Прокуратурата уж проверявала градежите на територията на парк “Росенец”. Формално изясняването на случая се наложи, защото неговите обитатели са завзели държавното пристанище и плажа. Разследването изглежда просто, но не може да приключи вече пет месеца. Наскоро бе назначена и нова проверка. Тя “допълваше” предишната, тъй като в разгара на летния сезон летовници се оплакаха, че ги изгонили от крайбрежната ивица пред вдигнатия на брега  на морето палат. А яки момчета бдели над

“зоната на спокойствие”

на мистериозния обитател на замъка. Министърът на туризма Николина Ангелкова също се зае със случая и започна да обяснява, че плажовете са публична държавна собственост и никой нямал право да ограничава достъпа до тях.

Сигнал, че това “установено“ право не се спазва, обаче подаде Организацията за закрила на българските граждани. Те били изгонени от охранители на обекта (които според информации са били от държавната НСО). Гардовете им казали, че плажът е частен и трябва да си ходят.

Оказа се, че плажът не е нанесен на нито една карта – ще рече, той не е частен, но и не е държавен…

Покрай гюрултията около плажа никой не се поинтересува

 как, кога и кой придоби терените в парка?

А от години за местните жители не е тайна, че тук се разпростира новият “морски сарай” на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Комплексът, кацнал на самия нос Чукалята (по-известен като Отманли), на книга се води собственост на дружеството с ограничена отговорност „Хермес Солар“. То разполага с капитал от… 100 лева. Като негови собственици пък в Търговския регистър от края на миналата година (24 ноември 2015-а) фигурират руският гражданин Георгий Серопян (5 дяла) и 31-годишната Снежана Карова (с 95 дяла). Тази собственост е претърпяла трансформации през последните години.

При учредяването на дружеството през 2011-а мажоритарен собственик е Хайрие Сюлейман Хаджийска (с 85% от първоначалния капитал), а по пет на сто притежават брат й Мустафа Шан и Серопян. За Хаджийска се знае, че е  била секретарка на личния помощник на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган – Ахмед Емин. До мистериозната си смърт през 2008-а той отговаряше  за паричните потоци в партията на Сокола.

Един от познавачите на процесите в ДПС – Осман Октай, казва, че след нейните показания прокуратурата спира разследването на случая със “самоубийството” на Емин. Самата тя се събужда като преуспяла бизнес дама, която върти няколко  фирми, свързани с любимия бизнес на Доган – енерговъзобновяеми източници.

Кичозният новоизграден комплекс е реализиран на мястото на разрушените сгради на бившата гребна база и яхтклуб на „Нефтохим“. Парцелите в парка първо се числят в активите на приватизираната петролна рафинерия, но малко след това са продадени на неидентифицирана офшорка. Не е трудно да се досетим, че нейният собственик е още по-неидентифициран. Вече става дума за дружество „Трокси трейдинг лимитид“, регистрирано в Лимасол чрез българското си представителство “Стрейтлайн” ЕАД. През март 2014-а то препродава част от терена (близо 9 декара) на “Хермес Солар” ООД  за 1.7 млн. лева.

Името на тази фирма се появява и в списъците на финансираните със сериозни суми дружества от фалираната Корпоративна търговска банка. Първия си кредит е получила от финансовата институция през март 2012-а (само година след като е регистрирана). И макар че няма нито кредитна история, нито активна търговска дейност, а активите й са сведени до един парцел във “Военна рампа”, идеята й да построи нов завод за фотоволтаични панели с поточна линия от Италия се оказва достатъчно “гениална”, за да получи финансиране за… 18 млн. евро (чрез три договора).

Целият кредит е трябвало да се изплати окончателно през 2016-а. Но поставянето на банката под специален надзор някак доста подозрително съвпадна с края на гратисния период (през който не се погасява главницата по заема, а само дължимите лихви) и през есента на 2014-а фирмата… погасява дълга си с помощта на Първа инвестиционна банка и „Търговска банка Д“ (бивша  „Демир банк“). Година по-късно се сменят имената на „действащите лица“ в самото дружество.

Връзка между неговите собственици и “Централата”

на ДПС опосредствено може да бъде открита и чрез архитекта на този грандиозен градеж. Става въпрос за проект на нашумелия арх. Калин Тихолов, който за малко не бе произведен за министър в правителството на Пламен Орешарски. За него се знаело, че е в близки отношения със Сокола. Той има „заслуги“ за редица проекти, бетонирали Черноморието ни.

