Най-дългоочакваният резултат – битката за кметското кресло в Лондон печели лейбъристът мюсюлманин от пакистански произход Садик Хан.  Садик Хан е роден през октомври 1970 г. в пакистанско семейство, емигрирало малко преди това в Обединеното кралство. Отраства с шестте си братя и сестри в общинско жилище в Тутинг, популярен квартал в Южен Лондон.

Садик Хан често припомня, че баща му е бил шофьор на автобус, а майка му – шивачка. В ученическите си години иска да учи дентална медицина и да стане зъболекар. Но един от учителите му забелязва дарбата му да води словесни дуели и го ориентира към правните науки.  Така той става адвокат, специализира права на човека и в продължение на три години е председател на неправителствената организация „Либърти“.

Садик е борбен не само на думи. Като дете тренира бокс, за да отвръща на тези, които посмеят да се отнасят подигравателно с него заради пакистанския му произход. На 15 години се присъединява към Лейбъристката партия. През 1994 г. е избран е за общински съветник в Уандзуърт в Южен Лондон и заема поста до 2006 г.

През 2005 г. прекратява кариерата си на адвокат, за да стане депутат от Тутинг. Садик продължава да живее в този квартал със съпругата си, която е адвокатка, и с двете си дъщери тийнейджърки. Четиримата живеят в къща, малко по-голяма от тази от детството му.  Три години по-късно тогавашният премиер Гордън Браун му предлага поста министър, отговарящ за общностите, а на следващата година – министър на транспорта. Така той става първият мюсюлманин в кабинета на британския министър-председател.

Той отвръща на нападките на консерватори, които в опитите си да го сломят го обвиняват във връзки с ислямски екстремисти, като изтъква, че е гласувал в подкрепа на еднополовите бракове, което му е коствало заплахи със смърт и че винаги е осъждал екстремизма като тумор.

„Искам да бъда насреща за всички лондончани, от всички вероизповедания, за милионерите, за милиардерите, за шофьорите на автобуси и за лекарите специализанти“, каза преди време пред в. „Дейли телеграф“ човекът, който заплени както хора в бедните квартали, така и такива в лондонското „сити“ с проевропейските си позиции.