Кой гласува за Радев? Или по-точно  – кой се хвана като за сламка за обещанието на Бойко Борисов да хвърли оставката на правителството?

Отговорът отива отвъд разбивките на процентите от привърженици на тази или онази партия и отвъд симпатиите за новоизбрания президент, безспорно, силен мажоритарен кандидат. Но преди последствията от победата, която Радев ще подели с БСП, идват причините да се стигне до нея. И тук Цецка Цачева и нейната, меко казано, непопулярност, далеч не е най-мощното вдъхновение за наказателния вот.

И без данни на ЦИК и социология можем да кажем – за Радев гласуваха пациентите – които не искат реформата „Москов“ да ги набеждава за престъпници, да ги реди на опашка за даване на отпечатъци, а в същото време да изтичат едни огромни милиарди за здравеопазване, но някъде покрай тях.

Вероятно и лекарите – превърнати в писарушки и счетоводители, роби на едни заветни пътеки и направления, които от забождане на носове в попълване на книжа за Здравната каса не могат да погледнат болния в очите.

За Радев гласуваха и учителите, и родителите – които не искат реформата „Кунева“ да отглежда в родното училище всичко друго, но не и просвета и родолюбие.

Онези, които са обидени, когато им казват, че болните педагози нямат място в родното школо, но никой не си признава, че то ги е разболяло – след 27 г. експерименти и разграждане на ценности. И в същото време харчат европари за запалки и партийна пропаганда. И за стипендии на едни, без да има за други.

За Радев гласуваха военните – на прима виста, вероятно защото е един от тях, а след това – и заради унижението, на което две години ги подлага един земеделец. Неслучайно самият победител във вечерта на вота в тесен кръг се израдва „Ненчев си отиде!“ Не каза – „станах президент“.

Верен на воинския си дълг първо му олекна за родната армия, която се превърна в земеделско стопанство, дадено под аренда на едно архитипно БЗНС.

За Радев гласуваха всички онези, които се срамуваха от приклякането ни във външната политика и срама в ООН, от хибридно-войнстващите закани на Митов, Ненчев и Плевнелиев. За Радев гласуваха полицаите – които неведнъж скачаха срещу некомпетентната си министърка Бъчварова и срещаха само високомерие.

И всички онези граждани, които виждат градовете им да се пълнят с нелегални мигранти, но вместо да пресече трафика им, държавата ги кръщава „бежанци“ и възнамерява да ги разселва.

И най-сетне, но на първо място – защо никой не казва, че преди оставката на Борисов да се превърне в мотивиращ фактор за близо 60% от българите, първата и най-силна причина за това си има име и то е Росен Плевнелиев?!

За Радев гласуваха всички онези, които потърсиха не просто друг, а тотален антипод на сегашния стопанин на „Дондуков“2, самият той – синоним на разделението, не на обединението.

За да могат простичко да кажат – „искам да не ме е срам от президента ми“. ГЕРБ в президентството – това беше Росен Плевнелиев, колкото и да опита да кривне от партията си и да се еманципира в протестърско-капиталска посока.

За Радев гласуваха всички онези, които се срамуваха 5 години от президента си. Онези, които не се намират за „красиви и умни“, нито за ястреби срещу Русия.

Негова е изначалната заслуга, негово е и вдъхновението пред урните такова, че гласоподавателите от всички цветове на партийната палитра да си кажат „никога повече Плевнелиев или негов прототип на „Дондуков“2.

Да, от тази оставка произтича трус за държавата, но той може да се окаже и оздравителен. И вероятно хората предпочитат да идат на нови избори с цената на това да видят гърба на Кунева, Ненчев, Митов, Бъчварова, Москов и сие.

Затова грешката на Борисов да обвърже президентския вот с оставка на изпълнителната власт е вярна – тези, по-горе, изброените, никога повече няма да се върнат наготово във властта, колкото и да се облизват като кучето на Павлов.