Бойко Борисов е на първите страници на вестниците и в топ новините на телевизиите вече 15 години, откакто стана главен секретар на МВР. Феминизираната професия журналистика преекспонира образа му, създаде му ореол и го лансира като спасител на нацията. Мъжката му харизма се харесваше в медиите. Всъщност той не беше сериозен политик, а менте, лъжепророк, популист, лъжец.

Борисов умело използваше медиите всячески, уважи много журналистки от всякакви възрасти. Само че, за разлика от света, у нас жълтите вестници мълчат за тези му завоевания, защото имаме медии под контрол и контролирана демокрация. Борисов е някакво подобие на Путин, владее медиите с моркова и тоягата, дърпа конците на т. нар. задкулисие. И през двете години 2013-2014, в които отстъпи за малко премиерския пост, пак контролираше медии.

Сега сам се свали от сцената, с шантажа си, че ако не спечели неговият куц кон Цецка Цачева, ще подаде оставка. Но влиянието му е отслабнало значително и избирателят предпочете политическа криза, с която той плашеше, пред стабилност с него начело.

Много причини има за да се срине така влиянието на Борисов. Авторитарният му начин на управление, лъжи и самохвални твърдения, които се разминават с фактите. Поредица от гафове – с кандидатурата на Кристалина Георгиева и излишното прецакване на Бокова (вече признато за грешка от вицепремиера Томислав Дончев), заиграване с Ердоган, с издигането на кандидат в последния момент, както направи с Плевнелиев навремето, и така нахално показа, че иска да назначи марионетка. Този път издигна силно неадекватна кандидатура, която призна като грешка малко преди втория тур на изборите. Но и заплаши, че ако не гласуват за нея, ще подаде оставка.

Номерът с оставката този път беше грешка

Той постъпи така през 2013 г., когато избухнаха спонтанни протести, гранични с бунтове. Освен че се уплаши тогава, той предпочете тактически да се оттегли, да запази по-голямо влияние, вместо да обере негативите за още 3 месеца до края на мандата си. Сега се опита да го изиграе отново, за да запази влияние на едни предсрочни избори. Но настроенията вече са други. Той е омръзнал, лъжите му са омръзнали, към нахалството му вече има по-голяма нетърпимост.

Трябва да се отбележат и някои дребни жестове, които обръщат настроенията. Например Радан Кънев има заслуга за сриването на Борисов. Неговата реплика в сутрешния блок на Нова тв „Абе, бай хуй…” коментирана надълго от всички медии, даде тласък, който превърна Борисов в карикатурен герой. Някои се страхуваха от него, а един политик публично нарече нещата с истинските им имена. Някак стана болезнено ясно, че наистина става дума за един бай хуй, който е незаслужено надут политик.

И това след неотшумялата още случка в Симитли. Хората се смееха на пикантните изпълнения от страна на гербаджийски антураж, лапал държавни поръчки и в пиянски изстъпления се закача с вожда си. На това отгоре кметът на Симитли опроверга официално „Не съм спал с премиера”. Хората започнаха да се смеят. Образът му се срина.

На мнозина им светна пред очите, че това, което са търпели като премиер, е недоразумение. Последните 2-3 месеца компрометираха дясното в България. То вече се олицетворява с Цецка Цачева, зад която застанаха т. нар. десни – фалш (рецитира заучени реплики), лъжа (мелодраматични нелепи разкази за дядо й) и не особена интелигентност (веднага прави впечатление, щом си отвори устата).

Какво следва оттук нататък?

Десните партии няма да имат такъв успех на следващите избори. През 2013 г. ГЕРБ имаше 1,08 млн. гласа. След злополучното и жестоко оспорвано управление на Орешарски, съпътствано с постоянни медийни атаки и дълги протести, през 2014 г. ГЕРБ получи 1,07 млн. гласа. Това очевидно е таванът на ГЕРБ. Към него на сегашните президентски избори той прибави  още около 200 хил. гласа отгоре за Цецка Цачева, от твърди десни, коалиционни партньори, които искаха да спрат кандидата на левицата и да оцелеят на власт, също и от ДОСТ на Местан, гласове от Турция.

А същевременно на тези избори се видя, че около 250 000 гласоподаватели на ГЕРБ са отишли при кандидата на левицата Радев.  Това вещае на следващите избори ГЕРБ със сигурност да има по-малко от 1 млн. гласа, и по-малко от сегашните 84 депутати. Това е далеч от парламентарно мнозинство.

Възможно е да се получи ситуацията като през 2013 г., само 4 партии да влязат в парламента – обединени националисти, ДПС, БСП и ГЕРБ. На ГЕРБ, ако остане партията с най-много гласове, ще са необходими поне още 50 депутати, поне още двама коалиционни партньори, както се очертава. Това могат да бъдат само обединените националисти Сидеров-Симеонов-Каракачанов и евентуално сегашните реформатори, ако въобще влязат в парламента.

Има поне две неизвестни за предстоящите предсрочни избори. Първо, евентуална партия, подкрепена от Слави Трифонов. Едва ли той сам ще се впусне в политиката, по-скоро ще подкрепи някого. Няма достатъчно време да се създаде такава, но е възможно да обърка картите. Второто неизвестно е мажоритарна избирателна система. Ако този парламент я въведе поне частично, това намалява шансовете на малки и нови партии като тази на Марешки и евентуална друга, подкрепена от Слави Трифонов. Но намалява шансовете и на ГЕРБ – примерът с кметицата в „Младост” в София е показателен. Също и мажоритарният избор на президент.
От евентуалните коалиционни партньори зависи дали ще приемат

отново Борисов за премиер

Малко вероятно е той да стане, защото позициите му ще бъдат отслабени и може сам да се откаже. Ако ГЕРБ не са първа политическа сила, е възможна някаква друга коалиция, без ГЕРБ. Но със сигурност БСП няма да иска да повтори коалиция само с ДПС.

Така или иначе, бъдещето на Борисов като премиер е малко вероятно. Ако ГЕРБ на изборите остане най-голямата партия, ще изтикат напред друг премиер, например Томислав Дончев. Борисов ще се опитва да дърпа конците задкулисно от Банкя. Но щом властите и медиите, които е контролирал, усетят, че той губи власт и влияние, ще се обърнат срещу него. Главният прокурор може да покаже независимост, Пеевски ще се почувства отвързан, някои медии, които са обслужвали Борисов, ще си потърсят нови господари да ги хранят.

Да си представим, че изберат отново Борисов за премиер, колкото и малко вероятно да е. Позицията му няма да толкова силна като сега и пак ще произтекат подобни ефекти като изброените в горните редове. Избирането му за премиер отново ще е самоубийствено за коалиционни партньори, които ще приемат това и такова правителство няма да просъществува по-дълго от сегашното.

Просто сме свидетели на бавния мъчителен залез на един политик, който 15 години наред е бил на първа страница и във водещите новини. Не може да продължава вечно. През 2011 г. в книгата си “В сянката на Борисов” пишещият тези редове предвиди, че на следващи избори Борисов може да слезе за малко от сцената и да се върне триумфално на бял кон като премиер. Това се случи. Сега е по-вероятно друго предвиждане. Със залеза на Борисов идва и рискът от съдебно преследване, от разследвания, обвинения – и за него, и за негови министри. България бавно може да тръгне по стъпките на Румъния, която вкара в затвора министри и премиер.

Иван Бакалов, е-вестник