Непреходният завет на Надежда Михайлова „Нахранете журналистите!” напоследък има нов нюанс – все по-усърдно сред „раздавачите на порции” се настанява местната власт. Милиони левове от общинските бюджети изтичат към медии, за да се осигури комфорт на силните на деня. Кметът и общинските съветници стават другият важен работодател на българската журналистика, наред с министерства, олигарси, чужди частни фондации и европейски фондове (осигуряване на информираност по проекти).

Анализи на експерти и неправителствени организации сочат, че над 20 млн. лв. в периода 2011 г.- 2015 г. са “прелели” от общинските бюджети към хартиени или електронни медии. Периодът обхваща два поредни местни вота. Всичко това са официални пари, т.е. в сумата не влиза тайното финансиране, което обикновено в пъти надвишава цифрите в обявените на светло счетоводни документи. Обикновено от тази информация не става скандал, тъй като интересът към делата на местната власт е слаб, никой не се вълнува с какви средства разполага и отпуска тя. А и винаги при нужда „захлебването на журналисти” може да обоснове с благородната нужда обществото да бъде всестранно и прозрачно информирано за нейните дела (на властта).

Прилагат се два вида схеми. При първата съответният кмет обилно захранва вестници, радиа, телевизии и сайтове с протоколна информация, като мотивът е “осигуряване на публичност” (съобщения, решения, предложения, поздравления, речи…).  Това е масовият случай и се среща особено често в по-малките общини, където се разпределят по-незначителни суми (скромно, но редовно).

При втората схема общинският съвет гласува финансиране на предавания, рубрики, а понякога и на цели местни медии. Това вече е игра за по-едрите риби. Пример за това е Варна, където всяка година общината финансира “Дарик радио” с около 40 000 лв., за да осъществява предаване, акцентиращо върху дейността на местния парламент (което така или иначе си е работа на  журналистите).

В началото на тази година пък местният парламент гласува със забележително единодушие над  61 000 лв. в полза на “24 часа”, за да възстанови вестникът регионалната си притурка (закрита от собственика на медията преди време заради нисък рейтинг и слаба реклама). Притурките на „Труд“ и „24 часа“ в Бургас са на яслата с далеч по-скромните по 14 000 годишно, но само за „съобщения, свързани с дейността на общината“. Покрай изборите кметът Димитър Николов е развързал леко кесията, плащал е по 3 000 лева на няколко медии, да му отпечатат отчета за мандат 2011 – 2015 г.

За разлика от колегата си във Варна, Николов показва значително по-голяма щедрост към местните малотиражки. Първенци по усвояване на общински средства за публикуване на контролирана от пресцентъра на общината информация са „Черноморски фар“ (21 000 лв. годишно) и „Бургас днес и утре“ (9000 лв.). Пак уточняваме, че в тези суми не влизат лизаческите интервюта и слагаческите „журналистически“ текстове.

Резултатът от всичко това е повече от известен – с пари на данъкоплатците се осигурява рейтинг на кмета работодател и неговото мнозинство от съветници. Скандалите се подминават, не се извършват разследвания, фабрикуват се захаросани лъжи, публиката бива успивана. Слугинажът не се простира само в рамките на официално платеното време и пространство, защото повече от ясно е, че щом донорът си плаща за две рубрики или предавания, на останалите десет също ще бъде обслужен със същата страст. “Пакетната услуга” тече през целия мандат, дойдат ли избори, обгрижваните кмет и партия печелят. Кръгът се завърта отново.

Наскоро изтече информация, че лидер по “захранване на медии” е община Бургас със 720 000 лв. за последните 3 години. Изненадващ ли е тогава рейтингът на Димитър Николов, да се изненадваме ли на изборните успехи на “Чичо кмет” (в престараването си кметските пиари му осигуриха този прякор, бургазлии знаят защо). Над 600 000 лв. за медии е похарчила иначе небогатата Враца. Варна е прахосала 480 000 лв., а Пловдив – 270 000 лв., сочи проучване на „Дневник“, публикувано наскоро. Около 90% от всички тези пари изтичат към частни медии. Далаверата е  огромна  – и материална, и интелектуална. Тишината в общественото пространство – пълна.