Антон Хекимян, bTV: За пари ли се карате свещениците в храма?

Архимандрит Дионисий, пиролюбител, организатор на духовната заря по Великден: Това е най-ненормалното. Изобщо да стигнем дотам да обсъждаме дребнотемията на махленско ниво – и то в църквата. Това е безобразие. Ако предстои един свят и велик събор на православната църква, то преди всичко е от огромно значение по една причина. Необходимо е да се поставят основите и да се посочи всъщност какъв е фундаментът на православието, защото това са ни на нас идентификационните белези пред останалия свят. Защото, ако септември месец, г-н Хекимян, тук пристига арменският католикос патриарх, ние трябва да знаем как ще го посрещнем.

АХ: Добре, но когато си говорим за тези неща, които изглеждат най-пиперливи наистина, може да са махленски, но става въпрос за пари. И когато става въпрос за пари, ние разбираме, че това нещо, след като се случва в катедралния храм „Св. Александър Невски“, се случва във всяка една българска църква. И никой не знае кой може да го контролира. Защо е тази атака обаче СРЕЩУ ВАС конкретно, питам. Искат да ви отстранят ли и кой иска да ви отстрани?

АД: Аз категорично се противопоставям, първо, на инициативата на народното представителство от Реформаторския блок за смяна името на храма – че той трябвало да бъде на български светец или свети цар Борис или свети Йоан Рилски. Това да е свети Александър Невски храмът на патрона на Царя Освободител, благодарение на когото в края на краищата сега можем да си говорим с вас. Аз си мисля и вчера го споменах. Това, ако е възможно за улица, за храма не е възможно. И крайно време е всъщност да се прецени – ще оставим ли българската църква тя да може да си извършва нейната основна дейност, която не е да говори за това – тялото Христово дали частица от него случайно е потребена по правилния начин, или не е потребена по правилния начин, ами за това – ще станем ли най-накрая всички тялото Христово, или ще върнем Христос в сърцата си, защото вие ми говорите за пари. Парите са изключително сериозен проблем в нрава на българина, без значение дали той е духовник или не.

АХ (смирено): Така е… И когато става въпрос за общи пари, е още по-голям проблем в нрава на българина.

АД: Особено за пари, които са дарени.

АХ: …Пари, които са дарени, разбира се, и за добри дела, пък отиват някъде другаде. Въпросът обаче е колко пари ще отидат за реставрацията на катедралния храм. Дали тези крамоли са заради въпросната реставрация, защото става въпрос най-вероятно за милиони. И ако бъдат осъществени тези ремонтни дейности, тези милиони през вас ли ще минат, като председател (предстоятел може би? Б.р.) на храма, вие ли ще ги разпоредите?

АД (въздиша): Акхъм, вижте. Що се отнася до този въпрос, той е доста по-голям. Не мисля, че дребните въпроси вътре и към положението докарано дотам, че някои хора да имат затруднения поради това, че не искат да бъдат малко по-всеотдайни, е тази работа, свързана с това, за което вие говорите. Що се отнася до ремонта и реставрацията на храма, това е един много мащабен предстоящ проект, който безспорно зависи изцяло от Св. Синод като собственик. Като председател (и той така си вика – б.р.) на храма аз съм само член на една междуведомствена комисия – и това е. (…)

АХ: На 18-и заседава Светият Синод, вие притеснявате ли се от решението? Трябва да излезе с решение дали е била по канон зарята на Великден. И оркестърът, разбира се, който е свирил и на Разпети петък, и на Великден.

АД: Че то от канон няма за заря…

АХ: Притеснявате ли се?

АД: От кое?

АХ: От решението, каквото и да е то.

АД: Ма, вижте, аз се притеснявам от това дали ще бъда в Ада. А дали ще бъда в катедралата, не толкова, защото ме интересува храмът да е пълен. А дали аз ще съм там, това не е от значение.