Президентските избори вече не просто блъскат по портата, а направо спят на кравайче върху черджето пред вратата. Въпреки това никой още не обявява кандидатите си и всички рисуват профили без персонификация. Всички чакат ББ да каже пръв, а той не ще по негови си съображения. Публикуваме извадка от разговор по темата с представител на АБВ, но преди това – нека припомним приветствието на Бойко Борисов по случай възникването на тази формация: „В ГЕРБ АБВ сме били отдавна [?!? – После]. Вече пишем, четем, преразказваме“.

***

Радио „Фокус“: След тези дебати (за профила на бъдещия президент), които провеждате, успяхте ли да изградите вече профила на българския президент?

Емил Кало, ИБ на АБВ: Да, не е толкова трудно. На фона на съществуващото положение не е трудно да се формулира нещо по-добро, но ние не се задоволяваме с това, за нас не е достатъчно да бъде по-добро от сегашния президент, защото, както казах, това хич не е трудно. Въпросът е да бъде такава личност, която наистина ще отговоря на изискванията на обществото, повтарям, а не на една определена партия.

РФ: Големият въпрос, който стои в публичното пространство и може би вълнува най-много и анализаторите, и избирателите, е дали ще има коалиция вляво за президентските избори. Каква е визията на АБВ по отношение на сътрудничеството с БСП? Знаем, те ще проведат референдум сред членовете си след няколко дни за това как да се явят на изборите.

ЕК: Да, ние също очакваме резултатите от този референдум, но ако питате лично мен, аз не ги очаквам с кой знае колко голям трепет. Мисля, че механизмите на партийното управление там са ми ясни, мисля, че това ще е с предизвестен край.

РФ: Какъв ще бъде той според вас?

ЕК: От това, което внушават повечето говорители на тази партия, изглежда, няма да намерим общ език. Вчера прочетох едно много интересно изказване на един от техните, както те наричат, партиен елит. Първото изречение казва „възможно е да изберем общ кандидат“, но последното изречение завършва с „избрания от БСП кандидат“. (…)

РФ: От това, което казвате, разбирам, че основната конфликтна точка е конкретния кандидат за президент.

ЕК: Не. Тя е само израз на едно изкуствено, дебело подчертавам, изкуствено натрапвано противоречие и дори на моменти неприязън. Аз не мога да си обясня каква е тази злоба и защо включително и млади хора, които се държат като корави и сурови болшевики, но това е БСП и ние я приемаме с цялата й реалност. (…)

РФ: Вие от АБВ все пак склонни ли сте на някакви компромиси в името на това партньорство с БСП? Казвате, че се надявате да може все пак да достигнете до някакъв консенсус, за да се обедини лявото.

ЕК: Вижте, в малко повече от двегодишното си съществуване ние сме демонстрирали къде-къде по тежки компромиси, готовност за по-тежки компромиси в името на някакъв обществен интерес. Казах вече, нашата политика не се води от догми, не се води от клишета, а се води от обществения интерес и тласкането на този обществен интерес към максимална полезност. Та какви бяха усилията ни, присъствайки в това правителство? Не бяха ли усилия, базирани на един жесток, тежък компромис в името на обществения интерес? В такъв смисъл мисля, че и една протегната наша ръка, която седи така вече дълго време – ако това не е компромис?!… (…)

РФ: Защо точно ГЕРБ определяте като основен противник?

ЕК: Ние не един път казахме, че партия ГЕРБ е носител на основните пороци в управлението днеска на българското общество. Ние опитахме, влизайки в управлението на страната, в изпълнителната власт заедно с тях и при тях, казано направо, опитахме да внесем някаква корекция в този порочен модел на управление. Надявахме се на здравия разум, надявахме се на експертизата. Уви, уви, уви. Не сполучихме.

_______

* По аналогия с детското стихче: „А и Б сидели на трубе. А упало, Б упало, что остало?“ Нищо общо с някогашния Голям шлем на създателя на АБВ.