До Генерален Директор на БНТ – г-жа Вяра Анкова

До УС на БНТ

Отворено писмо

Уважаема госпожо Анкова, уважаеми членове на УС на БНТ,

Досещате се вероятно, че писмото ми е предизвикано от декларацията на министъра на културата Вежди Рашидов по повод участието ми заедно с арх. Барфончовска и Владо Руменов (Форум културно наследство) и продължилата дискусия относно Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Позволявам си да определя подобно явление като крещящ пример за намеса на висш държавен служител срещу публично заявени позиции и мнение, както и цинично посегателство по отношение на медийната независимост.

Надявам се, ще разрешите отговор на засегнатите от недостойните слова, елементарни лъжи и смехотворни обвинения, изречени в синхрон на интелектуалното и културно развитие на г-н министъра. И вместо да търсите боязливо доказателства за „личен конфликт“, излезте със своята смелост и професионално самочувствие, напуснете „яслата“, поискайте незабавната оставка на министъра.

Ще си позволя коментар, относно изложеното в декларацията и неговата несъстоятелност. Естествено първото впечатление е опитът да бъде усмирен и наказан ваш водещ журналист, чието име единствено e споменато в писанието. Определяйки държавата като обор, в който някой дава храната в яслата, а държавните служители, дори когато са журналисти, трябва да се хранят в покой и с благодарност към своите овчари, господинът явно желае да няма мнение различно от господарското.

Писмото съдържа едва прикрити заплахи към водещия Георги Ангелов и дори опит за изнудване, използвайки детето му като заложник спрямо неговата съвест и достойнство. От прочетеното се разбира, че министърът „отглежда децата на някои водещи“. Ще ми помогнете ли да разбера кои са тези деца, кои са техните родители? Как точно се провежда възпитателният процес? Дали министърът предава на децата своята култура, своя уникален език и граматика, своята почтеност и своя финансов успех? Какво заплаща от джоба си за това отглеждане? Как бихте определили подобно поведение ? Можете ли да наречете това рекет, насилие или става дума за обикновен, битов проблем, с който БНТ отдавна е свикнала?

Няма ли тази безсрамна намеса да бъде повод за достойна реакция?

Ще се съгласите ли с мен, че този началнически манталитет е и една от причините България да бъде на последно място по свобода на медиите в ЕС и се доближаваме в световната оценка до Туркменистан и Северна Корея? Как оценявате изявлението на Асоциацията на европейските журналисти?

Господин министърът твърди, че „другата страна“ в проблема не присъства в студиото. Невярно твърдение, „другата страна“ имаше възможност в няколко предишни предавания да изрази своето мнение, дори и в присъствието на вносителя на измененията в закона г-н Красимир Велчев. Позволявам си да припомня, че мнението на специалисти, отдали съдбата си на опазването на културното ни и архитектурно наследство, е, че законът носи висок корупционен риск и съответно разруха на нашето културно наследство. В дадено за БНР интервю споделих, че дори и ангел да дойде от небето за министър, това свято същество ще бъде превърнато в крадец при подобен, действащ закон.

Господин министърът е огорчен. Той никога не бил работил за „Мултигруп“.

Такова твърдение в разговора ни не съществува. Иначе бе верен другар на застреляния Илия Павлов, малко и на Карамански, временно на Ахмед Доган. Възможно ли е някой ден да прочетете в ефир докладите на няколко американски посланици и техните определения за Мултигруп и покойния и началник? Нека да ви припомня, че Рашидов бе обявен за „Главен Мултак“ с декларация от служители на същия консорциум за негов рожден ден. Тази драматична сцена бе заснета от Рангел Вълчанов и Тодор Колев и лесно можете да покажете на зрителите този брилянт, намиращ се в архива на БНТ. Този героичен акт е документиран на фона на гладен бунт, като следствие на банковия крах, последвала хиперинфлация и грабеж на спестени пари през 1996 година. Кулинарен интерес представлява натюрмортът със закланите и опечени прасета за рожденика и гледащите през витрината побеснели граждани. В свое интервю, Рашидов, явно горд от това обозначение, заявява:

„По-добре мултак, отколкото калтак“ …

Господин министърът е обиден от твърдението, че неговото дете е собственик на хотел. Къде е обидата тук? Хотелиерите в България би трябвало да измрат от срам. Публикации за притежаван от сина на Рашидов хотел в Австрия масово са поместени в национални медии още през 2014 година. Ако това е тъй обиден факт, защо министърът не заведе дело или дори не представи мнение за това твърдение? По-интересна би била темата как се купува хотел и как се спестява за него, за всеки един мераклия решил да стане хотелиер.

Господин министърът бил обвинен в кражба на милиони. Възможно е това да се е случило нейде, но в конкретното предаване подобно обвинение отсъства. И ако прегледате отново съществуващия запис, ако подобни твърдения наистина няма, то бихте ли го определили публично като лъжец? Знам, че това е трудно, знам, че това е опасно, знам и че не мога да се надявам на подобно публично обвинение от ваша страна.

