Ще узаконят ли ДОСТ? – пита в своя статия г-жа Велиана Христова. Едва ли, отговарям и аз. Създаването на една политическа партия е въпрос на заявена воля от група български граждани. Но за да се превърне групата в политическа партия, тази воля трябва да мине през определен процес, строго подчинен на действащия в страната ни правен ред. Процесът на създаване на политическите партии трябва да бъде съобразен на първо място със Закона за политическите партии от 2005 г.

Чл. 10 от закона определя първите стъпки към учредяването на една политическа  партия. Необходимо е преди всичко 50 граждани с избирателни права да образуват инициативен комитет, който да приеме учредителна декларация в писмена форма. Декларацията, в която се определят основните принципи и цели на политическата партия, следва да се публикува най-малкото в един национален ежедневник. В срок до три месеца от   приемане на декларацията се свиква учредителното събрание, което е законно, ако в него участват най-малко 500 граждани с избирателни права. Събранието приема устава  на партията и избира нейните ръководни и контролни органи.

Политическата партия се регистрира в Софийския градски съд по писмена молба на органа, който съгласно устава я представлява. В едномесечен срок от подаването на молбата Софийският градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и при участие на прокурор разглежда молбата по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок  се произнася с решение. Решението по молбата за регистрация подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд. В 14-дневен срок от подаване на жалбата или протеста Върховният касационен съд се произнася с решение, което е окончателно. Политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на вписването й в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд.

Целият този процес протича, както разбираме, при строго спазване на Закона за политическите партии. Всяко отклонение от нормите на закона дава основание на съда да откаже регистрацията на партията. Сега трябва да добавим най-същественото – че целият този процес на създаване на политическата партия трябва да бъде строго съобразен с разпоредбите не само на Закона за политическите партии, но и на Конституцията. Всъщност духът на Конституцията трябва да съпровожда целия процес на създаване на една политическа партия. Това означава, че новата политическа партия не бива да се окаже в конфликт със заложения в Конституцията смисъл – да защитава националните (общодържавните) интереси на Република България.

В Конституцията се съдържа разпоредба – това е разпоредбата на чл. 11, която има непосредствено отношение към характера на политическите партии. След като прогласява принципа на политическия плурализъм и определя задачите на политическите партии, разпоредбата на чл. 11, ал. 4 категорично постановява: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“

Създаването на една политическа партия следва да бъде съобразено категорично с тази  изключително съществена конституционна разпоредба. Ако в проектираната партия бъдат констатирани белезите на етническа или верска обремененост, искането й за регистрация следва да бъде решително отхвърлено.

Мисля, че създаваната от Местан политическа партия ДОСТ (Демократи за отговорност, солидарност и толерантност) ще има много сериозни проблеми тъкмо с ал. 4 на чл. 11 от Конституцията. Учредителното събрание на ДОСТ бе един шумен турски панаир, натрапващ усещането, че се създава не българска, а турска политическа партия. Яркото присъствие на официални представители на Турската република в лицето на нейния посланик в България, присъствието на депутати от турския парламент, произнасянето на патриотични речи на турски език, заявената претенция, че там, където се говори турски език, там е Турция – всичко това остави тежкото впечатление, че на българска територия се създава не българска, а турска политическа партия. ДОСТ всъщност ще бъде действаща на наша територия част от турската политическа система, която ще представлява и защитава турските национални интереси.

Това е повече от неприемливо. Това е пряко посегателство върху нашата национална сигурност, което не може да  остане без своя ясен отговор. Не зная какво ще бъде решението на Софийския градски съд, респ. на Върховния касационен съд, но ако допусне регистрацията на ДОСТ, тогава то във всички случаи следва да се атакува пред Конституционния съд.

В компетенциите на Конституционния съд влиза правомощието му да се произнася по конституционността на политическите партии (чл. 149, ал. 1, т. 5). Органите и лицата, които в този случай имат правото да сезират Конституционния съд, са: една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор. Искам да вярвам, че най-малкото един от така посочените субекти на правото да сезират Конституционния съд ще изпълни своя патриотичен дълг и няма да допусне едно очевидно чуждо тяло да проникне в политическата снага на нашия народ.

ДОСТ би бил политически паразит, която ще разяжда тъканта на нашата националност. Ние сме имали вече случая да сезираме  Конституционния съд заради неправомерното регистриране на една политическа партия, основана на верска и етническа основа. Когато бе създадено ДПС, ние, група народни представители от Седмото Велико народно събрание и от 36-то НС се обърнахме към Конституционния съд с искането да обяви ДПС за неконституционна партия, доколкото бе създадена на верска и етническа основа. За съжаление претърпяхме тогава неуспех. На състоялото се на 13 април 1992 г. заседание на КС участваха 11 конституционни съдии. За приемането на валидно решение бяха необходими 7 гласа. Но от тези 11 съдии 6 подкрепиха нашето искане, а 5 съдии се обявиха против. Тези петима съдии бяха Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Теодор Чипев и Иван Първанов. За да остане в паметта на народа ни, ще кажа, че всичките тези пет съдии бяха представители на СДС. Така, с този недостигнал ни един глас, Конституционният съд легитимира ДПС и предопредели едно не особено щастливо  развитие на страната ни. Искам да се надявам, че грешката от 1992 г. няма да се повтори. Залогът е наистина много голям.