Илиана Беновска, Канал 3: Г-жо Павлова… Можете ли да се похвалите с нещо, което сте извършили във втория мандат и което сте довършили от първия? И обаче бъдете самокритична. Кажете и къде ви куцат нещата.

Лиляна Павлова, МРРБ: Амх. Даже не знам откъде да започна, защото определено мога да кажа, че за двете години с доста можем да се похвалим. Със сигурност има и за какво да бъдеме и критикувани, да бъдем и самокритични. Но трябва да кажеме, че и този период, който имахме – година и половина в опозиция, ни се отрази доста добре. Бих казала добре от гледна точка на това, че е хубаво да бъдеш и от другата страна, да осъзнаеш колко е важна ролята на опозицията и колко е важно и да имаш опозиция. И то конструктивна, не задължително само речовита.

ИБ: Това сви ли ви, така, мащаба, или пък ви окуражи да бъдете по-твърда, по-борбена и по-работлива, ако щете да кажа. Това във вашия ресор е много важно качество. (Е това е въпрос, евала! Б.р.)

ЛП: Ако трябва да съм искрена, в интерес на истината точно това се случи! (А това е отговор, пак евала! Б.р.) Когато си бил в опозиция, много уроци научаваш – какъв можеш, какъв не можеш да си позволиш да бъдеш. Но и наистина в момента, особено в едно коалиционно правителство, което е различното, понеже питахте. Във втория мандат много по-често си в обекта на прожекторите. За всяка своя крачка и решение не можеш да ги вземеш еднолично. Трябва да изчакаш на коалиционните партньори мнението, съвета, позицията. Да се обединиме. Така че това, бих казала, че е един от недостатъците в тази ситуация – че някои решения се взимат по-бавно. От друга страна, когато си пък под светлината на прожекторите и от вътрешната и от външната опозиция, лошо е, когато и едната и другата не са конструктивни, но това вече е друга тема. Но пък тогава се концентрираш много повече. Така че в този мандат, бих казала, че сме много концентрирани. (…)

ИБ: Днешната тема обаче е – заглавие: „Ад по пътищата“. И това винаги се повтаря във всички празнични дни. И действително ад ли е по пътищата?…

ЛП: Всички, които пътуват по света, по Европа – аз съм сигурна, че голяма част от българите са пътували и пътуват по Европа – няма магистрали, няма пътища в нито една европейска държава, в които да няма задръствания, съответно петък и неделя, когато хората почиват. Когато пък имаме и 4 почивни дни, това е най-естествено – това там никой не го драматизира, не плаче, не се тръшка. Да, просто има трафик, има много коли. Има свободно движение на хора по пътища и курорти. Така че аз смятам, че малко така преиграваме темата.

ИБ: …Накрая пишат: „Лили Павлова задръсти пътищата“.

ЛП: Не ги задръствам аз, но пък ние ги ремонтираме, факт. Но вие пък знаете – нормално е да съвпада строителният сезон със сезона на пътуванията. Затова наистина се извинявам на всички пътуващи за затрудненията, които и ние създаваме с ремонтите. (…)

ИБ: Има ли 20 смъртоносни километра?

ЛП: Понеже си говорихме, преди да почне предаването с ябълките* (на масата има ябълки – б.р.) – те, освен че са смъртоносни, мисля, че са Ябълката на раздора 16 г.

ИБ: Като казахте за ябълка, да ви връча една червена ябълка за успех, като вярвам, че…

ЛП: Благодаря! Че тези 20 км и тая Ябълка на раздора…

ИБ: Да. Тая Ябълка на раздора вие ще я преодолеете, но вярвам, че Вие не сте гнила ябълка в системата, както казваше един посланик, който замина за Африка. Вие сте здрава червена българска ябълка!

ЛП: Благодаря. Надявам се, че е така.

__________

* Понеже пък ние не сме си говорили, трябваше да се досетим сами, че става въпрос за пътя през Кресненското дефиле.