Лазаровден е. Празникът е с подвижна дата – последната събота преди Страстната неделя. На него се изпълнява ритуала Лазаруване. Подевките (момичета на 13-14 години) се подготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет ученици (9 март) – разучават пазарски песни и игри, избират си водачка.

Девойките лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят къщите. Обикалянето става от обед на Лазарица до обед на Връбница. Понякога лазарките обличат невестини дрехи, защото невестите са „най-берекетлии“. Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Песните на лазарките са за синове, внуци, малки деца, смели юнаци, прекрасни девойки и още по-прекрасна любов, за сила и юначество, за хубост, късмет и богатство – на всеки според положението му в семейството и професията.

Лазарките се чакат с радост. Къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година. Подаряват им се бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мас. На места лазарките изпълняват и песни за дъжд от обичая „пеперуда“, което е свързано със стопанския сезонен обрат. В Източна България се появяват повече „роли“ в лазаруването – Лазарова булка и боенек. Боенекът е артистична девойка в мъжки дрехи, с тояга или брадва в ръка. Момичето булка е по-малко и задължително трябва да е бащино и майчино (тоест да има живи родители).

Ритуалният танц на лазарките се нарича боенек – буйно несключено хоро, чиято основна идея е женитбата, и се свързва в християнско време с образа на възкръсналия Лазар. Докато играят на двора, лазарките подскачат високо – да растат високи посевите, да се плодят домашните животни. Извършва се обредно обхождане на ниви и ливади – отново с идеята за здраве и плодородие. На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума.

На лазарското хоро се събира цялото селище. На него оглеждат и избират пременените и щастливи бъдещи невести.  В Североизточна България се прави лазарска задушница, което е свързано с вярата, че на Връбница (Цветница) „разпускат умрелите“. В петък преди празника жените варят жито и приготвят обредни хлябове без мазнина – един голям и няколко малки в зависимост от броя на починалите. Гробовете се преливат вечерта срещу Лазарица, тогава се разчупва и голямата пита. Малките питки се раздават в събота сутринта.

Пазарски песни Лаленце се люлее на зелена ливада. Не е било лаленце, най е било детенце. Очите му – звездици, лицето му – трендафил.  Как си кротко играло, така си кротко заспало. Майка му го будеше: – Стани, стани, детенце, да си видиш лазарки, как играят и пеят -шити поли развяват, жълти чехли потропват. На този ден празнуват хората с имена Лазар, Лазарина и техните производни.