Да, всички за това говорят. Атентат, взрив на летището в Брюксел. И в метрото! Днес! Ужас! Има жертви! Това е нападение срещу цялото цивилизовано човечество! Демонокрацията е в опасност! Ау, убиват ни, взривяват ни! Je suis Brussel!

Давам тон за песен, нищо повече… Кога ще е митинга с плакатите, хванати в жива верига подръка на „европейските лидери“? Да си приготвя пуканките за този пореден умопомрачен парад на лицемерието, не за друго…

И какво? Верно ли има изненадани? Верно ли има възмутени? Разгневени? Честно? Сложихте ли си вече аватарчета с белгийско знаме, или с герба на Брюксел? Не сте?! Какво чакате!? Има ли изобщо СМИ, и СМРАД, които спокойно, от гледна точка на здравия разум да са способни да разкажат за това „събитие“? Които да излезнат от задъханата истерия, и да обяснят: какво е станало, кой има полза (от „събитието“), кой има възможност (да го организира, и направи), за да разберем – кой е виновен, все пак?

Сухата фактология е поне 4 взрива в рамките на 1 час. И няколко невзривени бомби. В летището, което следва да е един от най-охраняваните обекти, и в метрото, което също е обект с повишена опасност, и следва да е с повишено ниво на защита. Жертвите са няколко десетки, ранените над 150, доколкото разбрах. Сигурно ще се увеличат до края на деня.

В момента е 11:07 сутринта, българско време. До този момент още не е излезнала (или не съм я видял) версията, че Путин, Главният Злодей на Планетата Земя, е виновен и за този терористичен акт. Зер, това му е главното занятие, на руския президент – да тероризира добричките и цивилизовани европейци, нали така? Защо ли? Ами защото е руснак, и гадно комунде, кагебеец, как защо? И защото говори на руски, не е ли очевидно?

Сериозно, ще изчакам, и съм сигурен, че поне в българоезичния СМРАД-лив психо-десен сектор, официално, или полуофициално (например – в личен зловонен статус в обществените мрежи) следва да се появи и тази задължителна версия за „събитието“. Задължително-служебна, бих уточнил. Грантомотивирана, и морално-прискрипана, ако трябва да съм още по-точен.

Погледнете си часовника сега, когато четете тези редове. И проверете – дали тази правоверна и единствено вярна северо-атлантическа версия вече не се размножава от добросъвестни демонократични блогери. Ако я няма, нещо дълбоко е счупено в системата на „децата на капитан Грант“. Почти като «Мълчанието на (грантомотивираните) агнета», преди време. Опорните точки са хванали корозия, и боледуват от тежка мисловна недостатъчност. Грантов дефицит, по-страшен от дефицита на желязо в кръвта. Не се диша без него.
Да продължим…

1. QUO BENE, QUI PRODEST? Кой има полза?

2. Кой има възможност?

Само здравомислещият отговор на тези два въпроса може да ни отведе до автора на това „събитие“.

Имат ли интерес ИДИЛ от този атентат? Според мен нямат нищо против, но чак пък интерес – едва ли. В момента дертовете им са далеч по-големи, и са в други географски ширини. Дертове за оцеляване. Не, че не се радват. Със сигурност даже може и да се изфукат с това. За това много акъл не се иска. Най-важното в случая обаче е, че ИДИЛ/ДАЕШ още от създаването си не е самороден субект. Не е глава, която взема решения. Той е трансмисия, нерегулярната армия на САЩ. Единствената боеспособна, макар и нерегулярна армия на САЩ.

Имат ли възможност? Само ако им бъде предоставена такава. Организационна, логистическа, експертна, на ниво служби, както си му е редът. На кого следва да се подчиняват тези служби, го оставям като отворен въпрос. Явно не е (само) на националните правителства на страните от ЕС.

Имат ли интерес Русия, и Путин от това? Ами не. За тях тази тема е болезнено позната, и дотук винаги е организирана от «прокси-изпълнители», но идейните проектанти, и плановиците на тези терористични атаки са им добре известни.

