Държавите от ЕС позволяват на Турция да ги изнудва, защото е по-удобно някой друг да върши мръсната работа вместо тях. По-вероятно е обаче изобщо да не се стигне до сделка, предполага коментаторът на ДВ Кристоф Хаселбах.

„Прекалено сложни, много трудни за осъществяване и на ръба на международното право” – така литовската президентка Даля Грибаускайте описа предложенията за споразумение с Турция. Критики срещу този проект в момента има предостатъчно, така че човек трудно може да повярва в успеха му.

Нека погледнем първо юридическите въпроси: наистина ли всеки бежанец, попаднал в Турция, ще получи шанса на индивидуална процедура по молбата му за политическо убежище? Защото масовото репатриране на цели контингенти бежанци е недопустимо. И още: дали Турция наистина ще се отнесе коректно към всички несирийци, които тя на драго сърце би искала да екстрадира? Евросъюзът не бива да допусне Анкара да връща бежанци в страни, в които ги грози преследване.

Има и доста практически трудности. Ще се справи ли Гърция с обработването на огромния брой молби за политическо убежище и с масовото връщане на бежанци в Турция? В момента – едва ли. Тъй че нека Европа отсега се готви за шокиращи кадри, в които цели семейства отчаяно се борят срещу принудата да напуснат европейска територия.

Има и други пътища към Европа

Доста е съмнително и това дали ще се намерят европейски държави, които да приемат сирийски бежанци от Турция. Няколко еврочленки отсега казват „не”. И ако накрая пак се окаже, че само Германия и още няколко държави са готови да ги приемат, споразумението няма как да проработи. Да не говорим, че германското население все повече губи желанието си да приема още хора, както показаха резултатите от последните избори.

Нека не забравяме още, че легалното преселване на бежанци в Европа е само временна мярка, която засяга едва 72 000 души. Когато обаче близо три милиона сирийски бежанци в Турция установят, че този шанс за легално преселване в Европа е минимален, те положително ще продължат да търсят нелегални канали. Защото освен маршрута през гръцките острови, те могат да се насочат през България или през Средиземно море.

И последно: една малка държава от ЕС заплашва да наложи вето по политически причини – Кипър. Никозия може да провали цялата сделка, защото Турция все още отказва да признае Кипър като член на ЕС.

Вместо сирийци – кюрди от Турция?

Много държави от ЕС смятат, че не бива да се форсират преговорите с Турция за бъдещо членство в ЕС, доколкото тази страна политически и идейно непрекъснато се отдалечава от Европа. Но опасенията на тези държави всъщност са неоснователни, защото в обозримо бъдеще Турция няма шанс да влезе в ЕС.

Съвсем конкретна обаче е друга перспектива, от която на мнозина европейци направо им се изправят косите: че още това лято 80 милиона турски граждани вече ще могат да пътуват без визи из ЕС. С оглед на вътрешнотурския конфликт с кюрдите изобщо не може да се изключи перспективата милиони турски кюрди да поискат политическо убежище в Европа.

Тъй че дори ако централните въпроси около споразумението с Турция намерят някакво решение, това ще е решение само на част от проблемите. А навярно тепърва ще се появяват и нови. В този смисъл канцлерката Ангела Меркел доста прибързва с надеждите, които възлага на споразумението с Турция. Австрия, Унгария и останалите държави, които заедно затвориха т.нар. „Балкански маршрут”, смятат от своя страна, че с тази акция са доказали обратното: че Европа изобщо няма нужда да се поставя в такава зависимост от Турция.

Една евентуална сделка с Турция предполага, че Анкара ще свърши мръсната работа на европейците и ще спира бежанците и мигрантите. В крайна сметка обаче ЕС ще трябва сам да се погрижи за своята гранична охрана.