Сдружението с нестопанска цел „Асоциация Бату платформ“, чийто председател е хасковският мюфтия Басри Еминефенди, купи за 390 000 евро пловдивска джамия, известна като Ташкьопрю. Предишният председател на Управителния съвет на неправителствената организация е заместник-председателят на регистрираната преди дни партия на Лютви Местан ДОСТ Шабанали Ахмед Дурмуш.

Сделката за джамията, строена през 1860 г., е изповядана от пловдивски нотариус. Сградата и дворното място под нея са продадени от Мюсюлманското настоятелство през 1939 г. с цел да се направи ремонт на минарето след Чирпанското земетресение. Купувач е Павел Грозлеков, който плаща за имота 32 000 лева и се задължава да събори разрушената сграда и да превози материалите. Заради началото на Първата световна война обаче плановете му се провалят.

Така, вместо да започне нов строеж на почистеното дворно място, той прави частичен ремонт на съществуващата сграда. През 1948 г. джамията е отчуждена и превърната от държавата в склад, а по-късно е реституирана на наследниците на Грозлеков. Те, от своя страна, започват ремонт по проект, утвърден от Националния институт за паметниците на културата, като превръщат молитвения дом в ресторант. Покрай това възстановяват фасадата, поставят реплика на оригиналния полилей, прокарват ВиК инсталации и поставят подови настилки.

Междувременно имотът става собственост на наследницата на Павел Грозлеков – Искра Грозлекова, която живее в Германия. Нейната майка прехвърля идеална част от него на Димитър Кацаров. Дълги години джамията е стопанисвана от италианеца Лино Тонан, известен в Пловдив с прозвището Венецианския търговец. Той също отваря ресторант в сградата. Но на 9 юни 2009 г. е признат за виновен по обвинение за укриване на данъци за 2,398 млн. лв. и водене на двойно счетоводство. Но още преди съдебното решение да влезе в сила, той се изнизва към родината си.

В края на 90-те години на ХХ век пловдивското мюфтийство завежда дело срещу Община Пловдив, за да си върне джамията. Съдът обаче отхвърля иска. По-късно отново е заведено дело за собствеността върху сградата. Но то бе прекратено, тъй като веднъж вече съдът се е произнесъл по казуса. В това време джамията работи като гръцки ресторант. В един момент наследниците решават да я продадат. Купувач е регистрираното през 2013 г. в Кърджалийския окръжен съд Сдружение с нестопанска цел „Асоциация Бату платформ“.

Първоначално председател на Управителния съвет на НПО-то е тогавашният мюфтия  на Кърджали и председател на Висшия мюсюлмански съвет Шабанали Ахмед Дурмуш, който впоследствие става депутат от ДПС в 43-то Народно събрание. Той членува в Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, както и в Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

Справката в парламентарния сайт сочи, че Шабанали е роден на 3 юни 1978 г. в село Водач, община Черноочене. Той е теолог и владее арабски език. Изучавал е духовните науки в Йордания, има диплома по ислямско право и от университета „Селчук“ в Коня, Турция.
Народният представител напусна ДПС заради солидарността си с Местан и стана негов заместник в нова политическа формация. Именно Дурмуш бе натоварен с емисарската мисия от създателя на ДОСТ да проведе срещи с изселническите организации на българите в Турция. За него се говори, че често се хвали с топлите си отношения с Ердоган, с когото се бил запознал, докато още бил млад мюфтия в Кърджали, при посещението на турския големец в родопския град през 2008 г.

В групата на следовниците на Местан, които обикаляха край Босфора да търсят подкрепа за новоизлюпената партия, бе и мюфтията на Хасково Басри Еминефенди, който междувременно наследява Шабанали като председател на Управителния съвет на закупилата Ташкьопрю джамия „Асоциация Бату платформ“. Пред наш репортер обаче Еминефенди отрече НПО-то да е негово и ни посъветва да се обърнем към Управителния съвет на сдружението. Парадоксът в случая е, че негов председател е самият той, което е видно и от последния публикуван годишен финансов отчет за 2015 г.

И както бе категоричен, че няма нищо общо с „Асоциация Бату платформ“, така Басри Еминефенди сподели мимоходом, че все пак бил запознат с намеренията на Управителния съвет, като до месец щяло да стане ясно новото предназначение на джамията – тя щяла да стане или мюсюлманско училище, или кино, или информационен център. И без да питаме повече каквото и да било, ясно е какво ще се преподава в медресето, какви филми ще се прожектират под купола на бившия молитвен дом или пък какви „информационни“ материали ще се раздават там.

Камен Колев