През последните 14 месеца от бежанските центрове на България е изчезнал цял град с размерите на Силистра, или точно 30 000 души. Това са хора, на които е даден приют, но са избягали, без някой да има представа къде са. Държавата нито прави опити да ги търси, нито да ги върне. Всичко това става ясно от доклад на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, депозиран в парламента. “Броят на лицата, напуснали самоволно центровете на Държавна агенция за бежанците за 2015 г., е 27280, а за периода януари-февруари 2016 г. е 2665”, обяснява Бъчварова. Със сигурност цифрата се е увеличила през март и април.

Анализи на неправителствени организации сочат, че поне 40% от тези над 30 000 иракчани, афганистанци, сирийци и представители на други народности от Близкия изток са все още у нас.
Намират се най-вече в София, където очакват да бъдат транспортирани налегално към Западна Европа. Друга част вече са отпътували от България. Трета се скита в Пловдив и Хасково, които са ключови точки по пътя на нелегалния трафик, а също Варна и Бургас. Пришълците напускат самоволно центровете основно в периода, през който са в процедура по получаване на държавна закрила. Рядко я дочакват и тръгват, броейки по 500-600 евро за човек на трафиканти.

Тогава изчезват от погледа на властите, както и от официалната статистика. Запознати твърдят, че “извозването” на хора до границата не става лесно и бързо, затова чужденците остават с месеци в България, водейки нелегален живот. Практиката от минали години сочи, че някои от тях се установяват завинаги у нас. Ситуацията е повод да зададем няколко основателни въпроса, за които се пита всеки българин, но отговор от институциите така и няма  – всички тези хора не са ли потенциално опасни престъпници; как държавата се бори срещу тази престъпност, след като не знае най-елементарното – къде са и защо са избягали; защо държавата не знае; нуждаят ли се те самите от закрила, след като тръгват в разгара на процедурата.

“Десант” се опита да разбере колко точно са мигрантите от Близкия изток у нас, колко влизат, излизат, за да нарисуваме картината на “пришествието”. Но до отговор така и не се добрахме, тъй като официалната статистика не съдържа информация за всички тези хора. Гореспоменатите данни показват избягалите от бежанските центрове. Статистиката на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) пък сочи, че в периода януари-март 2016 г. закрила са поискали 4202 лица, през миналата година те са били 20 400, през 2014 г. – малко над 11 000.

Но една част, както стана ясно, са изчезнали и никой не знае къде са. От обясненията на Бъчварова става ясно, че други 1238 души се издирват, а още 470 са настанени на “външни адреси” (поискали са защита, но сами си осигуряват квартира). Всички тези данни обаче не сглобяват картината, тъй като не отчитат постоянния трафик (към и от центровете, движение в рамките на българските граници, транзитно между тях), както и най-важното – пребиваващата трайно нелегална миграция.

“Десант” се опита да научи и каква е запълняемостта в бежанските центрове в момента, т.е. колко са там пребиваващите. Подозираме, че броят е тайна, тъй като до скоро ДАБ редовно публикуваше тази информация на сайта си, а вече не го прави. Но агенцията се оказа доста секретна институция. Посоченият на сайта й номер на стационарен телефон за връзка с обществеността не отговори на многократните ни опити да се свържем с назначените там на щат чиновници. А мобилният бе изключен – всичко това през работно време.

Ами ако човек в нужда се обърне за помощ към ДАБ? А доброволец? Нима в 21 век човек трябва да ходи на място в агенцията, за да установи връзка с нея? Все пак се добрахме до информация, че в центъра в Харманли в момента са настанени 117 души, а в транзитния пункт в село Пъстрогор – 54. Капацитетът на първия приют е 2710 места, на втория – 320. През 2015 г. в Харманли са били приети общо 9 858 души,  в Пъстрогор – 2185. За 2014 г. цифрите са съответно 3877 и 1241. Регистрационно-приемателни центрове има още в София и село Баня (община Нова Загора).

И накрая нещо интересно. Статистиката на ДАБ сочи, че от началото на годината хората, които са подали молби за закрила се разпределят по държави така: от Ирак 2058, от Афганистан 1442, от Сирия 445, от Пакистан 158, от Иран 23. От тях 54% са мъже, а жените – само 13%. Децата са 33 процента. Изводът е, че това, което виждаме по снимките от центровете в Гърция и Турция – огромна маса мъже, повлекли деца и почти без жени, важи и за България. И едва 12-13% от всички тях са сирийци. Данните са твърде тревожни, за да не знае България кой влиза в нея, излиза, колко престоява, къде е. Както и тази информация да не е публична. Но е факт.

Пращат ни 110 бежанци до края на 2017 г.

През тази и следващата 2017 г. България трябва да приеме общо 110 чужденци, нуждаещи се от международна закрила. Това предвижда одобрената в сряда, 13 април, от правителството рамка на Национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на България по презаселване. Документът вече беше приет на 1 април от Националния съвет по миграция и интеграция. Правителството припомня, че през последната година ЕС е приел три акта, свързани с приема на бежанци, по които България е страна.Общият брой на бежанците, които трябва да се разпределят съгласно тези спогодби, е 20 000 души. В същото време през миналата година само Германия е приела около 1 милион души.