Валери Симеонов е български националист и предприемач, собственик на телевизия СКАТ. Роден е на 14 март 1955 г. в Долни Чифлик, област Варна. Завършва математическа гимназия в Ямбол с пълно отличие, а след това електроинженерство във ВМЕИ-София. Основател и председател е на „Национален фронт за спасение на България“. Депутат в 43-ото НС от коалиция Патриотичен фронт, в която партията му НФСБ е с ВМРО.

Г-н Симеонов, поредна победа за Вашата парламентарна група ли е, че успяхте да вкарахте проповядването на радикален ислям като престъпление в НК, въпреки обструкциите на ДПС?

– Не бих приел думата „победа“. Победа ще е, ако партията ни прокара някакъв лобистки закон, така както са правили и правят всички други партии. В случая става дума за победа на България, на разума и демокрацията над насилието и насилствения ислям, определен като радикален. Е, донякъде е и победа срещу ДПС. Видяхте острата реакция на техните представители. Вместо да подкрепят този законопроект безусловно, те влязоха в една агресивна полемика и оспорване, с което показаха, че много болезнено приемат темата за радикалния ислям. Това от своя страна поражда съмнението дали пък точно те не го прокарват? За мен – да, ДПС се опитва да прокарва радикалния ислям.

Как ще коментирате неразборията и разноговоренето, което се получи между президента, премиера и военния министър за т. нар. флотилия в Черно море?

– Бих казал, като една бъркотия, създадена от медиите. Да ме извинявате, но медиите създадоха един проблем, който реално го няма. И го създадоха чрез неточно препредаване на думи на румънския президент. Няма никаква индикация, че ще се прави някакъв флот срещу Русия, но това се поде, завъртя се. И като се отчете папагалската атмосфера в България, всички започнаха да повтарят едно и също и се наложи да се дават обяснения от министър-председателя, президента и военния министър.

Добре, но каква все пак трябва да бъде политиката на България в такава ситуация на изострени отношения между Русия и Турция, Русия и НАТО?

– Национално отговорна. Да си гледаме нашия интерес.

В какво се изразява той?

– Първо, защита на националните интереси на всяка цена. Второ – осигуряване ползи и приходи на България. И трето, но не на последно място – защита на нашите граждани. В случая с въпросния флот – някой си го предложил, България няма никакъв интерес да участва или да не участва. Ако това е решение на НАТО – военния съюз, в който се намираме – тогава, да. Но такива локални инициативи, естествено, се подлагат на двояко тълкуване, на съмнения и на превратни анализи.

В последно време ВМРО, НФСБ и „Атака“ демонстрират желание за единодействие и обединяване на патриотично настроения електорат за една по-голяма цел – президентските избори. Как успяхте лидерите на трите партии да преглътнете егото си и по-специално Вие и Волен Сидеров, след като не сте си говорили от седем години?

– Ами, преодоляхме го. Аз лично предложих да не се връщаме към миналото, защото то ще бъде непреодолима пречка. И просто го загърбихме. От гледна точка на това дали може да се говори по важните за България въпроси, вече решихме, че можем. Седнахме и говорихме, нито дума за миналото.

Само предстоящите президентски избори ли ви събраха?

– Да, естествено, че това е причината. Поканата на Волен Сидеров беше за обсъждане на евентуални кандидатури за президентските избори.

А възможно ли е това сътрудничество да продължи и след тях?

– В момента няма никакво сътрудничество. Има само един разговор.

Красимир Каракачанов вариант ли е?

– Не сме обсъждали още имена.

Кога патриотите ще обявят кандидатурата си за президент, тъй като времето напредва?

– Времето може да напредва, но аз специално не се чувствам притеснен. Защо трябва по-рано да си обявим кандидатурата? Ако става дума за популярни лица, както споменавате в случая за Каракачанов, какво има да му популяризираме? Каракачанов е в политиката от началото на 90-те години. Има ли нужда според Вас? Ако се издигне някое друго лице, което е известно със своята патриотична дейност, примерно Божидар Димитров, има ли нужда от някаква предварителна кампания? Нужно е кампанията да се започне по-рано, ако се издигне кандидатурата на сравнително неизвестен човек. Във Великобритания кампаниите са по една седмица.

Докъде би могла да стигне патриотичната кандидатпрезидентска двойка?

– Не знам докъде би могла да стигне, но мисля, че е редно да има такава. Много често поведението на българския избирател е непредвидимо.

Ако не стигне до балотаж, кого ще подкрепят патриотите на втория тур? Кандидат на ваш партньор в управленската коалиция или личност, без значение коя политическа сила я е издигнала?

– Ще постъпим така, както би било най-добре за България от наша гледна точка. Няма да гледаме кой е по-красив, по-умен, по-образован, а кой е по-полезен. А когато вземаш такова решение, няма как да не държиш сметка и за това какви са неговите възможности от гледна точка на издигащата го партия. В крайна сметка глобалният въпрос е с какво можем да помогнем за изваждането на България от незавидното й положение в момента. Нито личността е важна, нито партията, но двете заедно в комбинация ще определят нашата подкрепа. Ние не сме участвали в кампанията за 43-ото Народно събрание, за да подкрепяме ГЕРБ. Не споделяме голяма част от идеологията на ГЕРБ и в момента.

Да, но ви нарекоха „патерица“ на ГЕРБ, като подкрепихте правителството.

