На 12 юли 2011 г. президентът на Турция Абдулах Гюл държи 9-минутна реч на турски език без превод в шуменското село Хитрино. Той е там, за да открие паметник на бореца Коджа Юсуф. Пехливанинът се е подвизавал през XIX век. Монументът пък е вдигнат с финансовата подкрепа на югоизточната ни съседка.

Коджа Юсуф ще да е много важен човек. Защото четири години по-късно, навръх Деня на съединението, той е уважен с още един паметник – този път в близкото село Черна, където е роден. Юсуф вече не е просто борец, а борец… с чалма на главата – така е изобразен. Паметникът е открит от Лютви Местан, който по това време все още е лидер на ДПС, а край него ръкопляскат областният управител на Одрин, кметът на Адана и други турски официални лица.

Турция е осигурила парите и за този паметник. Връщаме се през 2012 г. Варненският общински съвет сменя 220 турско-арабски имена на географски местности. Всъщност ги възстановява, защото някога те са си били български. Следва “случайно“ посещение на турския посланик Исмаил Арамаз във Варна, който се среща с представители на местната власт. Проведена е и среща между премиерите Борисов и Ердоган в резиденция “Евксиноград”, която уж е с други цели (присъства и катарският им колега Ал-Тани), но точно след нея става ясно, че връщането на българските имена отпада.

Годината е 2013-а, края. Варненският общински съвет все пак е гласувал новите названия. Във Варна отново пристига турски дипломат и няколко дни след това областният управител Иван Великов (БСП) връща за преразглеждане всички решения от сесията. Очаквано после преименуването не събира мнозинство. Така Турция, която остро протестира срещу българските наименования, срещна подкрепата на обединените в коалиция ГЕРБ, БСП и ДПС. И успя да спре родолюбивото начинание в най-големия морски град.

Варненската битка е много важна за Анкара, тъй като в Бургас, по инициатива наНФСБ, вече е извършено мащабно връщане на българските топоними – втора загуба за Турция в това отношение би била крах. 2015 г., декември. Ахмед Доган тегли мощен депесарски шут на Лютви Местан. Преди партийното съвещение, на което Местан е отстранен, турският посланик Гьокче звъни на областни и общински лидери да въстанат срещу Доган. Турски емисари пращат “хабер” на депесари и български бизнесмени, гравитиращи към обръчите им, че в противен случай с дейността им в Турция е приключено.

Самият Местан се укрива в посолството при Гьокче (изплашен от незнайно какво), а дни по-късно се появява публично сред кордон от турски дипломати – пазят го като бодигардове. Годината вече е 2016-а, януари. В българския парламент официално става ясно, че 23-ма служители на Комитета по религиозни въпроси на Турция (ДИАНЕТ) проповядват официално ислям у нас – заплатите им се плащат от турската държава, съответно тя им е началник.

Статистиката обхваща 2014 г. – 2015 г., т.е. не се знае колко са били тези лица преди. Повечето служители на ДИАНЕТ, освен с духовна дейност, се занимават и с финансова – какви учебни бази да се строят, кои мюсюлмански обекти да се ремонтират и т.н. Парите, естествено, са от Турция.
2016 г., 21 март. Премиерът на България Бойко Борисов най-официално заявява, че турският премиер Ахмед Давутоглу му споделил, че иска да види ГЕРБ и ДПС заедно в управлението.

Това са безпрецедентни думи – или са опит за гигантска намеса на Турция във вътрешните ни дела, или изключителна лъжа. Депутати, сред които и народните представители от Патритичния фронт, искат изслушване на премиера – напразно, понеже Борисов явно няма намерение да отговаря (но кой да го накара, обществото ли – дори професорите, които реват, че републиката е в опасност, никакви ги няма).

Седмица по-късно Местан обявява, че отива на среща с Давутоглу и други турски политически лидери, след което ще учреди партията си ДОСТ. “Днес проведох разговор Борисов, за да го уведомя за предстоящите срещи. Така е редно. Ще информирам министър-председателя за резултата след завръщането си”, заявява невъзмутимо Местан. По абсолютно същото време Борисов заръчва на мнозинството на ГЕРБ в парламента да закрие току-що създадената комисия, която да провери има ли намеса на Турция и Русия във вътрешните работи на България.

“От комисията няма да произтече нищо добро”, мотивира се той. Комисията е закрита, въпреки че Турция (а и Русия) не просто се меси, ами направо управлява политическия, духовния, културния живот на страната ни, на централната и местната власт. Тази статия бе хронология на едно национално предателство. То включва дългогодишен отказ от суверенитет и настоящото нежелание той да бъде разследван. Очевидно – за да продължи.

Даже не ви занимавахме със случаи като този от 2013 г., когато Ердоган заяви: “Турция е Кърджали”. Изброихме само случаи, които ясно и категорично говорят за турска намеса и пагубните за страната ни резултати от нея. Показахме ви защо тази комисия бе нужна повече от всичко.
С днешна дата в задачата се пита: за кого работи Борисов; както и – каква цена ще платим за упоритото заравяне на главата в пясъка. Историята сочи, че цената ще е много, много тежка.