Анна Цолова, НТВ: Иска ми се да разбера: откъде дойде идеята – това с майката на нацията? Кой го измисли – вие ли, Бойко Борисов ли, някой от екипа ли?

Цецка Цачева, кандидат-майка на нацията: Това са думи на лидера на ГЕРБ и министър-председателя. Разбира се, казани в един много емоционален момент, когато се обяви кандидатпрезидентският екип на ГЕРБ – в мое лице кандидат за президент, и на адмирал Манушев за вицепрезидент.

АЦ: Тоест вие не знаехте, вие го чухте в залата, когато ви обявиха?

ЦЦ: Разбира се. Както повечето, а защо не и всички присъстващи в залата. Може би това беше една препратка за това, че съм жена.

АЦ: Но го подехте веднага.

ЦЦ: В смисъл?

АЦ: Подехте веднага с майчинството. Темата с майчинството подехте веднага.

ЦЦ: Преди това не съм ли била майка?

АЦ: О, разбира се!

ЦЦ: Преди това тази тема не е ли била моя тема?

АЦ: Понеже ви виждам, че се усмихвате и всички ваши близки хора казват, че имате чувство за хумор, че сте душата на компанията – чухме включително и такава формулировка – знаете, че след номинацията ви, особено след формулировката „майка на нацията“, много шеги и вицове се появиха в социалните мрежи.

ЦЦ: Когато няма политически аргументи, се започва с лични нападки.

АЦ: Имате ли си любима шега от тези?

ЦЦ: Забавлявам се истински с тях, защото това са неща за мен, които са казани още 2009 г., когато поех първия мандат като председател на Народното събрание. Очаквах за времето насам нещо друго да е измислено и изобретено. Или поне някак си по в професионалния, експертния план, това, с което в последните години съм пред прожекторите и микрофоните ви. Няма лошо. Когато се тръгва в такава кампания, всичко трябва да е прозрачно и е съвсем естествено и личните ни особености, да кажа… Всеки човек, аз съм един съвсем обикновен човек с всичките ми плюсове и минуси, каквито има всеки човек.

АЦ: Нещо ви е обидило ли от тези шеги?

ЦЦ: Не, не, не, не! Категорично не, категорично не! Но ето тези примерно – да говорим за кампания, за идеи за България. Аз се обяснявам, отговарям и така ще го правя и занапред винаги, когато има въпрос в този смисъл към мен. (…)

АЦ: Лични въпроси. Да разберем малко повече за Цецка Цачева и вашето прословуто членство в БКП. Защо се наложи да членувате? Какво точно работехте тогава? Разкажете.

ЦЦ: Не се е налагало. Бях студент в Юридическия факултет и по този начин цяла група номинирани, вие преди малко го казахте, така или иначе, може би най-вече поради особености на характера, но аз съм била и съм един много активен човек с отделни инициативи. Забелязани са мои качества, предложиха ми. Вижте, неведнъж съм обяснявала, ще продължавам да го правя и занапред: никога няма да откажа… В студентските години, в Юридическия факултет, като редовен студент съм приета тук, в София. Нямам от какво да се притеснявам. Нали не мислите, че когато дойде Промяната края на 80-е години, аз съм била около 30-годишна, не съм се возила във волги с драпирани завеси и пердета, не съм била номенклатурен кадър. Била съм, така както и други мои съвременници тогава, пак казвам – не се срамувам. Не се срамувам от това, че… Нямам щрих от биографията ми… Това е моята биография, това съм аз.

АЦ: Това звучи наистина много добре – това е моята биография, това съм аз. Но съпротива имахте ли срещу тази тоталитарна партия, в която са ви поканили да членувате?

ЦЦ: Към онзи момент Желязната завеса на изток от Берлинската стена, информацията, която идваше от една-единствена телевизия, мисля, че беше само един канал от идеологията, която, точната дума е, не ни е промивала мозъците, защото то нямаше друга алтернатива. Приемете, че не съм имала информация за това. Ние учихме една-единствена философия – това беше марксистко-ленинската философия. Друго нищо не се изучаваше. Това са едни времена, които, много лесно от дистанцията на младостта и тези, които, новото поколение, израснало в годините на Прехода, но моите съвременници, моите набори, както се казва, много добре знаем в какви времена сме живели тогава.

(НОТА БЕНЕ. Монолозите на Цецка не са редактирани, съкращавани, манипулирани – това са оригиналните конструкции на кандидат-президента, който не се срамува, но на такива теми трудно или никак не си довършва изреченията.)