19 май 2016 година ще остане най-тъжният и срамен ден за турците и мюсюлмните в България след смяната на имената им от БКП и ДС в годините на живковия тоталитаризъм. Партията ДПС, която 26 години си присвои правата да представлява тази общност в страната и да говори от нейно име, но обслужвайки личния интерес само на една върхушка, извърши най-голямото предателство. В деня на почит, поклонение и молитва за жертвите на Възродителния процес и саможертвата на борците за права и свободи, толерантност и демокрация, ръководството на ДПС демонстрира тотална гавра с паметта. Докара организирано тълпи от страната, цялата си номенклатура, сред които и много бивши активисти на БКП, възродители, сътрудници на ДС, които само преди 26 години издевателстваха срещу правата и свободите на хората. Цинично е, че сред викачите на Доган в Джебел беше и Арсо Манов – Алиосман Имамов, един от активните възродители по линия на Комсомола в Пиринския край.

Тъжно и жалко е, че кохортата на Доган, водена от новия председател Карадайъ, демонстрира на жителите и гостите на Джебел същото поведение, което имаха комунистите по време на т.н. Възродителен процес – с крясъци, подсвирквания, дюдюкания, истерични викове и изобилие от думи – като „предатели“, оскверниха празника. Поведението и лексиката, която използваха тези хора, напомняха за действията на фашистите и нацистите – „Който не е с нас – е против нас“. Жителите на Джебел не са виждали толкова полиция и жандармерия от годините на комунизма. И за този „мил“ спомен трябва да благодарят на ръководството на ДПС. То унижи родопчани, развали празника на политзатворници, дошли да се поклонят пред жертвите. Никой от борците по време на майските протести срещу режима на Тодор Живков не се е саможертвал за някаква партия, нито за нейните самозабравили се лидери. Саможертвата им е била

за ценности и идеали, за свободна и демократична България

В Джебел ДПС допусна най-големия гаф в историята си – показа комплекс и страх от нови политически алтернативи като ДОСТ, от опита на хората да мислят свободно.

Обръчите на Доган се държаха като талибани, демонстрираха, че не търпят различните и търсещите друга изява. Хората няма да простят тази гавра, това е пътят на политическото самоубийство на ДПС. Само с партийната номенклатура, с наемници и купени за по 100 лв. роми, докарани за масовост, не можеш да отстояваш ценности и политическа идентичност.

„Елитът“ на ДПС се държа като мафиотски клан, но това не показва превъзходство и сила, а издава страх, който не се преодолява с агресия.

Аз съм сред основателите на ДПС, посветил съм му 11 години от живота си, но днес съм отвратен от чудовището, в което се е превърнала партията. В образа му дори няма човешки черти – това е просто нагла и арогантна мафия.

С основателите на ДПС винаги сме били против политизирането на подобни чествания и възпоменателни събития в памет на жертвите на комунизма. Защото жертвите не могат да бъдат делени. Те са жертви за демокрацията на България, за свобода, толерантност и интерграция и затова делото им трябва да се почита от гражданите, а не от политически партии. Но Доган 25 години употребяваше тези жертви, ДПС приватизира подобни честванията в страната и ги принизи до фалшиви партийни мероприятия. Така Доган и задкулисието, което го ръководи, внушиха виновност на целия народ заради изстъпленията срещу турци и мюсюлмани, за да се свали и размие реалната отговорност от

истинските виновници за Възродителния процес

ДПС, ръководено от ДС като част от Лукановия проект за политико-олигархично моделиране на България, след 1989 г. беше създадено върху принципи на нелегалната организация „Демократична лига за правата и свободите на мюсюлманите и турците“. В последствия развиха и преекспонираха митологизирания образ на Доган като „гений“ на съпротивата по времето на Живков. Приписаха му и организацията на майските бунтове през 1989 г., ръководел ги от затвора. За „изключителните“ му заслуги се стигна до гаврата друг агент на ДС да му връчи орден „Стара планина“ в един ден с живковия главен прокурор Васил Мръчков, който носи вина за провеждането на Възродителния процес, за неразкритите убийства и изпратените стотици бунтари по затвори и лагери без присъди.

Но фалшивият мит за бореца за права и свободи Доган рухна. Балонът с „геройствата“ му се спука и се оказа просто една торба с лъжи. На всички стана ясно, че години наред са били жертва и обсебени от един московски проект, целящ единствено да използва турците и мюсюлманите в България в интерес на Русия и като ударна сила срещу демокрацията.

Осман Октай, Фактор