През 2007 г. дарих на сина си апартамент в София. Впоследствие той направи замяна и вече собственик на апартамента е трети човек. Въпреки десетината ми опита за смяна на титуляря на партидата обаче, в „Софийска вода“ начисляват сметките на мое име. Нещо повече, от две години там не живее никой, но служителите си пишат измислени кубици вода и ми вземат съответните суми.
Още след дарението се опитах да прехвърля партидата на името на сина, но ми бе заявено, че това трябва да направи новият собственик. Когато отишъл той обаче, на него са заявили, че това трябва да направи предишният собственик, тоест  аз. И аз, и синът ми, и новият трети собственик от много години

живеем в чужбина

В началото на септември 2014 г., когато узнах, че сметките продължават да се получават на мое име, се обадих от Лондон на телефон 02 822 04 07 на „Софийска вода“. Там на представилата се като г-жа Тотева разясних ситуацията. Изрично й заявих, че на адреса никой не живее и дадох последните показания на водомерите: 72 куб. м топла вода на водомер 5044437 и 128 куб. м студена вода на водомер 5145445. Въпреки това след разговора продължиха да се получават фактури за заплащане. Посочените в тях показания на водомерите – 86 куб. м за топла и 153 куб. м за студена вода – ми подсказваха, че и дотогава е било предплатено доста количество вода. Тъй като аз по-често си идвам в България, през февруари 2015 г. посетих заедно с един съсед офиса на „Софийска вода“, находящ се зад „Сердика“ 5 и се

опитахме да оправим нещата

чрез служителката Виолета Гроздева. Според нея обаче, не само че не можело да се връщат платени суми, но имало начислени още 56,95 лв., които трябва да платя. През април сметката нарасна на 87,86 лева. Посочената служителка също не спря евентуалните по-нататъшни служебни начисления, а за да смени партидата, каза, че трябвало да разполага с двата нотариални акта и заявления от стария и новия собственик. През юни отново посетихме г-жа Гроздева със същия съсед с попълнени и подписани заявления за смяна на имената от мен на сина ми и от сина на новия собственик, както и със съответните два нотариални акта. Имахме дълги разговори, при които тя ни убеди, че като стар собственик аз не мога нищо да направя, но ако дойде новият собственик, той ще смени партидата директно на себе си без каквито и да са проблеми.  И така, на 22 юли, като си идват в България, синът ми отива с най-новия собственик в същия офис за оправяне на въпроса така,

както ни бе обяснено

и обещано. И представете си, на тях пък им дават писмена информация, че предишният собственик е длъжен да закрие партидата си! (снимка номер едно). Тоест и те не могли да направят нищо. Подигравка! Нима за смяна на името в партидата на „Софийска вода“ трябва трима човека да идват специално чак от Лондон и да губят време, нерви и финансови средства? Та в самия Лондон ние вече няколко пъти сменяме титуляря само с едно-единствено обаждане по телефона.

На 5 октомври отново посетих споменатия софийски офис със съседа. Тогава същата г-жа Гроздева се оправда, че през юли била в отпуск и заместничката й не знаела за нашите уговорки. След изпълнение на условието, по-точно рекетирането, да заплатя фактурираната неконсумирана вода и плащане на съответна такса, тя прие молбата ми и след неколкогодишно ходене по мъките се смили да замени поне моето име с името на сина ми. Значи, щом е могла да направи това през октомври,

могла е и по-рано

могла е и при посещенията ми през юни и февруари, могла е и в предишните години.  Тъй като при подобен случай в Лондон английският омбудсман не само разпореди да ми върнат надплатената сума, но и ми осигури солидна компенсация за създадените тревоги и изгубеното време в защита на правата ми, реших да се обърна за съдействие и помощ към омбудсмана на Република България. Към жалбата през ноември 2015 г. прикрепих и съответните нотариални актове, всякакви документи и снимки, показващи и доказващи истината с убеждението, че така проблемите ще бъдат решени. Оказа се обаче, че българският омбудсман служел само за посредник за препращане на писма. От „Софийска вода“ отговорили, че не сме им представили необходимите документи, макар че и към самата жалба отново бях прикрепил всички документи за решаване на проблема. Омбудсманът просто ми препрати заблуждаващия го отговор на „Софийска вода“.
Ядосан,

написах втора жалба

чрез омбудсмана, в която напомних, че както при посещенията в офиса им, така и сега отново и отново им предоставям необходимите нотариални актове, снимки на водомерите с последните им показания и всичко необходимо за положителното решение на проблемите. За компенсации не може да става и дума в България, просто исках да се прехвърли партидата на последния собственик въз основа на предоставените нотариални актове и да ми се върне надплатената сума въз основа на предоставените им доказателства. И какво мислите, че стана? Мислите, че взеха под внимание документите и решиха въпроса? Нищо подобно! С подписано от изпълнителния директор Арно Валто Де Мулиак писмо отново се подиграват и с мен, и с омбудсмана на Републиката.

На снимката (номер две) поставям копие от цитирания в отговора им член 57 от условията им, където са записали „и/или“, тоест „новият и/или предишният собственик“. Така в течение на години въпросните служители всеки път тълкуват по различен начин този текст, но винаги

в ущърб на клиентите

и не приемат документите ни за смяна на собствеността. Отиде ли старият собственик, казват му, че това може да направи само новият, а като отиде новият – казват му, че това може да направи единствено старият. В последното си писмо от 5 февруари 2016 г. „Софийска вода“ признава, че при последната им проверка, извършена на 17 април 2014 г., водомерите са показвали съответно 65 куб. м за топлата вода и 112 куб. м за студената. А последните показания на водомерите (виж снимката) си стоят на 72 куб. м за топла и 128 куб. м за студена. Признават и че не са имали достъп до апартамента. А как могат да имат такъв, като собствениците живеят в чужбина и многократно уведомяват „Софийска вода“ за ситуацията и по телефона, и чрез личното ми посещение?
Може ли някой

да накара монополиста

„Софийска вода“ да ми върне надплатената сума за неизразходвана топла и студена вода до измислените и надписани незнайно от кого 103 куб. м топла и 187 куб. м студена вода? Защо изпълнителният директор Арно Валто Де Мулиак продължава да твърди, че не са предоставени документи за промяната на собствеността, след като дори и към жалбите си винаги прикрепяме копия от нотариалните актове? По този начин вероятно цели да затвори дяволския си кръг, сътворен от съчетанието „и/или“ в наредбите. При многократните ми посещения в офисите разбрах, че ние не сме изключение и че има много случаи на рекетиране на клиенти. Нима омбудсманът на България няма никакви права в подобни случаи да помогне на жалващите се граждани? Нима няма орган в тази страна, който да потърси сметка за ежедневните нарушения на правата на гражданите от монопола на „Софийска вода“?

Никола Филипов, Лондон