Тук е моментът да припомним и още нещо – през 2014-а (при второто правителство на Бойко Борисов) „Хермес Солар“ получава награда „Работодател на годината 2014“ в категорията „Работодател, осигурил възнаграждение, по-високо от субсидираното от държавата за безработни, наети по програми и мерки за заетост и обучение и по схеми на ОПРЧР“. Грамотата е качена на сайта и е подписана от министър Ивайло Калфин. Но от публикуваните финансови отчети на дружеството се вижда пък, че то е на загуба, откакто е учредено. Активите му нарастват от 3.7 млн. лв. през 2011-а  до 18 млн. лв. през 2014 година. Но през същата година дългосрочните му задължения достигат 27 млн. лева.

Връзка между „Хермес Солар“ и ДПС може да се открие и покрай Румен Гайтански-Вълка, когото от доста време спрягат като новия финансов гуру на Доган.

В началото на 2013-а  фирмата сключва договор за наем с фирмата на Румен Гайтански „Пропърти Консулт“. Чрез този контракт тя наема придобитите от него бивши офиси на „Чистота София“ в квартал „Модерно предградие“ за 20 хил. евро на месец. Партньорството се задълбочава в края на 2015-а, когато „Пропърти Консулт“ влиза в „Хермес солар“ с апорт на офисите и на производствената база в „Модерно предградие“. До увеличаване на капитала на дружеството не се стига, защото в края на 2015-а „Проперти Консулт“ продава тези активи на „Хермес Солар“. А друга фирма, свързана с Гайтански – „Кристална вода“, започва да получава обществени поръчки, като в някои от търговете дори измества дружества, контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски.

Споменахме името на още една дама, свързана със собствеността на морския сарай

Това е Снежана Карова. Тя е дъщеря на Kарамфил Каров, председател на общинския съвет в Девин (2011-2015-а) и ръководител на местната структура на ДПС. Той е изключително близък до съпредседателя на движението Мустафа Карадайъ. Каров търгува с горива. Преди няколко  години една от фирмите му – „Петрол Комерс“ ЕООД, получава 1.2 млн. лв. безлихвен заем от ПУДООС. Той е предназначен за изграждане на МВЕЦ „Гьоврен“, стопанисван от друга негова фирма.

От казаното дотук може да се изгради достоверна хипотеза как е името на истинския чорбаджия на мегаломанския и кичозен комплекс. Той се състои от два корпуса на по три етажа, а между тях се издига кула, чийто пирамидален връх символизира нещо като окото на провидението. Зад комплекса са паркингът и още една малка постройка. В южната част – към носа, е изградено синьо на цвят съоръжение, което било предназначено за парник за плодове и зеленчуци. Подобно имало и в сараите на Доган в Бояна. За всички, които са имали досег с политика, е известно, че той имал афинитет и към земеделието – сам да си ги отглежда.  В морето има дървен кей, а в другия край на заливчето – бетонно пристанище. Между тях пък е разположен плажът, достъпът до който е сериозно затруднен и… не бил препоръчителен…

Любопитното в тази история

е и разработването на подробен устройствен план, който “легитимира” бъдещия градеж. Обособяването на парцелите около носа започва две години преди „Хермес Солар“ да купи имота. През април 2012-а планът е променен по искане на „Стрейтлайн“, отправено до община Бургас. Тогавашният областен управител Константин Гребенаров не е съсем съгласен с начина, по който са определени границите на парцелите, тъй като чрез новото градоустройство на практика се блокира достъпът до пристанището на нос Чукалята. Но забележките му са “деликатно” подминати.

В края на март 2013-а общинският съвет в Бургас одобрява план за регулация и застрояване на 18 различни поземлени имота. Сред тях са и двата, върху които е разположен сараят. Единият е със статут „за водна спортна база“, а другият – „за водна спортна база и брегоукрепване. С други думи, изпълнява всичко, което частното дружество е поискало.

В края на май 2014-а „Хермес Солар“ в качеството си на нов собственик на имота подава заявление до Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, с което представя инвестиционното си предложение „Изграждане на сграда за водна спортна база и басейн“. По това време тя се контролира от министъра на ДПС Искра Михайлова. За по-малко от седем работни дни фирмата получава становище (подписано от директора на инспекцията Антоний Иванов), от което става ясно, че не е необходима процедура по оценка за въздействие на околната среда…

Две седмици по-късно фирмата подава съответните документи до общината за издаване на разрешение за строителство на „сграда за водна спортна база“. След седмица го получава. Може би защото за това се е погрижил арх. Тихолов?! Градежът е възложен на „Главболгарстрой“.

Според някои медии едно съдебно решение на Административен съд – Бургас, показва, че докато архитектът е движел проекта, срещу него е започнала данъчна ревизия. Причината е засечен превод към него за 7 млн. долара от фирма, регистрирана на Британските Вирджински острови…

Тази история звучи доста сходно с гърмящите през последния месец скандали със скъпи имоти. Но и при тях, и тук загадките са ненарушими: КОЙ е истинският им собственик, откъде идват парите на тези, които са записани в документите…?! На пръв поглед – мистерии. Ама дали?