Англичаните били много прост народ. Не знаели за какво гласуват, не разбирали какво е Европейски съюз, не знаели, че Брекзит ще им доведе милиарди лири загуби, при това в минутата, в която го напуснаха. Много прост народ, ударил жестоко Стария континент и все едно с форцепс разцепен отново до кръв от старите му белези от войните, за които неолиберално бе забравил в последните години.

Изключително тъпа нация, която заби звучен шамар на оялите се и лоясали хиляди бюрократи в Брюксел, които пък от своя страна реагираха очаквано с призив: „Като не искате при нас, омитайте се по-бързо“.
Глупави бирмингамци и ливърпулци, които само чакат температурите на Слънчака да стигнат 20 градуса, за да оповръщат „европейския“ курорт, а после да се приберат по родните места и да почнат да плюят общността, задъхани от абстинентен глад за разредени спиртни напитки. После същият този много глупав народ поизтрезня от собственото си пиянство и помоли за прошка. Е, няма прошка – като толкова не ви изнася, изнасяйте се вие.

Само дето всички знаем, че те като си тръгнат, остават онези по бюрцата и катедрите над бомбардираната метростанция „Шуман“ чиновници да лапкат от парите, дето Лондон им е превел още преди години за финансовото добруване на Евросъюза. Не за британците трябва да се вайкаме, не за Европа, не за бъдещите отцепници от нея и не за шрапнелите и патрондашите, които ще виснат съвсем скоро на новите представители на сепаратизма (не само в Андора, Испания и Ирландия).

Трябва да вием дружно срещу мазните, осигурени до живот, бели якички в сградите мастодонти в сърцето на Брюксел. На които им е абсолютно все едно Брекзит ли е, Булекзит ли е, Финекзит ли е, Тексит ли е. За тях има значение единствено и само да лапат от еврофондовете и комисионите и лобистките им схеми да вървят – със или без британци.

Омитайте се по-бързо, англичани, уелсци, шотландци и ирландци, както намерите за добре. Защото, ако се върнете, както сте намислили, лоясалите от Брюксел ще са победили. Много ще сте прости, ако го позволите, и ще изглеждате 100 пъти по-тъпи, ако се отметнете от решението си да ударите шамара, който Брюксел заслужава. Най-умният шамар.