През изминалите по-малко от 4 месеца от 2016 година светът беше потресен от смъртта на редица значими фигури от различни сфери на изкуствата и обществения живот. Внезапно отишлите си знаменитости включват музикални икони като Дейвид Бауи, Морис Уайт от „Ърт, уинд енд файър”, основателят на „Ийгълс” Глен Фрай, актьори като Алън Рикман и Дорис Робъртс, философът Умберто Еко и още много други.

Тази седмица в черния списък влезе и американската поп-звезда Принс. Много хора изразиха учудването си в социалните мрежи от трагичната тенденция през 2016 година. Тя очевидно е факт, но причините за нея не са съвсем ясни, анализира британския „Индипендънт”, цитиран от БГНЕС.

Обществената Би Би Си разкри, че през 2016 година вече е публикувала повече информации за починали звезди от която и да е друга година. През 2012 г. британската медия публикува само 5 за първите 3 месеца на годината. През 2016 г. същото число е 24, като в него не се включват информациите за Мърл Хагард, Виктория Ууд и Принс от април.

Две са основните обяснения за този феномен. От една страна нарастването на смъртните случаи е неизбежно, предвид факта, че много знаменитости, познати на активното поколение, остаряват и са на около 70-годишна възраст. От друга в информационната епоха известността като феномен е по-голяма от всякога. Все повече хора стават известни и в епохата на суперсвързаността е по-вероятно от всякога да разберем за смъртта им.

Също така вече имаме налице всеобщо разбиране за 2016г. като за „черна година” и така всяка следваща съобщена кончина става част от цялостната картина и на новините с този характер се обръща по-голямо внимание, отколкото в нормална обстановка.

Въпреки тези аспекти, статистиката на Би Би Си нееднозначно показва, че нещо необичайно все пак се случва през 2016 година. Броят на умиращите знаменитости като цяло расте постепенно през последните години. През 2016 година обаче вече се наблюдава удвояване на темпа. Нищо не свързва отделните случаи. Починалите са на различна възраст и макар рака да е преобладаваща причина, има и достатъчно други.

Цитираните вече обяснения донякъде оправдават нарастването, но от друга обикновения лош късмет може би е най-голямата. Дали заради него или заради големината на информационния поток, много е вероятно всичко това скоро да ни се струва съвсем нормално и бледо да си спомняме 2016 като годината, в която започна.