че в България системата страда от хронично недофинансиране, а предстои да бъдат отклонявани пари към частните институции.

Той акцентира и върху проблема с учебниците. „Отворихме врата за безконтролно печатане на учебници за предмет и клас. Имаме проблем при създаването на програмите и плановете, а какво ще стане, когато дойде моментът преподавателите да избират от 30 учебника 1. Държавата има определен ресурс и ще е много трудно да го контролира. Проблемите тепърва започват“, предупреди депутатът от левицата.

Мирчев заяви, че в България има над 400 училища с под 300 ученика. Според него те страдат от недофинансиране и са пред закриване. „Ще вземем малкото им пари и ще ги прехвърлим през 2018 г към частните училища. Те ще бъдат ликвидирани“, категоричен е депутатът. По неговите думи образованието се връща в 18 век с т.нар. надомно образование. „Надомна практика може да има за деца с определени заболявания. В гетата, където почти не се получава образование, сега ще започнат да ги образоват неясно какви хора. Може да се вкара и радикализъм“, предупреди той.

Народният представител припомни и позиция на Йорданка Фандъкова, която е разкритикувала закона и самата тя е поискала да бъде забавен с една година. „Ние предупредихме, че няма да има време да бъдат направени стандартите по него. Вече сме свидетели на скандалите по това направление, както и екзотичните предложения децата да учат без учебници. „История славянобългарска“ се мести някъде, в неясен клас, и то се мести след скандала, че тя отпада“, подчерта той. Мирчев обясни, че законът дава една рамка, която стандартите прилагат на практика. „Предложихме на колегите да направим един добър закон и да не бързаме, но да гледаме поне проекти за стандарти. На практика не знаем как ще функционира част от системата, без да видим всички стандарти“, уточни народният представител. Мирчев поясни, че старият образователен закон от 91-ва година е претърпял редица поправки. Това е била причината за създаването на нов закон за училищното и предучилищното образование. „Обществото го очакваше, но проблемът е в закона, който ние получихме и беше гласуван. Той създава повече проблеми, отколкото решава“, каза още той. Според него образованието е свързано с икономиката на страната, защото без достатъчно добре обучени кадри няма как да се гради модерна икономика.

Относно новия министър на образованието Меглена Кунева, Мирчев коментира, че по време на нейното избиране тя не е казала нито една дума по линия на образованието. „Това е една политическа смяна, която показа и проблеми в управляващото мнозинство. Кунева е една шапка, от която няма да зависи абсолютно нищо“, коментира депутатът от левицата. Той подчерта, че тя не е от системата и не е в течение на проблемите в образованието. „Ще бъде и следващият бушон на следващата заложена мина в новия закон. Кунева има по-нисък рейтинг на доверие, отколкото Дянков при освобождаването му“, заключи Стоян Мирчев.