Има ли възможност? Вероятно. Но дотук няма нито един документиран и доказан случай за подобно нещо. И причината е проста – липса на интерес.

Имат ли интерес САЩ от това? Въпросът е много сложен. Защото от 2008 година САЩ вече не е нещо монолитно – както като вътрешна, така и като външна политика. А от 2011-12 година насам пукнатината между тези две противоборстващи групи във висшето (истинското) ръководство на САЩ е вече широка, и непреодолима като колорадския каньон. И единствената тънка нишка, която ги свързва като изчурял разпадащ се дървен въжен мост е езикът, на който си общуват (английски), и общото преди 2008 година минало, и интереси, споменът за тях.

Имат ли възможност? Имат, и още как! Последните десетилетия, и целият свят е карта със записи за подобни събития.

Та, ако разделим много грубо, и условно тези две големи групи от висшето (истинското, не публично известното) ръководство на „финансисти“ (които искат запазване, и спасяване на еднополярния статут на САЩ, ФРС, и долара като световна валута), и «изолационисти» (тези, които разбират, планират, и искат вече многополярен свят), то ще видим, че тези, които са ползвали терора като инструмент от началото на 70-те години насам, и особено ислямския, са днешните „финансисти“. Те имат интерес от това. Защо ли? Нищо лично. Просто терорът винаги преследва само една цел: страх, ужас, които да доведат до обществено-политическа дестабилизация. Това е целта. Улесняване и поевтиняване на прилагането на тактиката „Разделяй, и владей“ (Dividere, et impera).

Терорът никога не взема много на брой жертви. От чисто военна гледна точка той е с много слаба ефективност, почти излишен като подготовка, и разход мероприятие. Като цена дори. За сметка на това е шумен, зрелищен, кървав, с голям джангър. Тези, които владеят СМИ, и СМРАД, моментално се включват, за да натиснат педала на масовата истерия. Volume на МАХ, за да се постигне ефекта, и да се изпълнят целите. Тоест, терорът е само поводът, без който предавката СМИ/СМРАД не изпълнява основната си задача.

На практика, ако организаторът, собственикът, командващия терора, и СМИ/СМРАД не е един и същ (без значение, чрез какви системи от посредници за управление), терорът е направо безполезен. Вижте, колко са жертвите: от няколко десетки, до 100-200 максимум. Моите най-искрени съболезнования и на жертвите, и на роднините им, но на ден от автомобилни катастрофи загиват повече. Или за седмица, има ли значение? И никой не призовава за убийство на автомобилите, за забраната им, за военни действия срещу тях, нали?

Друг важен показател, че се насочват лъчите на прожекторите и медийния шум само към правилно подбрани, и полезни, нужни за нечии цели терористични актове е тяхната необяснима (от гледна точка на професионализма, и морала) избирателност. Показваме гръмко, ярко, шумно, постоянно, като медиен картечен огън само тези терористични актове, които трябва да привлекат нужното внимание, и да формират правилните „изводи“ у оскотелия и оглупял от СМРАД people.

Забележете, че никой не направи това, което правят днес за Брюксел, което правиха за Париж, за разните му там шарлита, когато на 02.05.2014 изгориха официално 40-50, а в действителност убиха 168 човека в Одеса. Половин дума, къс ред, нищо повече. Самозапалили се били, случва се. А там загинаха буджакския българин Иван Милев, и още един наш сънародник.

На 02.06.2014 в центъра на град Луганск, избиха мирни минувачи, кьорав опълченец нямаше. Мълчание.

На 02.07.2014 смляха цели улици в Станица Луганская, с хората вътре. Пак мълчание.
Мълчаха, когато в Чечня терористи се опитваха да дестабилизират обстановката, и загинаха минувачи, и полицаи. Голяма работа!

Мълчаха за избитите от Боко Харам цели села с не-мюсюлмани, изгаряни живи, в Африка. На кой му пука?

Мълчаха, или казаха с половин ред за бомбардирането на „Лекари без граница“ от авиацията на САЩ, в Афганистан.

