Когато капацитет от ранга на Бойко Борисов, който разбира от всичко, тръгне да ви говори за еврозоната, не се усмихвайте саркастично. Ключовият момент тук е свързан с лъскането на имидж. Но не за пред „мат`ряла“, който отдавна е вдигнал ръце и се е вторачил само в собственото си оцеляване, а за пред „началниците“. Борисов едва ли е наясно какво точно означава „чакалнята на еврозоната“, известна като механизъм ERM II, но знае, че сме готови за нея и „като държава покриваме всички критерии“. Страхотен е господин Борисов! Всеки божи ден от неговата благословена уста излизат мъдрости като „водата е мокра, вечер е тъмно, през зимата е студено“ или „по-добре богат и здрав, отколкото беден и болен!“ Даже Конфуций би могъл да се учи от него.

Инак за подобна „готовност“ се наслушахме през последните години доста. Спомням си, че още Дянков натякваше как а-ха вече сме с единия крак вътре. Но си бяхме наясно, че не кандидатстваме, защото ЕЦБ ще ни отреже като кисела краставица, независимо от ранга ни на „статистически отличник“. Факт е, че след гръцката криза от миналото лято ентусиазмът в цяла Европа спихна. Преди на еврозоната се гледаше като на елитарен клуб, за който цяла Европа се натискаше. След саморазправата на големите сили с Атина влизането във валутния съюз обаче стана непривлекателно за много от държавите. За Полша, Чехия, Унгария, Румъния приемането на общата валута вече изглежда изпълнено с повече рискове и разходи, както и свързано със значителен отказ от суверенитет, т.е. ход, който носи повече вреди, отколкото ползи. Да не говорим за Швеция и Дания.

Изглежда, Бойкова България си остава голямото изключение. Ние с кравешки възторг сме готови да се хвърлим и в бездната, ако така ни наредят „отгоре“. А тази перспектива става все по-вероятна. Самият ЕС тръгна да се саморазпада и доста свали гарда. Великобритания повлече крак с разтърсващия си референдум, който сащиса евробюрократите. Исландия, а отпреди ден и Швейцария, официално оттеглиха молбите си за членство. Явно им замириса на мърша, а и двата народа обичат чистия въздух. Затова Юнкер и сподвижниците му на пожар решиха да се самоспасяват и спуснаха ново Окръжно: „Искаш – не искаш, приемаш еврото!“ Е, как тогава Бойко да не е готов – събудил се нов-новеничък! Като навита пружинка! Но така е в геополитиката – дето се вика, Юнкер пръцна и наш Бойко се н…ра.

Във вътрешен план обаче подобно отношение показва липса на сетива и пълна незаинтересованост за дереджето на собствения ти народ. Всички са наясно, че както влизането в ЕС оскъпи живота ни, изравни цените с европейските, а доходите ни замръзнаха, така и еврозоната ще представлява втори тур на това прецакване. Ние и сега живеем в мизерия, камо ли с еврото. Но това явно е последното нещо, което интересува властта. Безродниците, които ни управляват, са готови да завържат на България още един тежък камък на врата й. Дали обаче процесите на саморазпад няма да ги изпреварят?