Финансовият свят беше потресен от неотдавнашното официално изявление на клана Рокфелер за излизането им от бизнеса с въглеводороди. Неинформираният наблюдател е възможно и нищо да не съзре в тази новина, но в действителност иде реч за събитие от планетарен мащаб.

Започвайки още от 1870 г., основаването на тяхната Standard Oil, Рокфелерови провеждат план за установяване на абсолютен монопол върху пазара на въглеводороди. Този план трябваше да обезпечи на клана реализацията на въпросния техен глобален проект – установяването на планетата на Нов Световен ред, основан върху тоталния контрол на целия пазар на енергоносители.

Година след година, стъпка по стъпка, без да се гнусят от никакви методи и без да се притесняват от използваните средства за постигане на целта, Рокфелерови се стремяха към неговата реализация. Разпалването на Първата, а малко след това и на Втората световни войни, множество локални въоръжени конфликти – всичките тези кланета бяха насочени към постигането на едноличната им власт над човечеството чрез контрола върху въглеводородите.

Хищниците – разрушители всячески се опитваха да придобият собствеността – било пряко, било опосредено /чрез подставени фирми или марионетни правителства/ – върху всички находища на нефт, газ и въглища. И може би те щяха да постигнат заветната цел, ако не беше добре известният Нютонов закон за равновесието, който гласи, че на всяка сила й противостои друга, равна по големина и обратна ней по направление сила.

И този път нямаше изключение, в плановете на „американците” се намесиха техните вечни конкуренти – Ротшилдови. Европейският еврейски клан винаги се е отличавал от презокеанските им „партньори” със склонността му към търсене на компромисни решения при разрешаването на конфликтни ситуации. За разлика от Рокфелерови, които се придържат към доволно радикални и често излишно агресивни методи за провеждане на „бизнеса”.

Но в „игрите на престоловете” на най-високо ниво главно оръжие се явява капиталът и изкуството да бъде той максимално ефективно използван, което пък означава – трезв ум и тънка сметка. Съответно, именно умението за водене на задкулисни игри има значително преимущество над демонстрацията на груба сила и показна бандитска наглост, каквато грешка често допускат представителите на отвъдокеанското семейство.

Активното противостоене между американския клан Рокфелер и европейския на Ротшилд в областта на въглеводородите започна преди повече от 20 години. Конфронтацията помежду им се развиваше през този период достатъчно динамично и доведе до това, че преди 4 години Рокфелерови бяха принудени да признаят претенциите на Ротшилд за участие в преразпределението на пазара на енергоносители като равностоен тям играч.

Американските кукловоди не можаха обаче да се примирят с тактическото поражение и замислиха, както винаги, да играят по-наедро, разигравайки едновременно няколко карти. И така те заложиха на шистовия газ. И решиха да припечелят пари едновременно от двете им излюбени „хобита” – добивът на въглеводороди и войната. Така беше разработен и пуснат в ход планът, известен сега като „Арабска пролет”. След установяването в Северна Африка на подконтролни марионетки, беше пуснат в действие и следващия проект – „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА” /ИД/.

Работата е в това, че находищата на шистов газ никой в действителност и никога не ги е разработвал кой знае колко много поради ниското качество на крайния продукт и абсолютната нерентабилност на добива. Всеки малко поназнайващ в тази област човек знае, че тази идея сама по себе си е напълно безперспективна и утопична. Но когато с работата се захващат „именити професионалисти”, здравият разум изчезва даже у хора с много големи пари, свикнали изключително осторожно да си подбират проектите за инвестиране. Ето защо, парите на алчни и доверчиви вложители потекоха като безкрайна река към Рокфелер. А те от своя страна успяха да убедят целия финансов свят в реалността на фантасмагорията, която сами преди това бяха създали.

