България влиза в кандидатпрезидентската  кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции: парламент – 8%, главен прокурор – 10%, правителство – 16%, президент – 21%.  В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност. Това показват данните от националното представително изследване на „Алфа рисърч“, проведено между 9 и 15 септември, сред 1026 души.

57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51% – на референдума, който ще се проведе заедно с тях. Напрежението, с което беше съпроводено излъчването на голяма част от президентските кандидатури, се е отразило негативно на рейтингите  на Георги Първанов и на лидерите на Реформаторския блок. Без поражения излизат Корнелия Нинова, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов. Макар и с нарастваща поляризация в оценките, първо място по доверие запазва  лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Преди да е известна номинацията за президент на управляващата партия не са възможни конкретни прогнози за изборите, уточняват от „Алфа рисърч“.

Но прогнозират:

1/сигурен втори тур на изборите;

2/мобилизация вляво, стимулирана от съперничеството между кандидатурите и формациите в този спектър;

3/ решаващо значение за изхода  от втория тур на конкретния кандидат на ГЕРБ. 

33 на сто харесват Борисов, 40 на сто са негативните оценки за него

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията – нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения, коментират от „Алфа рисърч“. Сред министрите, вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортният министър Красен Кралев, транспортният И.вайло Московски, енергийният Теменужка Петкова, а негативен – министрите на културата Вежди Рашидов и на икономиката Божидар Лукарски, отчитат от агенцията.

Както показаха и предишните проучвания, хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори – образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на образователния министър Меглена Кунева, вътрешния Румяна Бъчварова, здравния Петър Москов, правосъдния Екатерина Захариева.

Доверие в парламента – 8 на сто, в главния прокурор – 10%

Доверието в институциите се запазва в рамките на регистрираното в няколко поредни проучвания ниско равнище. С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата с одобрение от 21% и неодобрение от 39%. Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско (8%). Аналогично е отношението към главния прокурор (10% положителни оценки). Армия и полиция – две много важни с оглед на актуалната ситуация институции – се ползват с малко по-високо доверие.

Армията (28% одобрение срещу 28% неодобрение) остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки (44%) чувствително преобладават над положителните (17%).

Рейтингите на политиците

Бойко Борисов остава най-одобряваният партиен лидер с 32,6% положителни оценки. Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения за лидера на ГЕРБ. Изключително интересна е ситуацията в ляво. След драмата с номинацията на ген. Радев и разтрогването на предизборния съюз между БСП и АБВ, Първанов бележи нов спад от 2% и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП – 18,3% за Първанов, 18,5% за Нинова. Новият председател на БСП излиза от скандалите без поражения.

В тази ситуация, като политик с най-висок личен рейтинг в ляво, се очертава Дончева. Одобрението ѝ се покачва до  21,9%. Сред националистите с най-висока и нарастваща подкрепа се ползва лидерът на ВМРО и кандидат за президент Красимир Каракачанов, който достига 20% одобрение. Доста по-ниски са рейтингите на другите политици в този спектър – 13,4% за Валери Симеонов и 4,5% – Волен Сидеров.

„Формално щастливата развръзка с излъчването на кандидат-президент на Реформаторския блок след месеци мъчителни преговори, не е довела до позитиви за нито един от лидерите на блока“, коментират от „Алфи рисърч“. Всички те запазват относително ниски равнища на обществено доверие – Кунева (9,8%), Кънев (7,8%), Ненчев (7,3%), Лукарски (5,4%). Според социолозите от агенцията „тази свита стартова подкрепа  вещае трудна кампания за Трайчо Трайков като кандидат на Блок, по който има доста пукнатини“. В декларираните електорални нагласи няма особена динамика. БСП име ръст от 3 на сто, леко нарастват и процентите за ГЕРБ. Подредбата на първите три партии е ГЕРБ, БСП, Реформаторски блок, който запазва малка преднина пред ДПС.

Най-важните събития – сега и преди 10 години

Преди едно десетилетие външно-политическите тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани  (международна организирана престъпност (41%), глобални епидемии (36%), климатични промени(35%), а днес са главният източник на напрежение у хората. Притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%) се открояват като водещи, като изпреварват дори текущите вътрешно-политически проблеми. Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите ни, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция.

За периода от 2006 г. досега показните убийства и голямата престъпност, възприемани тогава като най-сериозна заплаха, са отстъпили значително по-назад в класацията. Други няколко проблема обаче остават във фокуса на вниманието. Корупцията, например, е „замръзнала“ на място – и днес, и преди десет години 59% са притеснени от нея. Най-голяма част от българите (41%) споделят, че въпреки липсата на промяна в материалното си положение през последните години живеят по-спокойно. Но нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането на България в ЕС, поставят икономическото (49%) и демографско (49%) развитие сред топ заплахите във вътрешно-политически аспект. Малко значение за първи тур на изборите, но може да се окаже решаващо за изхода от втория тур.