Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е сред лидерите, които с позициите и действията си привличат международното внимание. Но отношението към неговата вътрешна и външна политика е противоречиво, което често поражда скандали в Европа и Турция около неговата личност. Неотдавна германски журналист подигра по телевизията Ердоган със сатирично стихотворение с вулгарни намеци за содомия. Ердоган веднага поиска извинение от германското правителство и наказание за журналиста. Това предизвика политическо напрежение между Анкара и Берлин. Канцлерът Ангела Меркел се разтревожи, защото разчита на Ердоган за разрешаване на мигрантския проблем. ЕС и особено съседните на турската държава страни, сред които и България, не на шега се тревожат от амбицията на турския президент да върне на Турция славата от времето на Османската империя и да разшири влиянието на Анкара в региона, в който живеят етнически турци.

Намесата на Турция в конфликта в Сирия също не е в посоката, която според ЕС би допринесла най-добре за омиротворяването на тази окървавена и разбита държава с многострадален народ. Вътрешната политика на Ердоган е белязана със засилващ се авторитаризъм, ислямизация и ограничения на свободата на словото. Преди да стигне до върха на властовата пирамида в Турция, 62-годишният Реджеп Тайип Ердоган изминава дълъг и труден път от бедно момче, което продава лимонада и сусамови гевреци по улиците на Истанбул, до кмет на огромния мегаполис. По-късно се изкачва на премиерския пост в Анкара и го задържа за три мандата. От премиерския стол скача на президентския. Когато през 2014 г. Ердоган стана президент, британският в. „Телеграф“ посочи, че той е най-силният и влиятелен лидер на Турция след бащата на съвременна Република Турция Кемал Ататюрк. Повече от десетилетие Ердоган доминира в политиката първо с три мандата като премиер, а сега и като първия директно избран турски президент. Сега той се стреми да превърне страната от парламентарна в президентска република. Той отрича, че иска да стане съвременен султан, и твърди, че желае да бъде нещо като британската кралица, която е балансиращ и стабилизиращ фактор в политическия живот на Великобритания. Трудно е да се каже дали амбициозният проект на Ердоган ще се реализира, защото в турското общество има и съпротивителни сили срещу неговата политика.

Блестящата кариера на 62-годишния сега Реджеп Тайип Ердоган започва почти от нищото. Родителите му са бедни етнически турци, преселили се в Турция от Грузия. Баща му, който е моряк от бреговата охрана на Истанбул, го изпраща да учи в религиозно училище. Макар че младежът е силно религиозен, кариерата на имам не го блазни. Той се изявява като талантлив футболист и още като ученик в религиозното училище играе в местни клубове. От това време му остава прякорът Имам Бекенбауер. Дори замалко да се продаде на клуба „Фенербахче“, където забелязали таланта му и поискали той да играе за тях. Спортната му кариера продължава от 1969 до 1982 г. Баща му не бил съгласен той да стане професионален футболист. А и амбициозният син бил от малък силно изкушен от политиката. Той влиза в Партията за национално спасение на ислямиста Неджметин Ербакан, който бързо оценил способностите му.

Ербакан, който през 90-те години е първият турски премиер с ислямистки възгледи, става ментор на Ердоган и го издига за лидер на младежкото крило на тази религиозната партия, забранена по-късно от влиятелните в управлението военни. Жителите на града го нарекли турския Робин Худ, защото се грижел за бедните в града, като подобрил електроснабдяването на бедняшките квартали и създал 180 кухни с безплатна храна за нуждаещите си. В работата му като кмет, а по-късно и като премиер и президент му помагат знанията по мениджмънт и администрация, получени в университета в Мармара. Като премиер от 2003 до 2014 г. провежда реформи за стабилизиране на икономиката на Турция, която въпреки кризата в Европа бележи ръст от 7% годишно. Този успех разпалва въображението на Ердоган и той поставя амбициозната задача до 2023 г. Турция да се нареди сред 10-те най-развити икономически държави в света. По време на продължителното премиерство той се сближава с Джордж Буш, Тони Блеър, Герхард Шрьодер, Силвио Берлускони, Костас Караманлис и други световни лидери. Беше приятел и с руския президент Владимир Путин. Турските медии го бяха нарекли Малкия Путин заради това, че и двамата политици са привърженици на авторитарния стил на управление. Но връзките им рязко охладняха заради различните им интереси в Сирия и след като турските ВВС свалиха руски боен самолет в Сирия, твърдейки, че е навлязъл над територията на Турция.

