Разгледайте профилите на ползвателите в социалните мрежи, в които фотоалбума „Малко за мен“ има 300 снимки. Прочетете туитването на някой, който пише така, както и снима в инстаграм- без смисъл, идея, нищо. И тогава ще разберете, че проблемът развълнувал журналиста Джоел Щайн е по-актуален от всякога.

Той прави това, което са правили всички възрастни в историята – разобличава по-младите – ленивите, егоистичните и повърхностните. И като един по-сериозен възрастен, прилага съответните доказателства, изследвания и статистики, цитирайки авторитетни учени.

Ако принадлежите на поколението АзАзАз и сте родени между 1980 и 2000г., вашето мнение ще бъде особено интересно. Поколението наречено „Милениум“.

• Нарцистичното разстройство на личността при днешните 20-годишни се среща три пъти повече, отколкото при техните връстници преди 40 години. Студентите от 2009-а са 58% по-нарцистични от студентите през 1982.

• Те са обсебени от славата – анкети от 2007-а показват, че учениците, които искат да станат лични асистенти на известни личности са трикратно повече от тези, които искат да станат сенатори.

• Те са уверени в собствените си качества – 60% от тях считат, че са способни интуитивно да определят кое е правилно и кое не. При това болшинството от 18-29 годишните, все още живеят при родителите си.

• Те наистина са лениви – през 1992-а около 80% от хората са искали да получат работа с по-висока степен на отговорност. 10 години по-късно процентът е 60.

• Каквито и различия да имат младите хора от различните държави, те имат много повече допирни точки помежду си, отколкото с по-възрастното поколение в собствената си страна. Дори в Китай, където семейството е исторически по-важно от индивида, интернет, урбанизацията и политиката „едно семейство-едно дете“ формират ново поколение от невероятно самоуверени и фиксирани върху себе си млади хора.

• Оказва се, че бедните са по-материалистични и нарцистични, отколкото богатите. Те са най-опасното поколение от времето на т.н. бейби-бум. Не затова, че искат да се доберат до властта, а защото растат без нея.
Индустриалната революция направи индивида по-силен, той има възможност да пътува от град на град, да създаде свой бизнес. Информационната революция само ускори процесът по еманципацията и предостави на човека технологии, с чиято помощ той може да се опълчи на големите организации-блогъри срещу вестници, хакери против индустрии и корпорации, You Tube против режисьори, холивудски студии.

Поколението АзАзАз фиксира всяка своя крачка и уведомява затова в социалните мрежи, адва се, логва се, шерва се, атачва местоположение , генетични данни дори. При това в сравнение с предишни поколения, проявява слаба гражданска активност и рядко взима участие в политическия живот.

Днес мобилните телефони позволяват на децата да се социализират ежеминутно. По статистика те си разменят по 88 смс дневно и живеят постоянно под влияние на своите приятели.
Поколението Милениум общува със света посредством екран. Дори когато са един с друг те продължават да си пишат съобщения по телефона. 70% от тях си проверяват телефона на всеки час, а мнозина изпитват синдрома на лъжливата вибрация в чантата или джоба.

Постоянната нужда допамин (кой ми е харесал поста във ФБ)понижава креативността. По данни на Тестовете Торанс, креативността на младежите е нараствала от средата на 60-те до средата на 80-те. После рязко спада и се срива през 1998г. Нараства обаче нуждата от одобрение, желанието на младите да заинтригуват останалите хора.

Поколението Милениум е наистина впечатляващо с умението си да превръща своята личност в бранд. Тук позитивността и увереността им работят на „ура“. Ако си прилежно активен в инстаграм, фейсбук-ти се превръщаш е микро-звезда.

Съвременните млади хора са пораснали в риалити-шоу, което всъщност е документален филм за нарцисизма.

Какво друго се промени. Подобно на Прометей, интернет демократизира обществото и снабди болшинството от това поколение с информация и възможности, някога достъпни за добре обезпечени хора. Повечето млади хора не уважават съвременната власт и не са възмутени от нея. Това ги прави първото неразбунтувано младо поколение.

Психолозите са съгласни за едно нещо-младото поколение е пълно с мили хора., Те са склонни да приемат различията и различните във всяко отношение. Може би и затова не са бунтари. Те оспорват традиционното и търсят нови начини за решаване на въпросите.

Те са настойчиви и оптимисти. Прагматични идеалисти, които ползват системата-повече мислители, по-малко мечтатели. При тях няма лидери. Болшинството от тях се нуждаят от постоянно одобрение и са прехласнати по знаменитости, но без да ги идеализират.

Те не ходят в църкви, защото не желаят да се идентифицират с големите институции. Всеки трети на възраст до 30 години*а това е най-високият процент в историята не е религиозен.
Новият опит по-важен за тях от материалните неща. Те са спокойни,м сдържани и не много страстни.

Информирани са, но неактивни. Те за „за“ бизнеса. Обичат телефона си, но ненавиждат да разговарят по него. Те са не само най-голямото поколение, което е известно на човечеството, но и навярно последната социална група, за която могат да се правят обобщения. Още сега, вътре в тях се зараждат автономни микро поколения.

Имам данни за това , че поколението Милениум са лениви и нарцистични. Но величието на едно поколение се определя не от данните, а от това, как се справя с предизвикателствата, които се изправят на пътя му.