НАТО очевидно ще бори „руската заплаха“ предимно с приказки  и с това да продава оръжие на пограничните страни, стана окончателно ясно след срещата във Варшава. Засилването на военното присъствие, като „жива сила“ ще е абсолютно бутафорно, и не би могло да спре не само руската армия, но дори паравоенните чети на Гиви и Моторолата, ако решат да нахлуят.

Българското участие ще бъде от 400 души. Това са между 2 и 4 роти, в зависимост от размера на ротата. Ще пратим този страховит аскер в Румъния та да предотвратим руско нахлуване. Тя Румъния няма граница с Русия, та вероятно затова и нашите бойци, въоръжени с техника от преди 40 години, ще са достатъчни, за да я опазим.

Русия обаче има граница с Прибалтийските страни. Там НАТО стоварва общо 4000 души, т.е. по-малко от 1 полк. Те ще се делят между трите най-„застрашени“ Литва, Латвия и Естония, и Полша. Полша също няма граница с Русия, така че каквото и да стоварят натовците, все ще е достатъчно. Литва, Латвия и Естония ще трябва с по-малко от един натовски полк да отбият „руската агресия“. В района, ако иска да напада, Русия има няколко десетки хиляди тежко въоръжени войници, плюс корабите от Северния флот.

За разлика от пестеливото разместване на съществуващи военни сили обаче, натовците са доста активни в пропагандата и в търговията с ново оръжие. И трите прибалтийски държави, и Полша, вече сключиха договори за десетки милиарди нови оръжия – всички от западни доставчици. А срещата на НАТО потвърди директивата да се увеличат военните разходи на пакта до 2% от БВП. Т.е. НАТО нареди на страните-членки да дават пари на оръжейните корпорации, в името на борбата с  „руската заплаха“.

Добри Божилов