Но ако „американският шистов газ” е мистификация, откъде тогава се вземаха нескончаемите върволици танкери с пълни трюмове? Същността на аферата се свежда до това, че добре обучени и отлично въоръжени банди главорези под лозунга за създаването на „Световен халифат” завладяха районите, в които са разположени нефтените залежи на Либия, Сирия и Северен Ирак. Разбира се, добивът на „черното злато” в тези райони не е спирал дори за един ден. И така, талибаните от „Ислямска държава” започнаха да „продават” нефта, краден от тези райони, на американските си господари по 10 /десет/ долара за барел. И по-точно – на Рокфелер, който пиратски нефт, попадайки на техните танкери, моментално се превръщаше в „американски шистов нефт”, струващ вече по 12 долара за барел. Два долара отиваха по сметка на Билал – сина на турския президент Реджеб Тайип Ердоган, който се явяваше изключително важно звено в тази схема.

За поддържането и закрепването на „красивата шистова приказка” Рокфелер доведоха на власт в Украйна Петро Порошенко /Валцман/ с цялата му банда от фашистващи нацисти и т.нар. „националисти”. И тук, както по-рано в Сирия, Ирак, Либия, Египет и т.н., интересите са очевидни: разпалването на война е привичният, свръхпечеливш бизнес, плюс получаването на достъп сега вече и до залежите от нефт и газ. На Рокфелер се полагаха шистовите находища в Донецка област. При това абсолютно условие отвъдокеанските господари поставиха своята марионетка на поста президент на Украйна. „Шоколаденият крал” се задължи да предаде тези територии във владение на семейството на своя сюзерен, което планираше да пристъпи към разработването им незабавно след прочистването на „излишъците от население” в Донбас и „установяването на демокрацията” в Украйна.

И така, ние с вас станахме не просто свидетели, а неволни участници в Третата Световна невидима война, която за щастие на хората, се приближава вече към своя логичен завършек. В крайна сметка всяка война, рано или късно, завършва с мир. В действителност, в бойните действия в хода на тази война бяха задействани много и най-различни видими и невидими участници.

Сега вече е очевидно, че всички събития, които се развиваха пред очите ни, бяха една мащабна театрална постановка, зад кулисите на която от една страна се намираше кланът Рокфелер, начело на алианса на не-хората, а от другата страна – съюзът на силите, изправили се в защита на човечеството, в който изключително важна роля изигра държавното ръководство на Русия. Сред участниците в него следва да бъде отбелязана ключовата роля на клана Ротшилд, който се присъедини към човешкия съюз в борбата срещу световното Зло.

Да проследим хронологията на събитията.

В Сирия започва кръвопролитна война. Администрацията на Барак Хюсеин Обама, натикана от Рокфелерови в дълбоката яма на огромния дълг, е принудена да се подчинява на командите на крадливия клан и да отиде на ескалация на конфликта, фактически подкрепяйки талибаните от „Ислямска държава”.

В Европа, през териториите на страните-жертви на „арабската пролет” от Северна Африка, а също така през Турция и Гърция, се организира от Близкия Изток многомилионен поток от „мигранти”, поддържан от европейските марионетки на Рокфелер, начело с Ангела Меркел. По същество е в ход експорт на тероризъм, създават се условия за завладяването на Европа от същите тези талибани на „Ислямска държава” и наред с това се реализира план за отмъщение на Ротшилд /произходът им е от стария свят/ заради временното им /така смятаха тогава Рокфелер/ поражение на пазара на въглеводороди – планира се разпалването на може би най-кръвопролитната война в самия център на европейската цивилизация.

А както ние вече отлично знаем, за американския клан войната е родна майчица и привичен бизнес. Тук следва още да се отбележи и че т.нар. „Арабска пролет” и свалянето на „ненавистните диктатури” бяха нужни на Рокфелер като подготвителен етап, тъй като свалените предишни ръководители на северноафриканските арабски държави бяха обвързани със задължения към Европа да сдържат потоците от „мигранти” от Черния континент.

