Дни преди да изтече десетгодишната давност от извършване на предполагаемото престъпления, бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП) стана поредния клиент на прокуратурата за проекта АЕЦ „Белене“. Причината е, че в нарушение на Закона за обществените поръчки е допуснал подписването на споразумението между „Националната електрическа компания“ (НЕК) и руската „Атомстройекспорт“ (АСЕ) на 29 ноември 2006 г., докато бе министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев.

Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова обясни преди журналисти, че за да не изтече давността по отношение на Румен Овчаров, му е повдигнато начално обвинение. То е за това, че като министър – принципал на НЕК не е упражнил контрол върху сключването на споразумението между НЕК и АСЕ. То е било подписано в нарушение на Закона за обществените поръчки, преди да е избран инвеститор по проекта и преди да е сключен основен договор за изпълнението му, обясни говорителката на Цацаров.

Именно това споразумение е позволило да започнат разходите по проекта и на АСЕ е било възложено изработването на идеен проект за АЕЦ „Белене“. Със същото споразумениe се задействат и процедурите по издаването на разрешение за строеж, изработване на техническо задание за двата блока, провеждането на обществена поръчка за оборудване с дълъг цикъл на производство, срещу възнаграждение в размер на 193.189 млн. евро.

„Към това споразумение впоследствие са сключени 14 допълнения и 1 договорно споразумение, но до окончателен договор за инженеринг, доставка, строителство за проектиране, изграждане, и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ“Белене“ не се е достигнало“, аргументира се прокуратурата. Според обвинението деянието на Овчаров е извършено умишлено и заради голямата щета е особено тежък случай на престъпление.

Арнаудова обясни, че вината на Овчаров е в това, че не е изискал сключването на основен договор за строежа на АЕЦ „Белене“. Такъв така и не бе подписан въпреки продължилите години наред преговори за приемане на схема за оскъпяване на дългосрочно изпълнявания проект.

Говорителката на главния прокурор заяви, че държавното обвинение смята да достигне до всяко действие или бездействие на длъжностно лице, отговорно за АЕЦ „Белене“, с което са нанесени щети на НЕК. „За всяко действие конкретното лице, конкретният задължен по закон министър или друго длъжностно лице, ще се оцени ролята му в този процес”, каза Арнаудова.

„Аз съм доволен, след толкова ровене, след толкова политически натиск от г-н премиера Бойко Борисов – в крайна сметка обвинението ми е за това, че съм допуснал да бъде подписано първото споразумение за „Белене“, коментира Румен Овчаров пред журналисти, след като му бе връчено обвинението, цитиран от Нова телевизия. Той обясни, че въпросното споразумение с „Атомстройекспорт“ през ноември 2006 г. е подписано в изпълнение на две министерски постановления и след международно проведен търг.

„На г-н Овчаров беше предявено обвинение, което няма нищо общо с правото“, коментира лаконично адвокатът му Васил Василев.

Съвсем скоро със същото обвинение ще се сдобият и двамата бивши директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян, които сложиха парафи под документа. Двамата вече са обвиняеми и заради това, че не са защитили интереса на държавната компания, която продала на АСЕ старото ядрено оборудване от „Белене“ за 77 млн. евро по-малко. По същия казус бе обвинен и Петър Димитров, който бе наследник на Овчаров в кабинета „Станишев“.

В петък ще бъдат предявени обвинения и към бившия министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев от първото правителство на ГЕРБ. Прокуратурата му търси сметка за нанесени щети за над 4.5 млн. евро на НЕК с това, че след като на 23 март 2013 г. правителството и парламентът прекратиха проекта АЕЦ „Белене“, той не е спрял договора с архитект -инженера „Парсънс Иендси Юръп Лимитед” и по него са продължили плащанията от страна на НЕК.

Румяна Арнаудова заяви пред журналисти, че обвиненията по ядрения проект ще продължат, тъй като прокуратурата проверява всички министри и шефове на НЕК, както и шефовете на компанията й майка БЕХ, в периода на реализация на проекта АЕЦ „Белене“. Говорителката на прокуратурата не посочи имена, но от края на 2006 г до февруари 2012 г., когато бе спрян проектът, министър на енергетиката, освен обвинените вече Овчаров, Димитров и Добрев, беше и Трайчо Трайков. Шефовете на НЕК в този период са доста повечко – Георги Миков, Красимир Първанов, който подписа едно от най-скандалните допълнения към споразумението с АСЕ, Михаил Андонов, станал и шеф на БЕХ, Иво Лефтеров и Крум Анастасов, които вече са обвинени по „Белене“, но за договор с „Парсънс“.

Арнаудова посочи, че са извършени много разпити по досъдебвоно производство, включително и на сегашния министър на енергетиката Теменужка Петкова. Докато тя беше директор на Агенцията за държавна финансова инспекция по времето на първия кабинет на ГЕРБ, че извършета щателна проверка на ядрения проект, която завърши със заключения за множество нарушения. Едно от основните бе, че АСЕ не е избрана по правилата на Закона за обществените поръчки, а с международна процедура. Докладите от тези проверки също бяха предадени на прокуратурата преди ГЕРБ да се оттегли от властта през февруари 2013 г.

Прокуратурата се е водила и по изтеклото в интернет арбитражно решение по спора между НЕК и АСЕ за строежа на ядрената централа, където са посочени ясно периодите на подписване на допълненията по споразумението между двете компании, на правените поръчки и плащания по тях с аргументи.

Говорителят на Цацаров припомни, че досъдебното производство за престъпления по АЕЦ „Белене“ бе образувано от прокуратурата през 2014 г., след като главният прокурор Сотир Цацаров поръчал секторни анализи, един от които е за енергетиката, и след събрани данни от ДАНС и прокуратурата за нарушенията по АЕЦ „Белене“ е започнато разследването. Тя заяви, че въпросът защо чак сега се повдигат обвинения за ядрения проект не трябва да е към сегашния състав на Софийската градска прокуратура, който си бил свършил работата.

Проектът за строежа на АЕЦ „Белене“ бе прекратен през март 2012 г. с решения на правителството на ГЕРБ и на парламента с мотива, че страната ни няма необходимото финансиране за реализацията на ядрения строеж. Тъй като вече оборудването бе поръчано и до голяма степен изработено, „Атомстройекспорт“ заведе арбитражно дело още преди окончателното прекратяване на строежа. Претенциите бяха за 1.2 млрд. евро, но съдът в Женева призна само половината от тях. Сумата от над 620 млн. евро трябва да бъде платена до 15 декември от НЕК.

Подалото оставка правителство на ГЕРБ смяташе да обяви привазитация на площадката на АЕЦ „Белене“, където НЕК е инвестирала над 1 млрд. долара и самия ядрен проект, за да се види дали ще има инвеститорски интерес към проекта. След оставката и предстоящите парламентарни избори, които БСП разчита да спечели след добрия резултат на своя кандидат Румен Радев на президентския вот, съдбата на ядрения проект отново увисва. Тъй ката обаче социалистите неведнъж са били за подновяването му, не е изключено да се отменят решенията за спиране на проекта и строежът да се рестартира. В същото време обаче Русия смята, че перспективите за възобновяване на АЕЦ „Белене“ са минимални.