Няма нищо сигурно в тоя живот. Дори когато се наричаш ДПС. Партии се пръкват, после безславно загиват и никой не се сеща повече за тях. Движението обаче си стои и продължава и явно, и подмолно да разпределя порциите. От години вкарва в парламента между 30 и 40 депутати, но винаги успява да е сред печелившите.

Сигурният електорат на ДПС се прелива по метода на скачените съдове където му се каже, подобни са и действията на представителите му в парламента. Искате подкрепа – ето ви я, но тя си има цена. В противен случай отиваме на предсрочни избори или в най-добрия случай хвръква нечия министерска глава. С годините ДПС овладя изкуството да налага волята си, да урежда хората си във властта, а те според способностите си да умножават благосъстоянието си или да се провалят. Умните го правят според правилата и рядко излизат на показ. Други се самозабравят или им е било заложено да изгорят, за да светят като пример как не трябва да се прави.

Доскоро този изпитан сценарий действаше безотказно. И изведнъж монолитността на партията почна леко да се пука Заблуда е, че пукнатините са заради решението на Лютви Местан – посоченият лично от Ахмед Доган за лидер, да докаже, че и сам войнът е войн и може да направи достатъчно силна партия, която да му осигури място в Народното събрание. Не, Местан е просто поредният пример за безславно слизане от сцената, защото забрави, че Доган е не е само почетен председател, а смазката между властта и движението. Впрочем Местан ще стигне до същата задънена улица като предшествениците си, които зарязаха партията или тя ги отхвърли като чуждо тяло. Блъф е, че ще отклони гласове и ще обезкръви ДПС. Местан има много по-тежък грях – промени курса на ДПС или поне се опита, преди да бъде спрян.

Допреди две години опитите на Анкара да се меси във вътрешните работи на ДПС и на страната не бяха толкова безпардонни и публични. Принос за сегашния нагъл диктат от стара на Турция има Лютви Местан, който още през първите дни начело на партията се просна на килимчето пред Ердоган и продължи да угодничи на Анкара. Леденото отношение на южната ни съседка към Доган се промени в покровителствено към новия председател. И докато за Доган беше важно да отъпче пътеките си тук, в България, вместо да разчита на някаква имагинерна подкрепа на Турция, Местан заложи на зависимост от нея, разчитайки това да заздрави позициите му в партията. Тактиката на Ахмед Доган бе да превърне ДПС в европейска партия, а не във васална организация. А Местан направи тежко отклонение от този основен принцип на независимост. Опита се да зачеркне Европа и да се върне на Босфора. Тоест да върне стария образ на ДПС като етническа партия.

Не му се получи. Освен това Местан нямаше нито замаха, нито организационните качества, нито харизмата на предшественика си. Тези липси бяха заменени от огромна амбиция да се докаже. Никога няма да разберем дали друго провинение на Местан е, че се е опитвал да кадрува и преразпределя порциите на властта през главата на Доган. Но е ясно, че началникът не се поколеба да унищожи протежето си, което сам създаде.

Проблемите на ДПС обаче не свършиха с отстраняването на Лютви Местан. Те се задълбочиха заради очевидната безпомощност на заелите неговото място трима съпредседатели – Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза. Трите влъхви обикалят България, но изглеждат толкова объркани и безпомощни, че на човек му става жал да ги гледа. Водят се навсякъде заедно за кураж. Който и от тях да заеме мястото на Местан, все ще е зле. Явно го разбират и те, защото не се наблюдава никакво желание за себедоказване. По-скоро прозира страхът някой от тях да не бъде нарочен за следваща жертва на високия пост. Може би няма да направи фаталната грешката на Местан, но и няма да заздрави партията. Затова най-лесният и безболезнен начин да се излезе от ситуацията е да се върне истинският лидер и всичко да тръгне постарому. Чухме го на няколко пъти артикулирано от всеки един от триото. Явно и на обикновените избиратели им светна червената лампа, че Ахмед Доган е техният човек.

Каквото им каже, истина е. Разбраха го и шефовете по места. И така се стигна до парадокса на практика да се приложи член от устава, заложен от години и останал проформа – низовите организации да кажат кого искат и мнението им да има значение. А те настояват Доган да се върне. Да е ясно кой пие, кой плаща и кой ще се грижи ДПС-то да го има. Вместо да ги омайват с неразбираеми лафове. След Местан партията е разколебана и ако тази хлабавост не се затегне, ДПС може да се размине със сегашното си господстващо положение.

Сигурно е, че на Доган хич не му се ще да се връща на старата си позиция. Разбираемо е, този тъжен човек се е барикадирал в Боянския сарай и съдбата му на затворник не е за завиждане. Вече няма дори желание да ходи по страната за срещи с избирателите си, защото опасностите дебнат отвсякъде. Но от него зависи дали ще дръпне шалтера, или ще спаси ДПС. Другата възможност е създаването на нов Местан, който да досъсипе движението поради некадърност или заради болна амбиция.