Все по това време в Украйна е свален законният президент Янукович. На власт идват крадливи недоразумения, които по заповед на своите отвъдокеански господари започват кръвопролитна война, по същество – геноцид над украинския народ. Всички тези етапи от плана на Алианса на не-хората са добре планирани, разчетени и щателно реализирани.

Но всяка тяхна стъпка е последвана от съразмерен и еднозначен ответен ход в стила на Великия Гросмайстор. Путин не бързаше за никъде и съхранявайки хладнокръвие и здрав разум, във всеки от епизодите действаше повече от адекватно, устройвайки срещу не-хората глобална партия в интерес на човечеството като цяло, и на Русия в частност.

Дълго преди нахлуването на джихадистите в Сирия държавното ръководство на Руската федерация знаеше за подготвяната провокация. Предвиждайки нежелателните геополитически последици от готвените събития и техният трагичен развой за сирийския народ, руски дипломати провеждат преговори с президента Башар ал-Асад и постигат договореност, според която Русия безусловно поема отговорността за запазване целостта и суверенитета на Сирийската Арабска република. Някому може и да се е сторило, че ние бездействахме, когато започнаха да се сипят бомби над Сирия, но в действителност истинската война се водеше тогава не на територията на Близкия изток, където, уви, гинеха хора, а на дипломатическите фронтове, в т.нар. „задкулисие”. И резултатите от истинските победи ние с вас сега започваме постепенно да ги виждаме.

Рокфелер претърпяха тежко поражение на своя територия. Следва да бъде отбелязано, че за това немалка заслуга имат и представителите на клана Ротшилд. В САЩ започна тежка вътрешнополитическа криза.

В нужния момент – когато предпоставките за това бяха създадени, Русия въведе свои войски на територията на Сирия и доста оперативно въведе ред. Най-главното, което постигна при тази операция нашата армия – спря кранчетата на Рокфелер, напълно, пресичайки нефтените потоци от Сирия и Северен Ирак към Турция,  също така затвори каналът за доставка на т.нар. „бежанци” към Европа, предпазвайки по този начин Стария свят от ескалация на ситуацията. Да, проблемът там все още не е решен поради крайно стриктното изпълняване на заповедите отвъд океана от страна на Меркел и Ердоган, но сега със сигурност ще бъде по-леко. Естествено, това докара до бяс кръвожадния турчин.

На първо място, той беше лишен от изключително доходоносен бизнес /”мирните бежанци” и крадения нефт/, а на второ, той изведнъж осъзна, че са го запокитили на бунището на историята като използван, а след това никому ненужен предмет, и затова сега не е на себе си. Сваленият от турските ВВС руски „Су-24” в небето над Сирия – това е истерията на обречения политик. И тук трябва да бъде отдадено дължимото на Владимир Владимирович, на неговото мъжество и устойчивост, благодарение на които той намери в себе си сили да се сдържи и избягвайки причиняването на гибелта на много хиляди в нищо невиновни турци, не нанесе пълноценен ответен удар.

Така въпросът за Сирия сега вече е закрит: Путин даде възможност на САЩ да излязат от конфликта, запазвайки фасона си, съдбата на „Ислямска държава” е решена, а нашите войски остават в Близкия изток по-скоро за изпълняване на миротворческа мисия и поддържане на правопорядъка в региона.

Колкото се отнася до Европа, както вече беше отбелязано, е решена основната задача – затворен е завинаги каналът, по който бяха доставяни „жертви на близкоизточния конфликт”, които поради някакви причини, както ние всички добре помним, бяха основно млади хора с хубави скъпи смартфони и достатъчни количества кеш-пари в твърда валута. Безусловно, на нашите европейски колеги още им предстои доста да се потрудят, преди Стария свят окончателно да въздъхне облекчено.