Знаем също и за една прегоряла милионерска сметка, завърнала се успешно с цесия в джоба на притежателя.

„Всички правят така“ казва министърът пред вашата колежка Жени Марчева – нека да поздравим с това героично дело всички изгорели спестители в партийно-правителствената пирамида КТБ. Иначе за неговия пряк началник цесионерите са престъпници. Впрочем това завидно негово богатство изпреварва хилядократно финансовите възможности и на най-великите имена в българската скулптура – Лазаров, Далчев, Андрей Николов… Единствено равен нему остава (вероятно) световният Христо Явашев. Не е ли възможно вашите журналисти, вашите счетоводители да прегледат рашидовите декларации пред сметната палата? Очаквам да чуя за продадените скулптури, платените им данъци и да разбера причината за този бърз монетен възход.

Чукайки камъни по света, бих желал да стана милионер и аз.

Министърът показва добри познания, когато става дума за пари. За кино – 15 млн лева. Попитайте кинодейците къде са (покачили се били). Покачване има и в музеите, галериите, библиотеките с десет милиона. За театрите – 70 милиона, явно следствие от рашидовата реформирана театрална реформа. А мизерните заплати – същите, бюджетът през последните години – същият.

Странно уравнение с хиксове и квадратни корени. Дали е възможно да попитате българските артисти за техните увеличени доходи, замогналите се библиотекари и музейни работници, разкажете ни за съдбата на българските художници и държавните галерии. Държавна откупка от художник няма през последните 28 години, изчезна едно поколение. Но не съм прав, едно произведение на господин министъра попадна внезапно в българския му Лувър. Министърът определя кой да подрежда Лувърчето, подреждащият неочаквано вмъква негово произведение в колекцията. Това е любов. Кажи-речи същото се случва и пред САМСИ, новият музей за съвременно изкуство.

Господин министърът вменява своя стандарт и житейски ценности на присъствалите в предаването. Явно почивните станции на ЦК са били неговите мечти и в този свой блян обвинява опонентите си. За подобно присъствие трябваше да имаш поне родители в същото ЦК, дай боже всекиму. Почивалите там имат днес завидна съдба. Това са често използвани от Рашидов тези, включително и за ползвателите на сребърни прибори, като неговата мъдрост остава неразбираема. Не знам защо този път не сме определени като хора „не засадили едно дърво“, но това може да се обясни с нашето присъствие в „тежката комунистическа номенклатура“.

Интересна е тази ненавист на министъра към „ЦК на БКП“.

БНТ може да помогне в това закъсняло разочарование. Надявам се, сигурен съм даже, че можете да покажете декларацията на български интелектуалци, създадена в същото това ЦК относно „преименуването на българи с мюсюлмански имена“ през 1989 година по време на т.н. „Възродителен процес“. Този срамен акт, променил съдбите на хиляди хора, Рашидов подписва с новото си име Веждю Радишев… Декларацията е публикувана в тогавашната преса и мога да предложа на БНТ копие от оригиналите. Аз вярвам, че незабавно ще ги покажете на телевизионната публика…

Нека да ви припомня, на него и на вас, че възходът на министъра започна след запознаването му с Георги Джагаров, тогава нещо по-високо и от омразното ЦК или ДС. Интересно е какво мисли същият днес за своите приятели Светлин Русев и Любомир Левчев, тогава също членове на ЦК на БКП? А какво ли мисли за своя другар Димитър Иванов, началник в политическото ДС? Впрочем кога ще видим досието на Рашидов и защо остава в тайна неговият героизъм в средите на политическата полиция? Дали покойният Тургут Йозал е причина да не можем да прочетем за героизма на един патриот? Вие сте журналисти, вие търсите истината, от вас зависи нашият политически избор и даже съдба.

Призовавам вашите колеги в БНТ да дадат отговор на въпроси, които ме гневят.

Има ли господин Рашидов досие в ДС? Ако има, запознайте обществеността със съдържанието му.

Бил ли е Рашидов съветник при подбора на картини и ценности във фалиралите банки през 1996 г.? Същите купували ли са негови произведения, давали ли са кредит срещу негови творби?

Министърът е многократен носител на титлата „Академик“ в Русия. Разкажете ни кой, как и къде го е дарявал с подобно отличие. Разкажете колко струва изграждането на т.н. „Български Лувър“, САМСИ (музей за съвременно изкуство), „музей на социалистическото изкуство“ и ни разкажете каква е посещаемостта на тези обекти през последните месеци. Каква е печалбата от входни билети?

Как министърът закупи в Париж нови, ценни творби за галерията за чуждестранно изкуство (БГ Лувър)?

Какви средства са похарчени за това явление? Кой посочи това за значимо и необходимо? Кой плати новите постъпления, кой ги продаде?

