Със 109 гласа „за”, 74 „против” и 10 „въздържал се” парламентът прие на второ четене промени в Изборния кодекс с които въведе задължителното гласуване. „Гласуването се извършва лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг“, записаха окончателно депутатите в изборния закон след почти два часа и половина обсъждане.

Това стана главно с гласовете на ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ и БДЦ. 72 от ГЕРБ гласуваха „за“, само един се въздържа. 25 от БСП се обявиха против промените, 27 от ДПС също. Само двама от РБ гласуваха „за“, 13 бяха „против“, а петима се въздържаха. 10 депутати от АБВ дадоха вот „за“, 18 народни представители от ПФ също, както и 7 от БДЦ.
5-ма независими народни представители бяха „против“ и 1 се въздържа. Oт „Атака“ се въздържаха.

След почивката от парламентарната трибуна Иван Вълков (ГЕРБ) поиска гласът му да бъде приет „за“ предложението. Избирател, който не е гласувал без уважителна причина, се санкционира по реда, предвиден в чл. 242а. От левицата се обявиха категорично против. Янаки Стоилов заяви, че въвеждането на задължителното гласуване се обезсмисля референдумът за него, който е внесен в деловодството на парламента.

„Арестуването на разсуждающите“ и „О, наразумни депутатино“

„Стана лоша практика в парламента да се внасят текстове, които имат камуфлажен характер“, каза пък Гроздан Караджов от Реформаторския блок и изтъкна приемането на още нещо ново покрай задължителното гласуване – в бюлетината да може да се отбелязва и „Не подкрепям никого“. Тези гласове ще се приемат за действителни и реално ще повишат необходимия брой гласове за 4-процентната бариера за влизане в парламента. „Това на практика ще даде гласове на най-първите партии. Карате човека да отиде задължително до урните, въпреки че не може да ви гледа, и мен в това число, и след това му казвате – понеже те задължаваме, можеш да се изхитриш, но и ние ще те надхитрим и ще ти зачетем гласа за най-първите. Тези опити за служебни победи не са от вчера“, добави Караджов.

Той се обърна към колегите си с думите, че Алеко Константинов „ги е описал тия хубавци като вас, дето ги внасят тези текстове“. И дори подаде писмено предложение за въвеждането на чл. 5 от фейлетона „Избирателния закон“ на автора от 1890 г.  В него се казва: „Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните“.

Димитър Байрактаров от ПФ обаче обвини Караджов, препращайки към Паисий Хилендарски: „О, неразумни депутатино, поради що се срамиш да си кажеш истината! За пореден път е важно да се прегърнете с ДПС и да защитите точно тази противоконституционна партия. Караджов отвърна, че ДПС наистина е етническа партия и нейните избиратели гласуват задължително, но не приема заради това да се наказва целият български народ.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев също се намеси: „Мен в любов към ДПС няма как да ме обвините и сме забелязали, че отношението е взаимно. Но българските мюсюлмани наказват чрез негласуване и като ги задължим резултатът на ДПС ще се повиши. Не мога да приема да се държим като стара мома, която си търси млади избиратели“.

Според Найден Зеленогорски (РБ) болната ни демокрация не може да бъде излекувана с чудодейно хапче като задължителното гласуване. Правото на избор на практика е свобода.

Ще създадем един Франкенщайн, от когото после трудно ще можем да се отървем, каза Зеленогорски. Той допълни, че лечението на тази болест е активната регистрация. Янаки Стоилов (БСП) посочи, че за първи път след приемането и влизането в сила на Конституцията се променя принципът, че изборът на гражданите е тяхно право и се превръща в задължение. Според него парламентът се поставя над българските граждани, а това е недопустимо.  Със 119 гласа „за”, 16 „против” и 12 „въздържал се” депутатите решиха да не се допуска провеждането на избори и гласуване по национален референдум в един и същи ден.