На първо място иде реч, разбира се, за работата на спецслужбите. А по-нататък, на гражданите на „единното пространство” ще им се наложи да се приспособяват към новите условия, в които те се оказаха, благодарение на СТАРАНИЯТА на своите властници – слуги на клана Рокфелер, приели на територията им 2 /два/ милиона „бежанци”. Като цяло, разбира се, съдбата на Евросъюза практически е вече предрешена: бушуващата икономическа криза, проблемите с нелегалните „мигранти”, стремежите на много държави да излязат от някога сплотената общност, снемайки от себе си хомота на все повечето задължения, не вещаят нищо добро и все повече подклаждат сепаратистките настроения в държавите-членки на Евросъюза. И нищо не може да се направи срещу това – на хората им се налага да оживяват.

За съжаление, най-сложна се оказва ситуацията около нашите братя-украинци. Американците докараха на власт в страната им крадци и убийци, откровени завършени мародери, които грабят и безпощадно унищожават мирното население на този някога цветущ и радушен край. А сега във връзка с последните геополитически сътресения, именно в Украйна ще се развърнат най-драматичните събития, свидетели на които ние с вас ще станем в най-близко време.

При сложилите се обстоятелства, на отвъд океанските им господари е крайно неизгодно да спасяват плъховете от потъващия кораб. Белият дом вече практически открито се отрече от „Шоколаденото царче”. Кому са нужни чужди проблеми, след като и собствените са предостатъчни? Така че пътят към така любимите му Съединени щати за Порошенко и неговата свита е затворен. Същата е и ситуацията с Великобритания – извечната покровителка на пиратите и престъпниците от всякакво естество. На Короната й се налага да заеме страната на победителите, за да не си навлече проблеми. За Евросъюза дори не си и струва да се говори, за тях сега главната задача, която застава на дневен ред е установяването на добросъседски отношения с Русия. Европа вече ясно демонстрира категоричното си нежелание да приеме „младата демокрация” в своето семейство. И неотдавнашният референдум в Холандия е формално потвърждение за това. Украйна в този вид, в който е в момента, не е нужна никому, освен на самите украинци. За киевския режим това означава фактическа гибел. При това не става дума само за думи, не става дума и само за приключване на политически кариери.

На 23 юли 2015 г. Председателят на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин в интервюто си пред „Российская газета” /бр.№ 6733/ съобщи, че в структурата на Главното следствено управление е създадено специализирано управление по разследване на престъпления, свързани с използването на забранени средства и методи за водене на война. Управление се занимава с дела по факти на провеждане на геноцид, масови безследни изчезвания, отвличания на хора, убийства, възпрепятстване на журналистическа дейност, призиви към разпалване на агресивна война, реабилитация на нацизма и други престъпления. Наред с това е сформиран и оперативен щаб във връзка с разследването на престъпления против мира и човечеството на територията на Украйна, ръководен лично от Председателя на Следствения комитет на Руската федерация. Бастрикин не изключва също и създаването в бъдеще на международен трибунал за Украйна, който да даде „юридическа оценка” на действията на украинския режим и на военните.

В Украйна още от сега много щателно се събира информация и се създават поименни списъци на активистите на Майдана, на военнопрестъпници, на тези, които организираха и участваха в нападенията над посолството на Руската федерация в Киев, на журналисти, които дезинформират украинското население и разпалваха междунационална омраза. В списъците попадат и тези, които се занимаваха с лустрация и преследване на чиновници – хора, които добросъвестно носеха държавната служба. Следствената работа се провежда изключително задълбочено, всеки факт се потвърждава документално, така че невинни в тези списъци да няма, а виновните да е невъзможно да се спасят от възмездие.

