Пределно ясно си спомням една случка в култовото „Яйце“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отпреди повече от 20 години, която завинаги ще остане в мен като образец на диалог между двама велики учени, но и като оценка на българската общност, ако въобще са съвместими думите „българска“ и „общност“…. Та седим и си пием ракията с моя Учител и Голям приятел, Бог да го прости, проф. Николай Генчев, а пред нас минава друг Голям мой Учител, също Светла му памет – проф. Исак Паси…

Бач Кольо, както всички му казвахме на проф. Генчев, реши в един момент да си направи майтап и се обърна към проф. Паси с думите: „А,бе, Исак, това вие, евреите в България за нищо не ставате. Само ти правиш изключение, защото си високо образован и изключителен творец, но другите евреи са пълни боклуци!“. В този момент с цялото си великолепие и достойнство проф. Исак Паси отговори: „Виж какво, бач Кольо – какъвто народът, такива му и евреите!“… На което, за пръв път поне в мое присъствие, проф. Николай Генчев не можа да каже нищо…

Днес, покрай историята за обявяване на Ахмед Доган за персона нон-грата в Турция, припомняйки си и множеството случаи в ДПС, отново си сетих за тази блестяща сентенция на проф. Исак Паси, която с удоволствие мога да продължа с мои думи и оценка – КАКЪВТО НАРОДЪТ, ТАКИВА МУ И ТУРЦИТЕ!!! Искам да кажа, че „демокрацията“, която унищожи всички традиционни български устои, защото, каквото и да си говорим, социализмът осигури по категоричен начин вековния български проблем – този за оцеляването, в същото време отприщи всички демони в българската колективна психика – всеки срещу всеки в името на индивидуалното оцеляване! Тъкмо тези демони се настаниха по безапелационен начин и в колективната психика на българските турци – никакво чувство за общност и драматичният стремеж за лично благоденствие!

С други думи – т.нар. „Възродителен процес“ трици да яде – „демокрацията“ окончателно побългари като манталитет българските турци, които никога повече не могат да се почувстват като общност и колективно цяло! Тяхната трагедия основно е в опитите на множество „пророци“ да поставят българските турци в особено разкрачено положение – между собствената им Родина България и техните етнически събратя в Република Турция! Всички тези опити бяха осъществявани като съпротива срещу лидерството на Ахмед Доган, който през всичките тези повече от 26 години винаги е ритал и ненавиждал турския политически елит в Република Турция, заявявайки им, че българските турци са български граждани, че турците в Турция не могат да имат никакви претенции към турците в България, най-малкото пък на политическо ниво!

Тъкмо тази традиционна позиция на Ахмед Доган раждаше през годините опозиции срещу него именно в средите на българските турци, които търсеха в тази съпротива най-вече лични перспективи! Помня първите – Адем Кенан и Мехмед Ходжа, които моментално бяха отстранени от Доган заради религиозните си изцепки и стремежите да подчинят българските турци на интересите на държавата Турция! После дойде ред на Осман Октай, който беше отстранен заради кражби от касата на ДПС, а също и на Гюнай Тахир, който пък реши да претопи ДПС в партията на Иван Костов! След това дойде ред на Касим Дал, който се обиди, че Доган не го предложи отново за зам.-председател на ДПС, макар че го остави в Централното оперативно бюро, но пък той реши, че може да пребори Ахмед Доган с помощта на Реджеп Таип Ердоган и държавата Турция!

Днес абсолютно същата логика следва и Лютви Местан – все в името на личното политическо оцеляване, независимо, че можеш да предаваш интересите на собствената си Родина – Република България!

Затова и казвам, разширявайки сентенцията на проф. Исак Паси, че какъвто народът, такива му и турците! Та нима не виждате пред очите си, не само днес, но и в цялата ни история, че множество български политици са готови да предават интересите на България на различни чужди държави само и само да оцеляват индивидуално и да си запазят властовите позиции! Та, питам, от кого българските турци и техните елити да се учат, освен от българските политици и от българските елити?…

Що се отнася до „изненадата“, че като как така Турция забранява не само на Ахмед Доган, но и на Делян Пеевски да посещават страната, то отговорът, уважаеми, е прекалено прост, той е пред очите ви, но не искате да го видите – нито масовата публика, нито политиците, нито журналистите!

За мен е повече от очевидно, че селският даскал Лютви Местан е препоръчал на своя ментор Реджеп Таип Ердоган да вкара Ахмед Доган в един кюп с Делян Пеевски, тъй като съпротивите в обществената психика днес срещу Делян Пеевски са повече от ясни! С други думи, чрез пришиването им един към друг, селският даскал Лютви Местан цели да се дискредитира позицията на Ахмед Доган срещу опитите на даскала да пришие ДПС към интересите на Реджеп Тайп Ердоган – повтарям, на Ердоган, а не на Турция, защото ИДИОТЪТ Ердоган последователно води Турция към неизбежен крах! А той е следствие от това, че същият този ИДИОТ Ердоган ревизира основните принципи на държавата Турция, заложени от Великия Мустафа Кемал Ататюрк!

Вече го писах много пъти, казвал съм го непрекъснато и в много други медии, въпреки личния ми конфликт с Доган – уважаеми дами и господа, драги другарки и другари, Ахмед Доган един път спаси България преди 26 години, налагайки с неимоверни усилия запазването на етническия мир в страната! Сега ще спаси България за втори път, опитвайки се да предефинира външната политика на държавата, съобразена с новите геополитически реалности!

Дали ви харесва или не, мен не ме интересува, но това е положението, уважаеми и драги! Впрочем, никога не ме е интересувало мнението на един или друг „патриот“ поради простата причина, че за мен ролята на всеки един интелектуалец е да споделя своята позиция, истината, независимо от реакциите на масата!

Ще завърша с цитат, който звучи като притча… Основателят на Третата Виенска психотерапевтична школа, на логотерапията, Виктор Франкъл, споделя разликата между психоанализата на Зигмунд Фройд и собствената си визия за логотерапията като терапия за смисъла на живота: „При психоанализата пациентът може да лежи на кушетката и да споделя на терапевта множество ужасяващи неща за себе си. При логотерапията пациентът може и да седи на стол, но самият той мълчи, защото чува от терапевта множество ужасяващи неща за самия себе си!“…
Убеден съм, че за да намери смисъл на колективния си живот, българската общност най-напред трябва да чуе и да се опита да разбере множеството ужасяващи неща за самата себе си!

Това е положението…

Людмил Георгиев, Афера