Боян Расате, наци: Напускането на Европейския съюз обаче не означава тази катастрофа, която се опитват да ни представят. Гледаме какви апокалиптични картини се вещаят. Извинявайте много, обаче нито Норвегия, нито Швейцария, нито други държави в Европа са част от Европейския съюз.

Водеща, НТВ: Ма ние сме бедни. Бояне, ние сме бееедни, бедни.

БР: Бедни сме, защото сме прости!

Водеща: АХ!

БР: Това е положението! Не защото имаме някаква друга причина – бедни сме, защото сме прости! И затова казвам! И затова казвам…

Водеща: Ма ти си политик, бе момче. Ше искаш да участваш в избори, казваш на хората, че са прости.

БР: Ем те си го знаят, че са прости хората.

Георги Кадиев, морав капиталист, бивше БСП юпи: Чакайте. Не сме бедни, защото сме прости. Бедни сме, защото сме мързеливи. Факт. Хората наистина забравиха да работят. Хората свикнаха да бъдат на социални помощи. Хората свикнаха на това някой друг да им решава проблемите. И в момента всички политици са им виновни, вместо да стане и да отиде да работи.

БР: Те и в Западна Европа са на социални помощи.

ГК: …Пак се връщам на версията – „защото хората са прости, необразовани, както искате го наречете“; или защото забравиха да работят. Щото наистина в България индустрия вече няма. И никой не иска да работи и предпочита да отиде да мие коли в Лондон.

Водеща: За жълти стотинки. Еми кой работи за жълти стотинки?

ГК: Причината си е в нас, не е в Европейския съюз.

БР: Не е до жълтите стотинки. Аз чувам (към водещата) какво ми подсказваш – че хората не искали да работят, щото получавали ниски заплати. Това не е вярно. Значи това е една национална легенда или градска мълва, която се шири напред-назад.

Водеща: Тоест доходите са прилични, казваш?

БР: Не, доходите не са прилични, обаче проблемът с мързела на българина не произлиза от доходите.

Водеща: А от неговата простотия, така ли?

БР: Той не желае да работи. Неговият мързел произлиза от това, че той открай време е научен, че държавата ще се погрижи за него. Когато получаваше прилични доходи, да кажем преди 89-а г., и нямаше финансови затруднения, българинът пак беше мързелив, по друга причина. Сега е мързелив по еди-к’ва си причина. Това е едно напластяване.

ГК: Все пак да не генерализираме…

БР: Разбира се, че има изключения в цялата тази картина.

Водеща: Ние тримата ей тука, да кажем, и колегите зад камерата – работливи!

БР: Не, аз не казвам, че съм работлив. Напротив.

Водеща: Значи и ти си мързел.

БР: Казвам, че огромна маса от българите са мързеливи и много прости.

Водеща: Мързел ли си? Мързел ли си? Мързел си?! МЪРЗЕЛ ЛИ СИ?!

БР: А Рокфелер е казал: Най-справедливото наказание за простия е да бъде беден. Това е.

Водеща: Ти мързелив и прост ли си?

БР: В някои отношения съм мързелив, в други съм твърде енергичен.

Водеща: А прост ли си?

БР: Мммммисля, че не съм. Но лошото е, че всеки прост мисли, че не е прост.

(Непринуден смях.)

ГК: Цитирах в парламента резултата от матурите последните, ако хората са ги забравили. (Цитира плачевните резултати.) Тоест нашето образование…

Водеща: Тоест прости сме. И децата ни са прости.

ГК: …и оттам съответно поколението, което се задава, е по-лошо. Съжалявам, че го казвам, но…

БР: Разбира се, че децата са прости, след като родителите са прости.

Водеща: Е, стига, стига! Събрахме се да си говорим – да живеем ли в Европа, щото ни е по-добре, или да излизаме от общността – вие нахранихте народа в неделя сутринта!

БР: Не знам дали съм прост, вероятно за некои хора съм много прост, но очевидно не съм толкова прост, че да успеят още 2007-а да ме заблудят чрез социолози, икономисти и политици, че влизането ни в Европейския съюз ще означава едно светло бъдеще. Дотолкова имам акъл, за да го преценя това нещо. Оказва се, че 9 години по-късно аз, който вероятно тогава съм бил в очите на много хора много прост, съм бил прав!