Любопитен факт: ако се ориентираме, то всички активни деструктори – национал-фашисти, продажни журналисти – съучастници на киевската хунта в разпалването на война и междунационална вражда, дезинформиращи и дезориентиращи населението, а също така велики „лустратори” и техните администратори, ще излязат в Украйна общо някъде около 10 хил. човека. Всички останали – това са обикновени бандити, прикриващи се зад „поисканите” в обществото революционни лозунги. Ситуацията там напомня ранните 90-те години, но главната разлика се състои в това, че когато в края на миналото столетие беше отдадена заповед за ликвидиране на бандите и групировките, то тези, които успяха да доживеят до сядането на подсъдимите скамейки, ги съдеха по текстовете на НК за бандитизъм. Докато сега ще ги съдят за престъпления против човечеството. А както е известно, отговорността, която се предвижда по тези текстове е значително по-тежка вкл.и до най-тежката мяра на наказанието /смъртно наказание/.

А какво ги очаква страната и нейните граждани? Много скоро безсмислената кланица в Донбас ще бъде прекратена и ще настъпи мир. Но какво обаче ще донесе този мир? Тези региони, жителите на които, докарани до просешка тояга се хвърлиха срещу Донбас с фашистки лозунги и нацистки флагове да „спасяват леля” от сепаратистите, ще се окажа в доста незавидно положение. „Родолюбците” ще заемат кръгова отбрана от страх, опитвайки се да си спасят кожите. Те, все пак, както никой друг, разбират много добре, че жителите на източните области ще поискат да чуят отговорите на абсолютно конкретни въпроси: „Защо избивахте децата ни? Защо издевателствахте над нашите жени, сестри и дъщери? Отначало само ги изнасилвахте, а след това започнахте да им изваждате очите? В името на какво правихте всичко това?”.

Времето на „играене на патриоти” отива към своя край. Повярвайте, нито един от довчерашните „наказатели” няма да иска да се види поставен пред прага на миньорите и да чуе очи в очи от устите им тези страшни, но справедливи въпроси. А ще има у питащите и други, по-практически въпроси: „Къде са мебелите и битовата техника от дома ми? Къде са гримовете и накитите на жена ми?”. Извинете ме, но мародерството на Изток на практика достига до пълен абсурд.

Вчерашните наказатели-доброволци  ще надигнат вой: „Предателство!” /”Зрада!”, укр./. И моментално ще си припомнят своето европейско минало. Ще поискат възстановяване на „историческата справедливост” и завръщане към границите от 1939 г. „Нас кръволокът Сталин насилствено ни присъедини към Съветския съюз! Ние никога не сме искали това!” – ще крещят те. От това обаче на секундата ще се възползват съседите на Украйна. Полша на първо място. След това Унгария. Към тях ще се закачи и Румъния, която под общия шум ще започне да предявява искания за връщане на Бесарабия и остров Змеиный /Змийският остров/ в акваторията на Черно море. И ние с вас ще станем свидетели на процес на подялба на територията на Украйна. Тези, които вчера „отстояваха” в Донбас „своята единна Украйна”, още утре сами ще се превърнат в закоренели сепаратисти. И първите лястовички вече полетяха в това направление. Европейците, безусловно, ще подкрепят идеята за „съединяване на семействата и насилствено разделения народ”. Та кой би се отказал от разширяването на границите на своята държава особено за чужда сметка? Но не бива да се хранят прекалени фантазии и да се вижда спасението там, където него го няма. Самите „европейци” ще изловят до един терористите-нацисти и ще ги предадат на Следствения комитет на Руската федерация. Ще бъдат проведени изключително жестоки чистки, тъй като в цивилизованото общество няма място за мародери, насилници и убийци. Още повече, че в Полша и досега отлично помнят „геройствата” на Степка „Сопла” Бандера и масовите убийства на хиляди невинни поляци.

В тази връзка, за справка: в Полша хора вече събират документи за право на собственост върху недвижими имоти и земи в Лвов и други градове и села на Западна Украйна. А в предградията на Лвов вече се строят, готови да приемат своите собственици, „градове-призраци”, които засега предизвикват недоумение у местните жители: „За кого изпонастроихте всичко това?”. Много скоро ще разберат за кого. Когато поляците започнат да се връщат в експроприираните от съветската власт имоти и земи и да изхвърлят като бездомни кучета украинците на улицата.

