За пръв път от десетилетия насам НАТО определи в пряк текст Русия като агресор. „Агресивните действия на Русия, включително провокативните военни действия в периферията на територията на НАТО и демонстрираните от нейна страна намерения да изпълни свои политически цели чрез заплаха с и използване на сила, са източник на регионална нестабилност, представляват фундаментално предизвикателство към Алианса и увреждат евроатлантическата сигурност, а също и заплашват нашата дългосрочна цел за единна, свободна и мирна Европа“. Това се казва в официалното комюнике на Алианса след приключването на срещата на върха във Варшава.

За първи път от четвърт век тонът на лидерите на държавите членки е изключително твърд спрямо Кремъл. В документа НАТО заявява на Москва, че няма да се върне към „обичайния си бизнес“ в отношенията с нея, докато тя ясно не покаже, че е променила подхода си. Заключението на алианса е, че е налице „дъга от несигурност и нестабилност“ в периферията на НАТО. Предизвикателствата идват от изток и запад, от държави и недържавни субекти, от военни, терористични, но и от кибер и хибридни атаки, се посочва в документа.

Русия е посочена първа поименно като пример за въпросните заплахи за сигурността. На второ място е ситуацията в Близкия Изток и Северна Африка, а на трета позиция са действията на „Ислямска държава“. Четвъртото предизвикателство пред НАТО е мигрантската и бежанската криза.
„За повече от две десетилетия НАТО се стремеше да гради партньорство с Русия, включително чрез механизма на съвместния Съвет НАТО – Русия. Докато НАТО спазва международните си ангажименти, Русия наруши ценностите, принципите и ангажиментите си, което подкопава отношенията между НАТО и Русия, очертана в документите от 1997 г. и 2002 г., разрушава доверието в сърцевината на нашето сътрудничество и предизвиква фундаменталните принципи на глобалната и евроатлантическата архитектура на сигурността“, се посочва в комюникето.

В комюникето са изброени дестабилизиращите действия на Русия, които включват незаконното анексиране на Крим, нарушаването на суверенни граници със сила, умишлената дестабилизация на Източна Украйна, мащабните военни учения и провокативни военни действия в близост до границите на НАТО, включително в Балтийско и Черно море и Източното Средиземноморие, „безотговорната и агресивна“ ядрена реторика и военна концепция, а също и нееднократните актове на нарушаване на военновъздушното пространство на НАТО.

Списъкът се допълва и от военната подкрепа на Москва за режима в Сирия, както и използването на военното си присъствие в Черно море за влияние върху Източното Средиземноморие. В отговор на политиките на Русия лидерите на алианса подчертават, че за засилили политиката си на сдържане и отбрана чрез увеличаване на присъствието си на източния фланг. Алиансът обяви, че ще разположи четири нови батальона с между 800 и 1000 военнослужещи в Полша, Литва, Естония и Латвия.

От комюникето на НАТО става ясно също, че организацията е преустановила практически „цялото гражданско и военно сътрудничество между с Русия“. Лидерите на алианса изтъкват, че решенията, които са взели на срещата във Варшава, не могат да се тълкуват от никого като противоречащи на Основополагащия акт между НАТО и Русия.

Остава възможността за политически диалог В същото време НАТО остава отворена за политически диалог с Русия, подчертават лидерите на организацията. „Комуникацията с Русия ни позволява да изразим ясно позициите си, като първата тема в нашия дневен ред е кризата в и около Украйна“, посочват лидерите на НАТО. Организацията остава отворена за „периодичен, фокусиран и съдържателен“ диалог с Русия.

„Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но няма да правим компромиси с принципите, на които се крепи нашият алианс и сигурността в Европа и Северна Америка“, се посочва още в комюникето. В същото време, докато Русия не направи „конструктивна промяна“ в подхода си, Алиансът не може да се върне към „обичайния си бизнес“ в отношенията с Москва, се посочва още в комюникето.

Базовите въпроси за НАТО са ситуацията в Украйна и по-специално спазването на Минското споразумение, а също и милитаризацията на Крим.
НАТО подчертава, че стратегически за него са районите на Балтийско море, Черно море, Северният Атлантик и Средиземно море. Въпреки че отложи решението си за засилване на присъствието си в Черно море за есента, алиансът прокламира, че ще увеличи сътрудничеството си в региона с Украйна и Грузия.

„В Москва оценяват завършилата среща на НАТО във Варшава като най-противоречивата за последните години, а практическите решения, отразени в приетите документи, според повечето руски експертите са в остър дисонанс с многобройните призиви на световните лидери за диалог с Русия“.

Северноатлантическият алианс предпочита да се занимава с измислени предизвикателства, вместо с реални като тероризма, коментира във в. „Известия“ председателят на комисията по международните въпроси на руската Държавна дума Алексей Пушков. Той е на мнение, че повишеното внимание към Русия от страна на НАТО е опит да се оправдае съществуването на алианса, който изчерпал полезността си след края на Студената война. „Така наречената руска агресия е измислена заплаха. Русия не заплашва нито една страна членка на НАТО, а опитите да се обясни ситуацията в Украйна с действията на Русия – това вече са опити да се създаде изкуствена заплаха“, коментира Пушков.