Мълчат, когато Турция смила цели квартали в Диарбакър, Сур, Джизре, и в други турски градове в Турция, с цялото население вътре в сградите. Труповете ги изнасят ежедневно с камиони. А даже не се казва на глас факта, че в Турция в момента тече страшна гражданска война. Но днес крещят, врещят, пискат, реват, бият тъпана, надуват медийните зурни, интернета не смогва да обнови страниците със съобщанията.

Във всички тези случаи загиналите са много повече. Това не е просто тероризъм, а системна политика, на места прерастваща във военни действия. Огромна част от загиналите по изключително жесток начин са жени, деца, старци, мирни жители. Но това не е интересно. Слагаме тежкия оловен медиен похлупак, и разгаряме истерията само по нужните „терористични актове“.

Вярно е, разбира се, и, че „Каквото си надробиш, това ще сърбаш“. И «Който сее ветрове, жъне бури». Но тук става дума за друго. За управляеми процеси. В които тероризмът е само част от инструментариума, нищо повече. И нищо лично.

Къде тук е ЕС? Ами няма го, ако питате за някаква субектност. Наистина го няма. И няма как да го има. Защото, напомням, истинският ЕС, на времето, беше замислен от генерал Шарл де Гол, и канцлера Конрад Аденауер като „Съюз на въглищата и стоманата“, от 1951, между Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия, които да бъдат бъдещето икономическо ядро на естествен, самороден съюз. Съюз в полза на народите, и държавите от Европа.

Но, разбира се, именно по тази причина беше посечен от корен от САЩ, и на днешен ден този ЕС, който „имаме“, е чисто САЩ проект, замислен в полза на САЩ политики, и САЩ корпорации, а не в полза на народите и държавите от Европа. Даже напротив. Затова този ЕС ще бъде просто обект, който ще бъде местен, мачкан, фрмиран, и деформиран така, както неговите автори са го замислили, и за което са си създали всички необходими лостове и средства за управление.

Къде тук е НАТО? За „НАТО ще ни пази“, ли питате? Ами същата работа. НАТО като армия не съществува. Единствената боеспособна армия на НАТО – турската (по-голяма от всички други армии на НАТО, впрочем), се еманципира. Не иска да слуша, иска да си е отделно. И да си воюва от душа в Ирак, в Сирия, и даже в Турция. Въпрос на вкус, и културни особености, дето се вика. Султан Ердоган взе на сериозно сериала „Великолепния век“. Освен това, нека ви напомня – какво всъщност е НАТО. НАТО е европейския башибозук на САЩ. Всички върховни главнокомандващи на европейското НАТО досега са само и единствено щатски американски генерали. В това число и последния: Филип Брийдлав.

Накратко – НАТО е американска, макар и многоезична армия. Много слабо подготвена, небоеспособна, скъпа, и негодна за истинска война. Както за нападателна, така и за защитна. Годна е само за авио-удари. Та, както е очевидно от събитията от последните години, НАТО не може да пази себе си, камо ли нас. Събудете се, корабът си потъва. И лодките и спасителните пояси са само за първа класа пътниците. Като в Титаник.

Къде е тук България? Даже не знам, как да ви го кажа. Нещото Плевнелиев беше се заканил да пребори тероризма с толерантност, помните ли? Вероятно понеже и двете започвали с „т“, знам ли. Въпреки, че „тъпанар“ също започва с „т“, ама ще трябва да питате него – той е официалната „глава“ на държавата. Не много умна, и не много наред, ама друга няма…официално, засега поне. Това е президента.

Премиер министърът Бойко Методиев Борисов пък направо е обиден: не било честно да ни удрят така в сърцето на Европа. Сякаш някой го е послъгал при игра на карти.

Председателят на Парламента Цецка Цачева чака да се изнесе на бегом от Белгия… Да продължавам ли?

И вие от такива хора очаквате да могат да вземат здравомислещи решения, и да защитят българите, България, държавата, и народа?

Не, „Аз не съм Брюксел!“.

АЗ СЪМ КРЕСНА! АЗ СЪМ БЪЛГАРИЯ!