Сериалът „Под прикритие“ връща на БНТ близо 1 милион лева на година и тези постъпления ще продължат, докато сериалът се гледа по света. Това заяви програмният директор на държавната телевизия Севда Шишманова при старта на петия, последен, сезон на крими поредицата. Според президента на американската компания New Films International Нисим Хейзън, официалният дистрибутор на сериала, пък разпространението на „Под прикритие” в само още 16 територии дели продукцията от книгата на Гинес за най-продаван сериал в света.

Тези данни са далеч от действителността. Поне според официалния финансов отчет на БНТ за 2014 г., който само членовете на регулатора са виждали, а иначе е държан в дълбока тайна от обществото. Според отчета всички приходи от програми, произведени от телевизията, са били близо 600 000 лева за годината. За сравнение – приходите от барчета и други помещения, давани под наем, са донесли на БНТ малко повече от 400 000 лева. „Този сериал подарен ли е на тези 186 държави, които го излъчват и ако е така, какво всъщност рекламира – мафията ли ни?“, питат медийните регулатори, но Вяра Анкова и Севда Шишманова мълчат като партизани на разпит.

В същото време обаче не пропускат да се оплачат от малкото пари за държавната медия (65 млн. лв. на година без периодичните увеличения) и да плачат на рамената на управляващите за още.

„Когато говорим за финансиране, разбира се, че Българската национална телевизия има много отговорности и задължения, те също не са ясно разписани в този закон и липсва, както има в Германия например, обществен договор, който изяснява задълженията, които една обществена медия носи към обществото.

Знаете в момента какво е финансирането на Българската национална телевизия, почти не мога да намеря някоя от тези точки, на които то да отговаря. В момента има цифра норматив на час/програма от 1628 лева. Тук има много колеги от нашия сектор, ако могат да кажат кое предаване може да се направи за час/програма с 1628 лева и да отговаря на едни съвременни изисквания. Основна характеристика на обществените медии това е качество на програмата“, проплака Анкова и пред парламента по време на дискусията за бъдещето на медиите преди две седмици.

Тя обаче удобно спестява, че цената на серия на „Под прикритие“, например, не пада под 250 000 лева. Анкова е един от главните радетели за сливането на БНТ и БНР под една шапка, която, разбира се, би било добре тя да оглави, тъй като вторият й мандат като шеф на БНТ изтича през юли и няма право на трети.

Останалите радетели са бившият издател на „Плейбой“, бивш БСП-депутат и настоящ парламентарен експерт Мартин Захариев, както и продуцентът Евтим Милошев.

„Още през 2010 г. в рамките на по-предишното правителство, когато с нарочна заповед министър-председателят възложи на работна група да подготви нов Закон за радио и телевизия, беше подготвен, но потъна в нечий кабинет, тъй като нямаше политическа воля за реализирането на реформи в медийното законодателство.

Сега би ли се считало за целесъобразно обединението в корпорация на обществените радио и телевизия по примера на РАИ, Би Би Си, Испания, Гърция, обединени под една шапка с избор на техния председател с мандат от пет до седем години от парламента. Такава е практиката там. Опитът на други европейски страни не ни задължава да следваме техния път.

Какво обаче налага да сложим тази тема на дневен ред? Това е реформата, реформата, която ще даде възможност за съкращаване и оптимизиране на разходи, която ще даде и неизброими производствени технологични и търговски синергии“, заяви Захариев пред парламентарната медийна комисия.

Според него безпокойството на БНТ и БНР, че ще останат с подценени бюджети е напълно неоснователно. „Има ясни правни възможности това да се случи, а те са в компетентността на Министерския съвет, той може да образува еднолични дружества с ограничена отговорност или акционерно участие с държавно участие в капитала по реда на Търговския закон. Оценката на непаричната вноска на дружествата в капитала на търговските дружества с повече от 50% държавно участие се извършва по реда на Закона за държавната собственост.

БНТ и БНР могат да бъдат акционерно дружество, което може да обединява двете обществени медии или холдингово акционерно дружество, в чиято структура да бъдат включени дъщерни дружества ЕАД или ООД с организационна самостоятелност. Това ще им даде възможност да сключват договори за финансови услуги с кредитни и финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции при спазване правилата за избор на изпълнител за предоставяне на услуги, да сключват договори за продажба, замяна, наем, дълготрайни активи“, представи готовата си финансова схема Захариев.

„Обществената телевизия е изключително важен субект. За нас обществената медия или БНТ е изключително важен субект в този пазар. Днес обстоятелствата са такива, че предимно търговските оператори развиват творческите професии, защото имат по-голям пазарен дял и по ред икономически съображения. Обединение – твърдо сме за това!“, подкрепи го и Милошев.

Според медийни експерти обаче обществените функции не позволяват обединяването на БНР и БНТ под една шапка и превръщането им в акционерно дружество. Според члена на СЕМ Иво Атанасов сливането на БНТ и БНР не е желателно. Той е убеден, че двете медии работят много по-добре отделно. И докато в Европа тази практика се базирана национални черти, то у нас не е така, твърди Иво Атанасов.

Той и много от участниците в парламентарната дискусия смятат, че идеята за сливането идва от група продуценти, с мотива, че по този начин щяло да има повече пари за български продукции. Иво Атанасов и много от представителите на медиите изказаха своята хипотеза, че тъй като всеки един продуцент в даден момент може да представи своя атрактивна идея, която да бъде осъществена в телевизията, а средствата не достигат, то тогава такива ще бъда теглени от бюджета на БНР, а това никак няма да води до добро за националното ни радио.

Срещу обединението са дори депутатите от Реформаторския блок. „Смятаме, че идеите за сливане на БНТ и БНР не са на дневен ред, защото по този начин е по-лесно да се осъществява контрол и влияние. Създава се и риск за зависимост и за по-малко плурализъм. Освен това в държави, в които такава трансформация е в ход и вече е извършвана, свидетелстват за по-ниски разходи чрез оптимизирането не са налице. При сливането ние имаме допълнително високи разходи, тоест аргументът за финансова целесъобразност според нас не е налице“, категоричен е Иван Иванов от РБ.

Блиц