Слушайки думите на премиера Бойко Борисов, човек може си помисли, че е болен от шизофрения – една е държавата за властта и съвсем друга за хората. През два-три дни, казва Борисов, се откриват обекти, за които българите са мечтали с години да ги видят завършени и в подходящ вид. „20 години тухла върху тухла нямаше сложена за обществено значими проекти“, продължава министър-председателят при откриването на обновената Централна гара в София.

Не че не е прав за последното и не че ремонтът на мрачния и смърдящ бетонен цирей в центъра на столицата не беше належащ. Но еуфорията и рязането на лентички изкривяват доста фактите. Този за забавянето на проекта например беше тотално пренебрегнат – по план обновлението трябваше да приключи до края на 2015-а, после срокът беше удължен до 22 март, а в крайна сметка официалното откриване се случи на 26 април. Да чухте нещо за санкции? Няма и да чуете, защото генералният директор на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ Милчо Ламбрев си има обяснение – при подготовката на заданието за ремонта не е било взето предвид увеличението на влаковия трафик, който пречел на работниците и отнемал от времето им за работа. Затова не само че няма да има глоби, но и на изпълнителя „ГБС – Централна гара“, в който влизат „Главболгарстрой“ и „Водстрой 98“, ще се дадат допълнително над 4 млн. лв. освен договорените през 2013-а за ремонта 67 милиона. С доплащането щяла да се подмени и контактната мрежа.

Може би най-съществен обаче е въпросът за похарчените средства. Става дума за около 70 млн. лева. Срещу тази внушителна сума е извършено обновяване на гарата в три направления. По думите на самия инж. Ламбрев е извършена конструктивна корекция във връзка с новите евроизисквания, които влязоха в сила през 2012 година. Както е известно, софийската гара е строена през 1974-а и вече не е отговаряла на съвременните изисквания за земетресения. „Усилиха се максимално всички колони, напречни и надлъжни греди и фундаменти и по този начин се постигна ефектът. Покривната конструкция на гарата също е подсилена“, обясни Ламбрев. Второто направление е свързано с енергийната ефективност и по него е подменена изцяло фасадата на сградата и са поставени нови алуминиеви дограми с трислойни стъклопакети. А последното, с което са се занимавали „Главболгарстрой“ и „Водстрой 98“, е комфортът на пътниците, включително на тези в неравностойно положение.

„Направиха се чисто нови перонни навеси, подновиха се перонните настилки. Навсякъде беше озеленено и се сложиха пейки, които дълги години гарата не беше виждала“, изтъкна шефът на НКЖИ.

В рамките на самата гара е построена и многофункционална зала, която може да се ползва за много неща, но въпреки всичко мнозина смятат реконструкцията за безумно скъпа. Изказаха се и становища, че са дадени два пъти повече пари за обновяване на старата постройка, вместо с тях да се построи изцяло нова. И наистина, ако се замислим, само на 50 метра от жп гарата се намира Централната автобусна станция на София. Тя бе построена преди малко повече от 10 години срещу сумата от 5 млн. долара. Инвестицията там бе частна – на свързания с бизнесмена Гриша Ганчев „АСП асистенс холдинг“. Вярно, тази сграда е много по-малка, но пък беше построена от нищото. А и в крайна сметка през двете места преминават приблизително един и същи брой пътници – между 10 хил. и 15 хил. на ден.

Може да се направят и други сравнения. Инвестицията в Mall of Sofia бе около 100 млн. лв., независимо че и той бе построен на чисто, а площта му е около пет пъти по-голяма (жп гарата е разположена на около 15 хил. кв. м, докато молът заема 73 хил. кв. метра). Точно 75 млн. лв. пък струва откритият през 2013-а високотехнологичен завод на „Софарма“ в кв. „Илиянци“. Но, както се казва, работата е свършена и парите са платени. Остава само въпросът за гаровите търговски площи и тяхното отдаване под наем. Става дума за помещения от около 11 хил. кв.м, които биха могли да носят сериозни приходи за Националната компания „Железопътна инфраструктура“. Началните тръжни цени от 12.3 лв. на квадрат изглеждат приемливи.