Дайте ни информация за парижкия галерист на г-н Рашидов, награден с медал от министъра още в началото на неговото управление. Кой е той? Коя е неговата галерия? Какви са неговите заслуги за този орден? Отговори имам, но се надявам вие да ме опровергаете.
Обяснете как „Манастирът“ на Рашидов бе построен в Драгалевци, с какви средства, покажете ни го с дронче. Как се сдоби с имота на „Симеоновско шосе“, как успя да застрои този огромен обект?

Разкажете ни за неговите творчески успехи, присъствието му в чуждестранни галерии и колекции, спечелените конкурси, причините за неговата международна значимост. Покажете ни неговите монументални творби, неговото присъствие в Националната галерия, колекцията на Лукойл, каталогът издаден със спонсорството на Валентин Златев, произведенията в голф игрището на същия.

Запознайте ни с кучето (лъв?) пред входа на Мултигруп и неговото копие в американския клон на банката на Илия Павлов. Обяснете ни защо с преден крак и палец животното подпира копирания герб на Медичите? Разкажете ни за съдбата на монумента „Ключът на София“, от когото остана само един фалически символ на разклона за аерогарата. Възможно ли е министърът да е получил хонорар за паметник без да имаме възможността да се наслаждаваме на тази творба?

Покажете как великите български колекционери получиха амнистия за своите ценности и защо на този фон всички нумизмати и антиквари бяха обявени за престъпници.

Какво се случи с онзи набит полицай?

Интервюирайте го. Помолете „Евроком“ за записа на събитието и го покажете по националната телевизия. Като съществен елемент от биографията на министъра в „Уикипедия“ този странен акт очерня неговата чест и аз се надявам той да ги осъди.

Моля дайте информация какво похарчихме в Лувъра за изложбата на тракийски съкровища и какво спечелихме. Да ви припомня, че всички предишни изложби са имали и своя невероятен финансов успех, сравнете цифрите. Покажете покачващия се брой френски туристи, пророкуван от министър Ангелкова като очакван ефект от същата изложба.

В две свои интервюта пред вашата колежка г-жа Люба Кулезич Вежди Рашидов твърди, че десет години е преподавал в Художествената Академия. Веднъж обясни, че е бил изгонен от там, следващия път разказа, че е напуснал, за да отстъпи щатно място. Бидейки дългогодишен преподавател в същата академия съм пропуснал да забележа това величаво присъствие. Вие, надявам се ще пожелаете да потвърдите това със справка в учебен отдел на нашата академия.

Надявам се да покажете, макар и със закъснение онзи тайнствен протокол в СБХ (Съюз на българските художници), в който е описано внезапното желание на министъра да бъде обявен за „Почетен член“ неговия работодател г-н Бойко Борисов.

Как тълкувате неприязънта на министъра към хора със сексуални различия?

Как оценявате идеята да бъде представена Гена Димитрова в Болшой Театър? Как оценявате изказването на министъра за хористите от „Йоан Кукузел“? Как определяте хилядите подписи за оставка на министъра? Как трябва да определим в същата подписка значимите и разпознаваеми имена в българската и световна култура? Посочете тези завистници и мръсници, охранени в яслата на министъра, неблагодарници не оценили получения фураж, нищожества израснали в нозете на един велик човек.

Имам и още много въпроси, те са твърде неудобни. Отговорът на поставените ще бъде изключителен принос за имиджа на министъра. Вярвам във вашата смелост, вярвам във вашето желание за правдива информация и достойна журналистика. Надявам се публицистиката в БНТ да бъде вечен и ярък опонент на всички управляващи първенци. Желая да виждам раздразнени политици, а не битови монолози от овластени лица и тези посветени на тяхната значимост и гениалност. Бидейки убеден във вашата обективност и достойнство, мога да бъда сигурен, че това мое писмо ще бъде прочетено също така в ефир, макар и да не съм министър. Не вярвам в твърденията, че моето мнение ще бъде забранено за достъп в БНТ. Бих желал в декларациите на БНТ и Рашидов да бъдат посочени конкретни имена, така както и аз винаги излизам със своето име и с имената на моите опоненти.

Във внезапно свалената от сайта на БНТ министерска декларация съществува и едно особено похвално за мен изявление. Ние, тримата опоненти в студиото, сме обвинени в използване на златни прибори за хранене. В предишни свои обвинения г-н Рашидов определя свои противници като ползватели на сребърни лъжички. Това изказване потвърждава нашата висока обществена значимост, благороднически произход и славно родово минало. Време е да споделя една малка семейна тайна. Дори прасето в двора на баба се хранеше в златна копаня. Боядисвахме я в зелено, за да не бъде открадната от някой малоконарец за нуждите на неговото прасе. Извинете за отклонението, но ще ви споделя – твърде тъжна е съдбата на едно прасе.

С уважение и надежда, Проф. Велислав Минеков

Текстът е публикуван на страницата му във „Фейсбук“