Около Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради тече грозен политически водевил. По време на изборната кампания се появиха анонимни предупреждения, че падне ли ГЕРБ, програмата спира. След изборите предупреждението стана официално – регионалният министър в оставка Лиляна Павлова обяви, че програмата – с одобрено финансиране към момента от 1 милиард лева, няма да се разраства с допълнителен 1 милиард, докато не получи подкрепа в НС.Така и Павлова, и все още действащият финансов министър Владислав Горанов оставят впечатление, че в проектобюджет 2017 е заложен допълнителен милиард за програмата и от останалите партии зависи дали хората, които чакат на опашка за саниране, няма да останат излъгани въпреки намеренията на „добрата партия ГЕРБ“.

Всъщност това е лъжа, която само онагледява колко непрозрачен е механизмът за финансиране на националната програма. Не е за вярване тишината, с която опозицията позволява разпределяне на тъмно на стотици милиони левове – при това пари, взети на заем със съответните лихви. Безплатното саниране не е безплатно и разходите за него се плащат от всички данъкоплатци.

Какво пише в бюджета и къде манипулират управляващите?

Никъде в проектобюджет 2017 няма явно заявено намерение за разширяване на програмата за саниране с допълнителни 1 милиард лева. В мотивите към бюджета само се изтъква, че програмата ще продължи да се изпълнява и това е един от приоритетите на управляващите за 2017 година. Нещо повече – от проектобюджета се вижда, че програмата не само няма да се разраства, а ще се ограничи в рамките на точно 1 млрд. лв. – каквото е първоначално одобреното финансиране. Това става ясно от предвидените нови държавни гаранции за Българската банка за развитие (ББР), през която се финансира програмата. Парите за саниране се дават като заемен ресурс от банката, която получи държавни гаранции за осигуряване на евтин ресурс от други банки, в размер на 1 млрд. лв.

От тази държавна гаранция ББР до момента е усвоила 250 млн. евро – по 10-годишен заем от 150 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа и 100 млн. евро от Кредитанщалт фюр Видерауфбау с краен срок на погасяване 2022 г. От информация на самата ББР към полугодието се вижда, че остава да се усвоява ресурс от 261 млн. евро. Точно толкова е размерът на държавната гаранция за ББР, пренесена и в проектобюджета за 2017 година. Тоест с тези 261 млн. евро банката ще достигне лимита от 1 млрд. лв. и няма предвидено разрастване на програмата за 2017 г.

В този случай изобщо не е ясно за каква подкрепа от парламента за допълнителен милиард говори Лиляна Павлова. Такъв разход в проектобюджет 2017 няма заложен, поне не явно.

Пред всички тези сметки обаче има едно голямо „НО“. Никой освен финансовият министър в оставка Владислав Горанов и тесен кръг от министри в оставка не знае колко пари точно възнамерява да върне хазната на Българската банка за развитие и кога. Парите за саниране се дават назаем от банката на съответните общини, но сметката се плаща от хазната, с парите на всички данъкоплатци. При наличие на излишък, какъвто се очертава за 2016 година, експерти допускат, че МФ ще разплати всички извършени до момента разходи по програмата. От програмния бюджет на регионалното министерство става ясно, че по програмата до края на годината трябва да бъдат завършени нови 402 сгради на обща стойност 425 млн. лв.

Неотдавна в интервю за Медиапул Владислав Горанов каза, че хазната смята в края на годината да разплати не просто извършените до момента разходи, а целия 1 милиард лева по програмата, включително аванси по още незавършените сгради. Това е, меко казано, скандално. Миналата година при обсъждането на бюджет 2016 от финансовото министерство обясняваха, че за тази година за санирането са заложени 100 млн. лв. разходи – като част от прословутите 2.5 млрд. лв. за капиталови разходи. Никой не разбра къде се дянаха тези разходи. Впоследствие Горанов обясняваше, че програмата ще се изплаща от хазната 5 -10 години, за да не тежи на бюджета. Сега изведнъж се оказва, че има пари за цялата програма. Нещо повече -хазната авансово ще плаща по ненаправени разходи и невзети заеми.

В крайна сметка излиза, че банката взима заеми без никаква нужда. Ако кабинетът разплати тези пари веднага на банката, тя ще разполага с този ресурс извън оставащия лимит от 261 млн. евро по държавната гаранция и нищо не пречи парите да се дадат отново за саниране с разширяване на програмата, без изобщо решението да минава през парламента. Това може да стане с корекция на финансовия ресурс, предвиден в постановлението, с което бе приета програмата. Големият проблем е, че парите, които хазната би върнала на банката, по принцип следва да се ползват за връщане на взетите заеми от международни банки.

Към момента няма как да се установи колко точно пари ще се платят по програмата от хазната към банката нито за 2016, нито за 2017 г. Тези разходи може да са скрити в централния бюджет – любимата тъмна каса на правителствата. По-непрозрачно харчене от това – здраве му кажи! На този фон е странна заявената от лидерката на БСП Корнелия Нинова бодра политическа подкрепа за програмата за саниране, в случай че БСП дойде на власт. Какво точно смята да подкрепи левицата при тази дебела бюджетна завеса за случващото се?

Възниква и въпросът защо програмата трябва да се финансира от ББР, ако бюджетът има пари и излишъци да покрива сам разходите. Колкото и да е евтин ресурсът на ББР, все пак това са заеми, по които текат лихви. Чудно как управляващите не са се сетили да прехвърлят към ББР и други крупни дългогодишни програми, за които са нужни стотици милиони и властта държи обществото да не научава нищо за тях.

Това, меко казано, няма нищо общо с добрите бюджетни практики и финансовата дисциплина. При това – без изобщо да поставяме въпроса за целесъобразността на тези разходи, от които се ползва само част от обществото, и за съмненията за тежка корупция при финансирането на дейностите по санирането. Целият абсурд за пореден път показва колко безумно е да има подобни огромни скрити разходи в бюджета – като 2.5-те милиарда лева за капиталови разходи. В тях може да се скрие всичко, а парите да изтичат към избрани любими програми или фирми.