Възхваляван и ненавиждан, той безспорно е господарят в Турция през последните 13 години. Последните събития показват, че президентът Реджеп Ердоган ще продължи да господства над страната и след опита за преврат, предприет от военните.

Мечтата му да установи „суперпрезидентство“ се провали на 7 юни 2015, когато на парламентарните избори неговата партия загуби абсолютното си мнозинство в парламента. Тогава някои предрекоха началото на неговия край. Въпреки тази плесница Ердоган, когото съперниците му понякога определят като новия „султан“ продължи борбата. Политическо животно до мозъка на костите си, той успя с поредица маневри да върне турците пред урните за нови избори – четвъртите за две години.

На 1 ноември той взе блестящ реванш с категоричната победа на неговата Партия на справедливостта и развитието и си възвърна абсолютното мнозинство. Явно 62-годишният Ердоган успя отново и днес да запази поста си и да остане най-харизматичният политически водач на своята страна след емблематичния създател на светската турска република Кемал Ататюрк. С призив по телевизията късно в петък той успя да изведе хиляди свои поддръжници на улиците на Анкара и Истанбул – невралгичните центрове на пуча – и да ги накара да „окажат отпор“. Ердоган, който дойде на власт през 2003 г. след тежка финансова криза, е възхваляван от привържениците си като човека на икономическото чудо и на реформите, които освободиха религиозното и консервативно мнозинство в страната от игото на светския елит и на политическите интервенции на армията.

Ала през последните три години той се превърна и в най-критикуваната личност в Турция, изобличаван заради стремежа му да наложи авторитарен и ислямистки стил на управление. Болезненото му подозрение към социалните мрежи и на независимия печат силно тревожи някои политици като водача на опозицията Кемал Киличдароглу, които го обвиняват в стремеж да възстанови султанското управление.

Суперлуксозният, огромен и екстравагантен новопостроен президентски дворец за 500 милиона евро, в който той се нанесе преди две години, се превърна в символ на манията му за величие. Ердоган, който е син на офицер от бреговата охрана, се хвали обаче със скромния си произход. Израснал в простонародния квартал Касъмпаша на Истанбул, завършил религиозен лицей, уличен продавач, „Тайип“ в младостта си мечтаел за кариера на футболист, преди да се хвърли в политиката и ислямисткото движение. През 1994 г. е избран за кмет на Истанбул, а след победата на Партията на справедливостта и развитието става премиер през 2003 г.

В продължение на години неговият модел на консервативна демокрация, съчетаваща либерален капитализъм и умерен ислям, жъне успехи, захранван от „китайския“ растеж на турската икономика и на стремежа му да влезе в Европейския съюз. След като бе преизбран е през 2007 и 2011 г. с близо 50% от гласовете, той започна да мечтае да остане на власт до 2023 г. Ала този сценарий се усложни през 2013 г. В продължение на три седмици три милиона и половина турци поискаха оставката му, обявявайки се срещу неговата все по-авторитарна и открито ислямистка политика.

Премиерът отговори със сурови репресии, от което пострада демократичният му имидж. Шест месеца по-късно го застигна корупционен скандал, който разтърси из основи неговия режим. Съперниците му го обвиняват освен това, че е съживил кюрдския конфликт през лятото на 2015 г., за да задоволи амбициите си за абсолютна власт. Пламенните и провокативните му речи всяват все по-голяма тревога. Пред публика Ердоган осмива онзи, които го определят като „диктатор“, но системно се опитва да си разправи чрез съда с опонентите си. „Големият майстор“, както го наричат верните му хора, не веднъж публично е признавал желанието си да остане начело на страната до 2023 г., когато се навършват 100 г. от създаването на турската република.