Балканският специалист на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Михаел Мартенс, който е отличен познавач на българската политика, публикува в неделното издание на вестника обширен портрет на българския премиер Бойко Борисов под заглавие Kick it like Borissow – препратка (с футболни намеци) към немското заглавие на една британска комедия: Kick it like Beckham. Във втората половина на портрета Мартенс подробно се спира на ролята на баварския Християнсоциален съюз (ХСС) в Борисовата кариера, съобщи „Дойче веле“ :

„Трябва да придърпаме Борисов!“

„Най-късно през 2001 година Борисов попада в полезрението на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години ръководи софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел”. За тази фондация евфемистично казват, че е „близка до ХСС”. Можем да го кажем и другояче: тя е международният отдел на държавната партия в Бавария. Подобно на политическите фондации на другите германски партии, фондация „Зайдел” непрекъснато се оглежда за партньори, с които ХСС може да си сътрудничи. Пръв измежду всички тъкмо Глескер се досети, че Борисов ще бъде новият силен човек в България. И докладва за това в Мюнхен: Трябва да го придърпаме! Така и стана. Когато Борисов пое поста в МВР, дойде поканата да посети Бавария. Програмата му беше измислена умно: баварско гостоприемство, тренировка във фитнеса на специалните части към баварската полиция, запознаване с работата на треньорите на полицейски кучета (Борисов обича немски овчарки), пробна разходка с ново БМВ по аутобана със скорост 200 км/ч (понеже той и автомобили обича). Борисов беше възхитен.”

Михаел Мартенс разказва за опита, който Борисов почерпил от баварците в борбата им срещу наркотрафика и фалшификаторите на пари. Към ролята на мюнхенската политическа фондация авторът на портрета се връща отново, когато пише за избора на Борисов за софийски кмет:

Как се ражда ГЕРБ

„Тогава фондация „Зайдел” му препоръча да използва популярността си и да основе партия, но без да я обявява като такава. Борисов това и стори. Тръгна да обикаля страната, да разговаря с хората и да ги събира след себе си. Така възникна движението „Граждани за европейско развитие на България” – ГЕРБ”, пише Мартенс. По-нататък авторът обяснява значението на съществителното „герб” и добавя, че фондация „Зайдел” е подпомагала местните събрания на ГЕРБ и по-сетнешната трансформация на движението в партия.

„Партийната програма, уставът и правилникът на ГЕРБ отчасти са буквален превод на съответните документи на ХСС. Превела ги е Антоанета Николаева Байчева, която първо беше ръководител на проекти, а после заместник-шеф на фондация „Зайдел” в София. Днес Байчева е генерален консул на страната си в Мюнхен.”

Журналистът Михаел Мартенс не само старателно е проучил невидимите политически механизми, по които възниква феноменът Борисов, но и съумява да опише своя „герой” с отличен психологически усет. В началото на портрета преразказва с лека ирония версията на българския премиер за дядото-монархист, жертва на комунистите. „Борисов е як като дънер. Но дънер на плиткокоренно дърво”, коментира Мартенс и цитира анализа на икономиста Стефан Колев, който отдавна е напуснал България. Според Колев, Борисов олицетворява „грозната мутра” на случилото се в България през последните 26 години. Собствени ценности Борисов няма, затова пък притежава гигантско его, твърди икономистът и обобщава, че българският премиер много обичал да го тупат по рамото във Вашингтон, Брюксел или Берлин. „Той е от онези хора, които нехаят за ценности като образованието, а вместо тях държат на правото на по-силния и на могъществото на старите мрежи”, казва Колев в обширната статия във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг”.

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“

„Ако Борисов наистина е онова, което описва Колев – какво ни говори това за България и българите?”, риторично пита авторът Михаел Мартенс и припомня многозначителното изречение на българския премиер: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”.

Мартенс проследява цялата политическа биография на Бойко Борисов след 1990 година. Когато през 1990-те години в България избухна хищническият капитализъм, съпровождан от кървави битки за разпределение, Борисов основа фирмата си „Ипон-1”, припомня журналистът и описва тогавашната дейност на сегашния премиер по един доста предпазлив начин:

„В София говорят, че „Ипон” развивал дейност и по събирането на дългове. Обаче хората, които го твърдят, не са в състояние да докажат онова, което мислят за вярно. От друга страна всеки, който поне веднъж е виждал Борисов отблизо или пък се е ръкувал с него, може да си представи, че не е препоръчително да дължиш пари на този човек или на неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов поддържа отлични контакти с тежко корумпираното по онова време МВР и получава министерски поръчки.”

Борисов като общобългарска забележителност

Михаел Мартенс преразказва и други епизоди от биографията на българския премиер – като телохранител на Тодор Живков и на Симеон Втори. Журналистът мимоходом – и не без ирония – описва шеметната кариера на бившия български цар, който назначава Бойко Борисов за Главен секретар на МВР.

„Тъкмо тогава започна възходът му като общобългарска забележителност. Борисов умее гениално да се самоинсценира, той разбира законите на модерния медиен свят по-добре от всички предишни български политици”, пише Михаел Мартенс.

В края на обширния портрет на Бойко Борисов във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг” отново става дума за „баварската връзка” на българския премиер: „Връзката между ГЕРБ и ХСС все още е тясна, макар че по време на бежанската криза Борисов следваше не своите откриватели от Мюнхен, а германската канцлерка. Поне в публичното пространство той хвали Ангела Меркел до небесата. И има сериозна причина за това, защото България се намира в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа се наложи курсът на унгарския премиер Виктор Орбан, който залага на огради и затворени граници, България като „фронтова държава” на границата с Турция просто няма никакви шансове. Ето защо Борисов по никой начин не иска конфронтация с Турция”, пише в края на статията авторът й Михаел Мартенс.