На фона на решението на британските избиратели страната им да излезе от Европейския съюз американският вестник „Вашингтон пост“ изброява седем причини, заради които европейците имат отрицателно отношение към Евросъюза.

Първата причина е необходимостта да плащат за европейските бюрократи. Става дума за прекалено високите заплати на някои представители на Евросъюза. Авторът на статията – Майкъл Бирнбаум, ръководител на кореспондентския пункт на вестника в Брюксел, не уточнява за какви конкретни категории служители става въпрос. Докато отделни страни от Евросъюза са принудени да прилагат мерки за строги икономии, в това число орязване на заплатите на държавните служители, мнозинството служители в апарата на Европейския съюз получават щедри възнаграждения, облагани с минимални данъци, пише той.

Втората причина, посочена от „Вашингтон пост“, са скъпите пътувания. Европейският парламент е задължен всеки месец да се събира в пълен състав в Страсбург, макар основната част от дейността на ЕС да се регулира от Брюксел. За това по една седмица в месеца целият апарат – законодатели, помощен персонал, лобисти, журналисти и всички останали – общо 10 000 души – в продължение на 5 часа пътуват за Страсбург, пояснява Бирнбаум. Разходите за квартири в Страсбург и Брюксел се оценяват на 200 милиона долара на година.

Третата причина са нормите на ЕС, с които Брюксел отива прекалено далеч. Бирнбаум споменава постановление на Еврокомисията, показателно за изсилването на Брюксел – за извивката на бананите. Постановлението регулира колко извити трябва да са бананите, предлагани от производителите и търговците. Привържениците на излизането на Великобритания от състава на ЕС заявяват, че британците имат право да решават колко извити да са техните банани, пояснява американският журналист.

Четвъртата причина е липсата на прозрачност. Сериозните решения на ЕС се вземат при закрити врата. Лидерите на ЕС просто обявяват решението си, а на журналистите се налага да си играят на детективи и да изясняват кой за какво или против се е обявявал.

Петата причина Бирнбаум нарича факта, че ЕС не обръща никакво внимание на неприемането от избирателите на тази или онази инициатива и в резултат намира начин на я прокара. По-специално през 2005 г. избирателите във Франция и Холандия гласуваха против конституцията, предложена от Брюксел. Две години след това ЕС сключи Лисабонския договор, който в много отношения повтаряше отхвърлената конституция, но този път не бе нужно съгласието на избирателите.

Шестата причина е големият брой скъпо струващи преводачи. Може по различен начин да се възприема стремежът на ЕС да превежда практически всичко на своите 24 официални езика – като свидетелство за международния триумф или като разточително използване на ресурсите. В Европейската комисия, пише Бирнбаум работят 1750 лингвисти, 600 постоянни преводачи и 3000 преводачи на хонорар.

И накрая седмата причина – излишната бюрокрация. На всяка държава от ЕС се полага да назначи еврокомисар, чиято основна задача е да ръководи определена сфера от дейността – по аналогия на министрите. И тъй като ЕС се разширява, Брюксел трябва да създава нови ведомства, за да отговаря броя им на броя на комисарите. Затова в ЕС има отделни комисии за международното сътрудничество и развитието, по въпросите на търговията, по въпросите на заетостта, икономическия ръст, инвестициите и конкурентоспособността, по финансовите и икономическите въпроси и т.н.