Съдия Лилия Илиева от Софийския градски съд е отказала регистрация на партията на Лютви Местан – ДОСТ. Това показа справка на сайта на съда, съобщава Btv.

Основният аргумент на съдия Лилия Илиева е, че ДОСТ е дума от турски произход и затова бъдещата партия щяла да бъде етническа. Съдийката допълва виждането си с извадка от тълковния речник, според който ДОСТ означава „приятел“ на турски. Магистратът не отчита факта, че ДОСТ всъщност е вписана в устава на партията като абревиатура и означава „Демократи за отговорност, толерантност и солидарност“.

Друг мотив на съда да откаже регистрацията е, че по голямата част от вписаните като учредители български граждани са от турски етнически произход. Съдът не отчита, че същото е положението с други две партии – ДПС и НПСД.

Определението на градския съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд. Още в началото на юни лидерът на ДОСТ Лютви Местан обясни проблеми с регистрацията с намесата на „евразийските сили“. Той се оплака от политически натиск върху съдебния състав, посочвайки за негови автори крайните националистически партии, ДПС и БСП.

Преди окончателно да откаже регистрацията на ДОСТ, Софийският градски съд поиска от нейните учредители да обяснят редица обстоятелства около устава й, както и да променят една дума от него. Претенциите на съда още преди месец и половина изглеждаха необичайни и граничеха със заяждане на дребно.

Мотивите за окончателния отказ от регистрация са всъщност доста различни от предишните искания на съда по делото. Преди да постанови окончателното решение съдия Илиева спря процеса по регистрация и настоя ДОСТ да представи устав, в който думата „установяване“ да се заменени с думата „утвърждаване“ или някоя друга.

Въпросната дума е поставена в контекста на клишираната политическа декларация за „безусловно установяване на чувство за национална отговорност“. Съдийката искаше от ДОСТ да изброи дословно кои точно са „реформаторските сили“ в българското общество, които партията иска да „отприщи“. И още – да посочи конкретните способи, с които ще се „осигури независимостта на българските медии от олигархични обръчи“.

Лилия Илиева настояваше за обяснение кои са „решителните и всеобхватни реформи в съдебната власт“, които ДОСТ смята да извърши. Съдът поиска още ДОСТ да представи в оригинал всички 9180 заявления за членство в партията, непризнавайки нотариално заверените копия, което също беше много необичайно.

Съдът отказа регистрация на ДОСТ. „Решението на СГС е лоша новина не за Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ), а за България, за демократичния и евро-атлантически образ на страната ни“, заявиха в официална позиция от партията.

Позиция на ДОСТ

„Още в понеделник ще обжалваме това решение пред ВКС. Партия ДОСТ е учредена в пълно съответствие не само с Конституцията на РБългария, но и със Закона за политическите партии. Имаме силно очакване ВКС да вземе предвид този факт, който дефинитивно се съдържа и в заключението на българската прокуратура. Припомняме, че на откритото заседание, проведено на 27.06.2016 г., прокурорът заяви, че учредителните актове на ДОСТ са в пълно съответствие и с Конституцията, и със Закона за политическите партии, и на това основание призова съда да регистрира партията.

Припомняме също така, че ние поискахме отзоваването на съдията от СГС, определен да гледа фирменото дело за регистрацията на ДОСТ, именно защото с разпорежданията си за тълкуване на определени думи и изрази с пределно ясно значение тя породи у нас основателни съмнения в своята обективност и безпристрастност. Мотивите, с които отказва регистрация на партия ДОСТ, вече превръщат тези съмнения в убеденост, че съдията е пристрастна и необективна. Към вече известните мотиви от разпорежданията й тя е добавила нови два абсолютно несъстоятелни мотива. Първият – абревиатурата на партията ДОСТ е била турска дума и за да докаже тази теза, се позовава на „Български тълковен речник“.

Апропо, точно с това свое действие тя отрича собствената си теза, защото се позовава не на турския тълковен речник, а на българския тълковен речник. В лексикалната система на българския книжовен език има много думи от чужд произход, като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие. И ДОСТ е една от тях, при това в нашия случай е абревиатура, която не е лексема в класическото разбиране като останалите. Нека все пак да обърнем внимание, че името на партията ни е Демократи за отговорност, свобода и толерантност.

Така или иначе фактът, че думата е налична в „Български тълковен речник“, доказва, че тя е част от лексикалната система именно на българския книжовен език. По логиката на съдията обаче следва да заключим, че ако една партия избере да се нарече демокрация, би трябвало да не получи регистрация, както и всички други партии, в чието наименование се съдържа чуждата дума демокрация, да бъдат забранени.

Така например наименованието – абревиатура на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума. Думата `герб` в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България?!… Вторият мотив е още по-несъстоятелен. Повечето членове на ДОСТ са били етнически турци и затова партията е била етническа. Няма да коментираме оспоримостта на тезата за съответствие между име и етническа принадлежност. Подчертаваме обаче, че не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа.

Като цели ДОСТ несъмнено е национална либерална партия. По логиката на съдията обаче и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса така или иначе е от един етнос. Това дискриминация на етноси ли е?!… Освен това субект на конституционното право на сдружаване е гражданинът, без значение на етническата му и на религиозната му принадлежност. Що се отнася до другите мотиви, свързани с тезата ни, че председателят на партия ДОСТ не може еднолично да подменя волята на учредителната конференция и да представи променен Устав, припомняме, че не ни е известно председателят на която и да е партия да може да променя еднолично Устава. Това е правомощие на съответния висш ръководен орган – Конференция, Общо събрание, Конгрес и прочие.

Това уставно ограничение не дискредитира статута на представляващ партията на който и да е председател. По отношение на другите мотиви, свързани с тълкуването на думи от уставните цели на партия ДОСТ, прави впечатление избирателното позоваване на съдията на „Български тълковен речник“, защото, ако съдията беше принципно последователна в този си подход, тя не би поставила въпроса за установявам и утвърждавам. Точно този „Български тълковен речник“ установява и утвърждава едновременно пряката семантична връзка между двете лексеми. Имаме силни очаквания ВКС да бъде обективен и безпристрастен, защото продължаваме да вярваме, че в РБългария демократичните правила, процедури и принципи са еднакво приложими за всички. Вярваме също така, че в България – член на НАТО и ЕС, не е възможно ограничаването на правото и свободата за политическа дейност. Конституционното право на свободно сдружаване на българските граждани стои по-високо от интересите на олигархията, от крайно националистическите страсти и от интересите на антинатовските и антиевропейските сили в българското общество.

Призоваваме над 15 000 членове на ДОСТ и още десетките хиляди готови да се влеят в редовете на новата партия към още по-голяма решимост, защото тази партия се учредява в името на една голяма кауза – истински демократична, антиолигархична, евро-атлантическа България. Препятствията, пред които сме изправени, само подчертават стойността и значимостта на партията ни. Нашата партия вече е факт. Очакваме и формалната регистрация да бъде факт, защото обратното ще означава само едно – нарушено конституционно право на политическо сдружаване и победа на ретроградните сили в България. Вярваме, че в крайна сметка ще възтържествува конституционната демокрация“, заявиха от ДОСТ.