За новака е рисковано да пазарува от турски пазар.  ЕС научи това по трудния начин – на срещата в понеделник установи, че внимателно подготвяната сделка за бежанците, за която бе спокоен, че е успял да убеди турските лидери, всъщност е само добро начало за преговори. В понеделник Турция направи на Европа контраоферта, която преди 6 месеца щеше да накара европейските преговарящи просто да станат от масата и да си излязат. За европейците предложението на Анкара бе като искане на откуп – 3 млрд. евро помощ за бежанците плюс обещаните вече 3 млрд. евро, пълна либерализация на визовия режим за турци в ЕС до края на юни, ускоряване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, както и обещание за разселване в Европа на повечето от бежанците, които Турция приема.

Посланието на Турция към Европа е ясно – вие се нуждаете от нас повече, отколкото ние – от вас.
Европа не просто обмисля турското предложение, но и най-вероятно накрая ще приеме поне част от него, ако не цялото. И това свидетелства за отчаянието на ЕС и на най-големия му член да се постигне някаква сделка за ограничаване на броя на бежанците и за прекратяване на тази криза, която подлага на изпитание европейската солидарност както нищо и никога досега.

Ангела Меркел, която вижда в споразумение с Турция единствения възможен изход от тресавището, се опита в ранните часове на вторник да прикотка колегите си да приемат офертата. Накрая те решиха да отложат вземането на решение до следващия редовен съвет идната седмица.

Някои от лидерите се тревожат, че приемането на турските условия ще създаде опасен прецедент, и ще даде сигнал, че основните демократични принципи на съюза се търгуват. Критиците твърдят, че ако се даде на Анкара това, което иска, на фона на затягането на хватката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган върху властта и превръщането на Турция в диктатура, ще нанесе непоправими вреди на авторитета на ЕС.

Но пък алтернативата за Европа – рухването на отворените граници и на общественото доверие в институциите, е още по-лоша. На срещата Меркел подчерта, че като се вземе предвид войната в Сирия и геостратегическата ситуация, сделката с Турция е „абсолютно в интерес на Европа“. Но да се убеди Европа в това няма да е лесно.

Сътрудничество, не санкции

Миналия петък турските власти сложиха ръка върху най-големия вестник в страната „Заман“ и разпръснаха протестиращите срещу това със сълзотворен газ. Такива действия обикновено водят до санкции от страна на Брюксел. Сухият коментар на Европа след края на срещата по този повод е: „Държавните и правителствени ръководители на ЕС също така обсъдиха с турския премиер ситуацията с медиите в Турция“.

Вместо да налага санкции, ЕС обмисля ускоряване на турските преговори за членство в ЕС. Този процес, който е спрял от години, обикновено изисква от страната кандидат да изпълни основни стандарти във всичко – от независимост на съдебната система до свободни медии. Приемането на турските искания ЕС да започне преговорите по 5 ключови теми, свързани с кандидатурата на Анкара, ще принуди ЕС да пренебрегне нарушенията на човешките права, потискането на медиите и манипулирането на съдебната система.

„Със сигурност можем да направим всичко това. Единственият въпрос е какво ще означава това за ЕС“, коментира официален представител, участвал в дискусиите. Иронията е, че Ердоган вероятно почти не възнамерява да присъедини страната си към ЕС. Членството в ЕС просто не е в унисон с неговия стил на управление. Но като принуди европейските страни да поканят Турция на масата за преговори, той може да покаже на народа си, че Турция все още е приемана от Запада и може да шамароса критиците си у дома, които твърдят обратното. Осигуряването на безвизово пътуване в Европа ще утвърди ролята на Турция в света на отличниците.

Европейските чиновници се опитват да представят срещата като успех, изтъквайки като голям пробив готовността на Турция да приеме условието да взема обратно бежанци и да помага в пресичането на трафика на хора. „Променяме правилата на играта“, коментира председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. „Ще кажем ясно, че единственият възможен начин да се дойде в Европа е законният“.