Засега същината на протичащите процеси се разбира само от малцина. Но украинските олигарси притежават определена степен на осведоменост, затова сега мнозинството от тях вече правят и невъзможното, за да се „избелят” от причастност към Майдана и започват да „играят” за Русия. Така, на 24 март на закрита среща с представители на едрия бизнес, състояла се в рамките на конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, на президента Путин беше зададен въпрос: „Да продаваме ли нашите украински активи или си струва да почакаме още?”. На който въпрос Владимир Владимирович отговори, че властта там може да се смени, но бизнесът и Украйна ще си останат.

Кланът Рокфелер падна и официалният му отказ от въглеводородите, по същество не е нищо друго освен подписване на пълна и безусловна капитулация. Да не си мислите, че Джон Кери /една от пионките на Рокфелер в администрацията на Обама/ просто така долетя в Москва с куфарче, което отказваше да пусне от ръцете си?

В самите Съединени щати ние вече наблюдаваме явните резултати от падането на клана Рокфелер – страната практически се намира на границата на граждански разкол. Т.е. това, което американските „специалисти” посяха през 80-те години на ХХ век, за да разрушат Съветския съюз, същите плодове сега започват да берат в собствената си страна. Бардак и скандали навсякъде и на всички възможни нива. А на всичкото отгоре сега е и предизборната надпревара в пълен разгар. При демократите е в ход вътрешнопартийна катастрофа – Обама открито се противопостави на госпожа Клинтън – ставленицата на Рокфелер. При републиканците също не всичко е „цветя и рози”. Страната се пука по шевовете. Да, безусловно, кланът продължава да контролира доларовата „печатница” и може пак да се опита да финансира някъде по света нов терор, за да експортира, както винаги навън вътрешните проблеми. Сега обаче проблемите им са вече твърде много.

На тази вълна, на първо място в предизборната надпревара в Щатите се издига „ничият човек”, мултимилиардерът Доналд Тръмп. И си струва той да бъде чут. Защото казва истината. Без притеснения, без недомлъвки и позьорство той открито говори за проблемите на американското общество и пътищата за тяхното разрешаване. Тръмп е единствения, който без колебание заявява, че Америка трябва тясно да си сътрудничи и да дружи с Русия. Той единствен заявява и за необходимостта от прекратяване на политиката на световна експанзия и концентриране на цялото американско внимание върху решаването на вътрешните проблеми на САЩ.

Към своя край отива и времето на „принудителен отпуск” на законния президент на Украйна Янукович. Сега вече е очевидно, че неговото „бягство” от страната в действителност е било елемент от сложен геополитически сценарий. Този ход беше предприет, на първо място, като опит да бъде предотвратено кръвопролитието в страната.

Но кръвожадните „хохлы” – самозванци, докопали се до властта, не възнамеряваха изобщо да се спират, та нали войната беше нужна на техните господари. Сега, след победата на Путин в Третата Световна, невидима война, твърде висока е вероятността от завръщането на Виктор Фьодорович обратно в Украйна, за да поеме там юздите на управлението. Понятно е, че нивото на доверие у населението към него сега е твърде нисък, затова и ще се завърне като временна техническа фигура. Задачата му ще бъде въвеждане на ред в страната, помирение на населението и обезпечаване на провеждането на предсрочни президентски и парламентарни избори съгласно буквата на закона.

За щастие епохата на безчинствата и Терора приключва. Времето лекува всичко. Клановете идват и си отиват, а живота неумолимо се движи напред. Още една страница от историята на човечеството отива към своя край. Много скоро международен трибунал ще произнесе присъдите си, виновните ще понесат заслужените си тежки наказания, страстите ще утихнат, а човечеството го очакват следващи поне 50 години спокоен и мирен живот, гарантирани от многополюсността на света.

Това е победата, която Путин удържа в Третата Световна, невидима война.

Източник: medveziyugol.ru