Сорос има вече нов враг и това е Китай. Финансистът, който натрупа състояние от 24 милиарда долара от залози на пазарите, неотдавна бе намесен в информационна война с китайското правителство. На форума в Давос той обяви, че залага срещу азиатски валути заради неизбежното”приземяване” на Китай.

Китайската информационна агенция Синхуа незабавно опроверга неговите твърдения и заяви, че милиардерът вече е правил подобни прогнози и в миналото. На 7 юни Пекин направи нов ход като заплаши инвеститора, в случай че се опита да обяви война на неговата валута.

“Предизвикателството на Сорос срещу юана и хонконгския долар няма никакви шансове за успех”, заяви правителствен говорител в комюнике, на което бе дадена широка гласност от глобалистките медии от типа на “Файненшъл таймс” и “Гардиън”.

В официалния печатен орган на Китайската комунистическа партия “Женмин Жибао” се появи статия със следното заглавие: “Обявяването на война на китайската валута? Голям смях”. Много добре информираният американски сайт ZeroHedge, който е превел текста на езика мандарин, посочва, че САЩ страдат от “холандския синдром” (синоним на стокхолмския синдром, при който жертвата започва да изпитва привързаност и симпатия към похитителя си – бел. ред.) и от “финансови хищници”.

Материалът, разбира се, бе публикуван в отговор на изявлението на Сорос, който преди време продължи линията си на поведение от Давос в ефира на телевизия Bloomberg. Той заяви, че “брутално приземяване на Китай е неизбежно, и лицемерно допълни: “Не бих искал това, но аз го наблюдавам”.

Кратко припомняне на подвизите на Сорос: през 1992 година той нанесе удар по британската лира и постави на колени Bank of England,  принуджавайки британското правителство да изтегли валутата си от европейския механизъм за обмяна. Това беше истинско земетресение! Да не забравяме и офанзивата му срещу тайландкския бат през 1997 година, която тласна редица азиатски икономики на крачка от обявяването на неплатежоспособност.

Дари да можем да приемем, че Сорос не заплашва директно китайския юан, репутацията му, че е взривил Bank of England е достатъчна, за да накара Пекин да бъде нащрек. Острата реакция на Китай по адрес на финансиста може да се видят в усилията на правителството, което ще санкционира строго тези, които то възприема като спекуланти, опитващи се да преобърнат пазара му.

Днес Китай вече е не в икономическия си зенит и цялата тази работа за пореден път показва неоконсервативната офанзива срещу страните, които биха могли да оспорят хегемонията на “империята” Съединени щати, а по-точно тук става дума за Китай и Русия, които Сорос садистично се опитва да унищожи по всички възможни начини.

Доналд Тръмп редовно се оплаква, че китайците девалвират валутата си, което пък е контрапродуктивно за американската икономика . . .  Съединените щати трябва да направят така, че китайците да престанат да ни ядат обяда”, подчертава Тръмп в присъщия му цветист начин на изразяване. Аз обаче няма да правя  паралел между Сорос и Тръмп, защото Тръмп ще предпочете по-скоро да сключи “добра сделка” с китайците, отколкото да се въплъти в ролята на дявола, като Сорос.