Категорично против евентуалното обединение на БНТ и БНР се обявиха журналисти и представители на медийните регулатори на дискусията „Регулация и саморегулация на медиите. Гледната точка на СБЖ“. Обсъждането се проведе в Съюза на българските журналисти и бе провокирано от срещата, организирана от парламентарните комисии по медии и транспорт и съобщения в началото на март. Тогава отново бе подхвърлена и тезата за евентуално обединение на двете обществени медии.

В началото на срещата председателят на СБЖ Снежана Тодорова припомни, че Съюзът се обяви против подобно обединение. Тя прочете и позиции на журналисти от Благоевград, Варна и Шумен, които също се противопоставят на подобна идея. Присъстващите на дискусията подчертаха, че сливането на медиите би застрашило плурализма и информационната независимост.

„Нито регулацията ни плаши, нито саморегулацията ни тревожи. Тревожи ни амбицията на определени кръгове във властта да доведат положението до свръхрегулация на българските медии по няколко направления“, обясни журналистът и член на УС на СБЖ Светослав Терзиев. Той бе категоричен, че журналистите трябва да се противопоставят на обединението на медийната олигархия и държавната власт. „На дискусията на властта ние отговаряме с дискусия на журналистите. Ние имаме право на глас. Това, че медийният закон се прави „на тъмно“, говори много за него“, коментира Иван Върбанов от СБЖ.

Колеги от БНР подчертаха, че авторите на идеята не са отговорили на много въпроси – колко ще струва подобно обединение, откъде ще се намери финансиране, кой е авторът на подобна идея, какво време ще отнеме и др.

Председателят на Комисията по регулиране на съобщенията също изрази резервите си за сливане на БНР и БНТ, както и за обединение на СЕМ и КРС. Той припомни, че в много малко европейски държави има подобна консолидация, а опитът там е по-скоро негативен. Подобно начинание би било скъпо и би отнело много време, добави той. Иво Атанасов от СЕМ подчерта, че от години защитава тезата, че БНТ и БНР трябва да бъдат отделни субекти.

Припомнено бе, че на дискусията в НС не бяха представени анализи. Журналистите обаче бяха категорични, че такива вече има в много европейски страни, а последният е в Швеция, която се отказа от обединение на обществените си медии.

В гилдията се прокрадна и съмнението, че идеята за сливане на БНР и БНТ цели отвличане на вниманието от подготвяния нов медиен закон. Такъв вече е подготвен, но той не е предлаган на обществено обсъждане и се гласи „на тъмно“. В гилдията очакват, ако има законодателни промени, те да касаят концентрацията на медии, прозрачността на финансирането им. Надяват се да бъде застъпено колективно-трудовото договаряне, за да се предотврати практиката с мизерно заплащане на журналисти.