Не кръгла, а шведска маса. „Пътната карта” се финансира от Европейската комисия и българското правителство. Нима всички, които захлебват, са независими и свободни спрямо тях? НПО-та ще вземат парите, а после все така яростно ще вият срещу партийните субсидии, „държавната ясла”, ще искат либерализации… Разбира се, само в случаите, когато финикийските знаци не отиват при тях. Това също е лицемерие, една огромна шведска маса.

Една голяма тегоба тегне над българите, активно следящи политическия живот. И тя е, къде останаха протестърите, защо вече няма шествия за съдебна реформа, митинги и пърформанси, както гласи станалата модерна напоследък чуждица?! Къде се дянаха „активните граждани”, любими на няколко медии и фондации („Дневник“, „Капитал“, „Америка за България“, „Отворено общество“ и т.н. соросоиди)? Нима реформата победи? Нима правосъдието е променено? Нима Темида вече съди с наистина завързани очи?

Не, разбира се – всичко си тече по старому. Обаче протести няма.  Последният голям хепънинг бе в края на февруари. Той събра стотина души в центъра на София, а някои вестници написаха, че са хиляда. След което активността изведнъж се пренесе във „Фейсбук”, по кръгли маси, зали за семинари и други тихи и закътани местенца.

Лаптопите изместиха знамената, ръчичките оставиха вувузелите и хванаха кафенца, а позьорско навирени „интелектуални” физиономии смениха изкривените от викове площадни лица. Ало, протестърите? Какво пропуснахме? Да не би да сте съборили омразния ви Цацаров? Причината за тази промяна е древна – като най-древната професия. Нарича се Пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

Тя е изготвена от Министерството на правосъдието (МП) и е на стойност 10 млн. лв. Понеже името е натруфено и трудно смилаемо, ще разясним – в момента имало стратегия за реформа на съдебната система (ние не знаем за нея, обаче МП казва, че съществува). Та точно тя сега била актуализирана и за да продължи, трябвало да се изготви „пътна карта”. Защото без нея не можело да помръдне!

Както споменахме, за тази абракадабра ще бъдат похарчени 10 млн. лв. Срокът е до 2020 г. А „пътната карта” не е чудо, което изисква полагане на асфалт или друг физически труд. Тя се изработва след „мнения, анализи, оценяване, препоръки, методологии, кръгли маси, симпозиуми” и други подобни „куче-касички“. Парите са от европейската програма “Добро управление” и от държавния бюджет. Една част от тях ще бъде усвоена от самата правосъдна система, а друга, не малка – от неправителствените организации, които с цяло гърло скандират срещу същата тази система.

И понеже ще се раздават пак от системата (Министерството на правосъдието), не върви много-много да се демонстрира активност срещу нея. Всички тези борци за реформа ще се нагушат от „злото”, срещу което уж негодуват. „Гражданските организации” обичат и умеят да правят най-добре точно това – да захлебват от ръката, срещу която протестират, и то с тежка и отговорна дейност като „изготвяне на анализи, мнения и експертни оценки”. Кръгът се затваря, господа съдебни заседатели. „Пътната карта” бе одобрена от бившия и настоящ протестър Христо Иванов в кратките месеци, докато бе министър (друго има ли с какво да се похвали?). В момента е качена за „съгласуване” на сайта на МП.

На 7 април се състоя заседание на Съвета по прилагане на Актуализираната програма на въпросното чудо (и такъв орган има, представяте ли си?). Точката бе една единствена – да приеме „пътната карта”. Е, приета бе. Процедурата по разпределение на парите е задвижена и целият протестърски сектор е зинал за паричките, които ще се поръсят. Затова и професионалните протестъри са се притаили. Затова вече не протестират. Чакат, ослушват се, пишат проектни предложения. Ще ги оценява министърът на правосъдието Екатерина Захариева, а даже Цацаров и други “гнили ябълки”, защото за част от дейностите са отговорни прокуратурата и Висшият съдебен съвет.

Бавно и полека шумните вувузели целесъобразно бяха заменени с уж гневни, но безобидни декларации и статуси в социалните мрежи. Колкото падне при „гражданите” – толкова; колкото е, все ще стигне за“поминък” в следващите 4 години (цял мандат „активен гражданин”). Това е накратко положението. Уважаеми читатели, може би мислите, че има нещо скрито-покрито в цялата работа. Не, няма. „Има пари за електронно правосъдие. Няма за анализи”, заяви наскоро Екатерина Захариева. Т.е. призна, че електронното правосъдие, което  е част от „реформата”, непременно се нуждае от анализи и от средства за него. Е, намериха ги.

Ето за какво ще бъде похарчена значителна част от 10-те милиона:

4 млн. лв. за „ефективно администриране на съдебната власт”.
1620000 лв. за „ефективни мерки срещу корупцията и гарантиране независимостта на съда и другите органи на съдебната власт”;
1,2 млн. лв. за „гарантиране на „върховенството на закона, защита правата на човека, достъпа до правосъдие и хуманността на правосъдието”.
580 000 лв. за „оценка на ефективността на отделни структури на съдебната власт и реформа на съдебната карта”;
250 000 лв. за „самооценка на независимостта на съдебната власт и за външен анализ”;
860 000 лв. в „човешки капитал на съдебната власт”.
150 000 лв. от „човешкия капитал” ще отиде за анализ и кръгли маси. 100 000 лв. ще струва изработването на „стандарти за условията на труд в съда и прокуратурата”.

Парите се дават за неща като „анализ на съдебна практика”, „разработване на методология за мониторинг и оценка”, „проучване на практиката и относими данни”, „извършване на анализ на практиката”, „извършване на преглед и преценка за необходимостта от промени”… Чудите се защо няма скандал, защо медиите не пишат? Ами защото трохи (и не само!) ще стигнат и до тях. Голямо лапане се задава срещу нищоправене, съпроводено с тържествени речи, пози и менторство: „Ние тук творим съдебна реформа! Правим мониторинг, скрининг, пенитенциарна система, експертизи, методологии и институционален капацитет”. И докато оскотелият народец цъка с език, поредните 10 млн. ще бъдат усвоени за благото на родината.  И така до следващия протест!

Не срещу Плевнелиев!

„Правосъдните протести” спряха в мига, в който Христо Иванов стана министър. Логично е, след като самият той бе водач на неправителствения сектор. „Бунтовете” бяха възобновени, след като започнаха търканията му с Цацаров и още повече – след като Иванов подаде оставка. Новият правосъден министър Екатерина Захариева обаче е протеже лично на Росен Плевнелиев (член на кабинета му доскоро), а известно е, че грантаджиите и президентът са в топли връзки. Задават се избори за държавен глава – срещу Плевнелиев не бива да се рита. От друга страна, за разлика от Иванов, Захариева е в топли връзки с Цацаров  – това са другите причини, поради които протестърите са притихнали.