– Могат да ни нарекат както си искат, но това не е така. По-сериозна опозиция на ГЕРБ от Патриотичния фронт аз не виждам в това Народно събрание. Няма такава. БСП не е сериозна опозиция, а по принцип. Когато оспорваш и отхвърляш предложения без аргументи, ей-така, за да изглеждаш опозиционен, това не те прави опозиция. Когато обаче поставиш така нещата, че определени закони да не минат и започнат да се съобразяват с тебе, вече е друго.

Но от средата на декември и ДСБ е опозиция.

– Пак казвам – опозицията в това Народно събрание е ялова, за съжаление. И това е така, защото в групата на подкрепящите управлението партии има сериозна вътрешна опозиция. Нещата се решават още на ниво Председателски съвет, Съвет за развитие и т. н. Още там поставяме въпросите, решаваме ги. Ние казваме с кое не сме съгласни, кое няма да подкрепим, кое ще гласуваме независимо дали това се харесва на управляващата коалиция ГЕРБ – Реформаторски блок. И съответно в зала правим това, което сме казали. И това според мен е много здравословно – че има противоречия вътре в самото управление, които водят до избягването на грешни решения. И когато по този начин изземеш функциите на опозицията, естествено, че тя може да бъде само слаба опозиция.

Според последните социологически проучвания Патриотичният фронт почти се изравнява с Реформаторския блок по проценти, които би получил на избори. Какво Ви говори това?

– Нищо не ми говори, аз не вярвам на социолозите. Според мен има подем в подкрепата за Патриотичния фронт, но дали е толкова, по-малко или повече, не бих коментирал.

Доволни ли сте от новата роля, която има Патриотичният фронт в управленската коалиция след напускането на АБВ?

– Няма нова роля. Година и половина ние сме едни и същи. Ние сме си такива, каквито бяхме, когато влязохме в Народното събрание. А именно: хора, които са поели ангажименти пред избирателите и се борят да изпълнят обещанието си. Дали всички забелязват това, или не, не е наш проблем.

Все пак не злоупотребявате ли с новото си положение, тогава така да го кажем, в коалицията, като налагате собствен дневен ред от вашата предизборна програма за сметка на партньорите си – и на ГЕРБ, и на Реформаторите?

– Това не е точно така. Нашите принципи и първостепенни задачи сме ги заложили в програмата още през ноември 2014 г., когато сме се договаряли за подкрепа на правителството. Не ми харесва това определение „злоупотреба“. Ние сме поели ангажименти, с които сме влезли в политиката, и трябва да ги изпълним. Поставяме си въпросите, срещаме разбиране, има взаимни отстъпки от всяка от трите политически сили, които останахме. Ето, намерихме компромис за Изборния кодекс. Мисля, че нещата, които ние предлагаме, не са лобистки, каквито текстове имаше не един и два. За тази година и половина ние нямаме нито един случай да предлагаме лобистки закони. Това, което предлагаме, е нужно на България. Нима оградата не е? Добре, че е тя, та в България няма бежански поток. Страх ме е да си представя какво щеше да бъде без нея. Нашите магистрали, нашите погранични райони, натъпкани с налягали под дърветата бежанци, авантюристи и прочие, със съответните криминални последици.

Задържането на цената на тока, задължителното гласуване, ограничаването на гласуването в Турция – все неща, полезни за България. Това направихме. Злоупотреба щеше да бъде, ако, както някои други партии, няма да цитирам имена, които в началото на управлението удариха по масата и казаха: искаме шест министри, толкова областни управители, такива хора на ръководни постове в държавата. Ние не сме поставяли такива въпроси. И сега не ги поставяме. Къде е злоупотребата? Мисля, че сме почтени и даваме модел за реален патриотизъм.

Един доскорошен член на Вашата група – Полина Карастоянова, обаче е предлагала лобистки текстове.

– И затова вече не е член на парламентарната група.

Как попадна Карастоянова в кандидатдепутатските листи на НФСБ?

– Тя попадна там през една друга партия, с която бяхме в съдружие преди изборите. Тогава имахме обединение от 14 партии.

А защо толкова дълго я търпяхте?

– Ние от НФСБ искахме да я изключим от групата още през декември миналата година, когато станаха ясни нейните пъклени действия по отношение на лобизма на големите алкохолни производители. Колегите от ВМРО обаче имаха задръжки по отношение на това, че групата ще намалее с един човек. През изминалите седем месеца се видя, че парламентарната група не може да работи в този вид и че това противоречие между нас и нея не избледнява, а се задълбочава. Появи се и втори случай на явен лобизъм по отношение на организациите, защитаващи авторски права. Имаше и други случаи на по-маловажни действия, които говореха за това, че мисленето и действията на Карастоянова са несъвместими с патриотичната кауза. По тази причина и колегите от ВМРО се съгласиха с нашето предложение за отстраняването й.

В полза на кого беше лобизмът й?

– В полза на крупни монополи. В единия случай алкохолния монопол. В другия – монополи в областта на авторското право. В третия случай имаше лобиране за определени хора. Да, отчитаме нашата грешка. Даже бих казал, че е моя лична грешка, защото аз съм лидер на партия НФСБ. Аз допуснах Карастоянова да влезе на избираемо място в листата. Вината си е моя.

Пред вестник „Банкер“