Още в началото на политическата си кариера Ердоган смята, че светското развитие на страната не трябва да ограничава религиозните вярвания и държи те да бъдат утвърждавани. Заради тях дори е бил в затвора за 5 месеца през 1989 г., защото чел на митинг ислямистко стихотворение, противоречащо на принципите на светското общество.

От проблемите в политиката Ердоган отмаря в лоното на щастливия си брак. Той и съпругата му Емине са образец на романтична двойка. Емине за първи път видяла Реджеп не на живо, а в съня си и почувствала, че този мъж ще е нейният жених, разказват турски медии. Съдбата превърнала този блян в реалност. Защото Реджеп също се влюбил в Емине от пръв поглед. Това станало на конференция на Асоциацията на жените идеалистки, в дейността на която участвала Емине. Девойката, с две години по-малка от Реджеп, учела в престижното училище „Мехмет паша“, но не го завършила. На конференцията Реджеп чел свое стихотворение, което развълнувало аудиторията. Разбира се, най-силно се трогнала Емине. По време на рецитацията той зърнал красивата Емине в публиката и моментално изпаднал в плен на нейния чар. След това в кулоарите двамата започнали диалог, който така се задълбочил, че през 1978 г. влюбените се оженили. Родили им се двама синове, които сега работят в доходоносния петролен бизнес, и две дъщери. Три от децата им са учили в САЩ и Великобритания.

След като Ердоган пое президентския пост през 2014 г., той и първата дама на Турция Емине влязоха да живеят в новопостроения импозантен дворец в околностите на Анкара. Палатът Ак Сарай (Белият дворец) е като за султан, коментираха турски медии. Построяването му, което започна през 2011 г., бе много спорен проект. Срещу него писнаха защитниците на природата и опозиционните политически партии. Защото цената на този луксозен мегакомплекс, в който има над 1000 стаи за служебни и лични нужди, е 615 млн. долара. На разположение на семейството на президента са 250 стаи. За високата цена на двореца допринесоха и хилядите , внесени от Италия, декоративни дървета и растения. Всяко едно от тях струва между 3750 и 10 000 долара. Дворецът с градината се простира на площ от общо 200 дка, които по ирония на съдбата са част от земята, където е имало ферма на Кемал Ататюрк. В архитектурно отношение дворецът е съчетание на съвременни строителни стилове и елементи от ислямската архитектура на Османската империя. Това, както и връщането на някои от официалните церемонии в двореца от времето на империята, е показателно за носталгията по миналото османско величие и стремеж да се продължи с ислямизацията на Турция и отдалечаването й от принципите на светското общество, възприети от Ататюрк. За това говори и отменянето по инициатива на Ердоган на забраната за носене на забрадки от жените чиновнички и студентки, както и подчертаваната в речите на Ердоган роля на жените преди всичко като майки. Съпругата му Емине хармонично му приглася, като дори възхвалява ролята на прочутите хареми от времето на империята, които според нея са „заслужаващи похвала образователни институции“. Първата дама на Турция изказа това мнение в лекция на тема „Майките на османските владетели“.

Възходът на Ердоган съвсем не означава, че му върви „по мед и масло“. От властта му са недоволни младите поколения, които са против авторитаризма и ислямизацията и искат либерализъм и демокрация. Не спят и враговете му от борещата се за автономия на кюрдите партия ПКК, както и движението „Хизмет“ на живеещия в доброволно изгнание в САЩ ислямски проповедник и политик Фетфуллах Гюлен, който в миналото бе съмишленик на Ердоган. Движението „ Хизмет“ има много влиятелни привърженици в Турция. Те критикуват корупцията сред близкото обкръжение на президента и се стремят да дестабилизират властта му, а той им отговаря с арести и репресии. Напрежението в страната се засилва от честите нападения и атентати на бойци от ПКК, а в последно време – и от джихадисти от „Ислямска държава”.