В някои отношения новата оферта на Турция е крачка отвъд първоначалния план, обсъждан с ЕС, по-специално по отношение на броя на бежанците, които Анкара би взела обратно и мерките за пресичане на трафика на хора. Но цената е по-висока, отколкото който и да било в Брюксел е готов да плати.

Миналата седмица цял парад европейски официални представители, оглавявани от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, посетиха Турция, за да положат основите на бъдещото споразумение. Под негово ръководство Турция трябваше да приеме да взема обратно бежанци от Егейско море, включително и сирийци, както и бежанци, които вече са в Гърция. В замяна ЕС трябваше да деблокира по-голяма част от помощта от 3 млрд. евро, която обеща на Анкара миналата есен.

Берлин бе убеден, че сделката плюс някои от последните предприети мерки като усилване на морските патрули и участието на кораби на НАТО в мисията, ще намали притока на бежанци. Антуражът на Туск бе окуражен от успехите, които успя да постигне в преговорите. След месеци разтакаване на т.нар. План за действия ЕС-Турция турците най-сетне помръднаха напред. Европейците решиха, че Ердоган вече е на борда, защото се нуждае от подкрепата на ЕС в конфронтацията си в Русия и за предизвикателствата пред сигурността в Близкия изток. „За пръв път от началото на миграционната криза виждам как се оформя европейски консенсус“, туитна Туск след срещата с Ердоган.

Първият знак, че европейският прочит на договореното с Турция не е съвсем верен, дойде веднага след излитането на самолета на Туск от Истанбул. Късно в петък турски съд постанови държавата да вземе контрола над в.“Заман“. Скоро след това в редакцията нахлу полиция за борба с безредиците. Хванати натясно, европейските лидери се чудеха какво да кажат в следващите 48 часа извън традиционните общи приказки за значението на свободното слово. Зад кулисите лидерите се страхуваха, че всяка критика към Ердоган ще дерайлира сделката и се опасяваха, че действията срещу „Заман“ е провокация с цел да се покаже на Европа кой командва парада. Това, което европейците още не знаеха, бе, че сделката, която смятаха, че са постигнали, вече е мъртва.

Изненада на вечеря

Турският премиер Ахмет Давутоглу покани Меркел на вечеря в турското посолство в Брюксел в неделя вечер. Поканен бе и холандският премиер Марк Рюте, чиято страна председателства ЕС в момента. Вечерята трябваше да подготви срещата на следващия ден. Но вместо да се стиковат детайлите по договореното предната седмица, Давутоглу пуска бомбата. Казва им, че Турция има нови изисквания. През следващите часове тримата обсъждат предложенията на Анкара. Меркел бързо разбира, че на срещата в понеделник няма да може да се постигне споразумение, като се има предвид какво ново е сложил Давутоглу на масата. В понеделник сутринта Меркел пристига рано в сградата на Европейския съвет за среща с другите лидери. Целта на срещата – справяне с пораженията.

Предварителният дневен ред предвиждаше обяд с турския премиер, последван от среща на 28-те за финализиране на детайлите по споразумението. Турският ход обаче обърка дневния ред на срещата. Заседанието с турците продължи часове. Вечерята бе обявена и после отменена, целта бе да се постигне разбирателство. Ключовата фраза бе „Трябва да прекъснем връзката между качването на лодка и настаняване в Европа“.

Меркел, която е пред ключови регионални избори в Германия в неделя, се надяваше да си тръгне от Брюксел със солиден договор, който да представи пред електората, чиято скептичност към способността на правителството да овладее кризата расте. Вместо това сега тя може да им предложи единствено мъгляво обещание, че мащабно споразумение с Турция предстои в близко бъдеще. Останалите европейски лидери са в шок. Туск се оплака, че всичките му усилия през предходната седмица са били напразни. Някои национални делегации обвиниха германците, че са опропастили преговорите, като се позволили на Давутоглу да прекрои споразумението. Меркел отчаяно се опитваше след срещата да придаде положителен облик на ситуацията. Тя настояваше: „Това турско предложение е пробив, ако вникнем в него… Да, то усложни нещата, но, честно казано, смятам, че е по-добре да имаме такова предложение сега, отколкото никакво“.