От 13 ноември, когато Бойко Борисов с удивление разбра, че идеята да залага оставката на правителството на президентски избори никак не е добра, политическата рулетка така се завъртя, че и най-подготвените получиха световъртеж. Страната се оказа в състояние на интересен конституционен парадокс (Плевнелиев може да състави служебен кабинет, но не може да разпусне парламента), а премиерът в оставка реши да следва заветите на Радан Кънев и да изпита екстремното удоволствие на това да бъде управляващ и опозиция едновременно. Така разноцветното мнозинство се оказа в състояние на полуразпад, все още невярващо, че 43-ото Народно събрание може да отплува позорно в историята.

Политическото безвремие обаче получи и друг интересен оттенък. Мистерия от ранга на Дан Браун се оказа и това дали в рамките на този парламент някой изобщо ще поиска повече да получи мандат за съставяне на правителство. Двете най-големи политически сили ГЕРБ и БСП категорично заявиха, че ще върнат тази оферта, но, въпреки това, из медийното пространство се завъртяха достатъчно на брой премиерски мераци, за да изпитва случайният зрител известна несигурност какво ли още може да измислят тези бунаци. Очевидно е, че в този случай раздаването на мандати този път носи фатализма на участието в руска рулетка и всеки гледа да си направи добре сметката, преди да посегне към заветната хартийка.

Ние не сме в врачки и гадатели, не притежавеме трето око и пета аура, заради това е трудно да се прогнозира какво ще е развитието на ситуацията, особено щом в нея са намесени толкова нарцистични и кариеристични фактори. Това, което можем да направим обаче, е да опишем конкретната ситуация и проблеми, пред които е изправена всяка една от големите партии, както и да разнищим появилите се кандидатури за потенциални премиери, част от които предизвикват тракане на зъби. Наскоро чух, че Радан Кънев е обявил, че един ден ще стане премиер. Много искам да видя от кое мрачно фентъзи е изплувало това видение и не трябва ли да се сложи червена точка, когато човек говори такива мръсотии?

ГЕРБ отчаяно се опитват да се спасят от клопката, която сами си поставиха. В нощта на голямото поражение Бойко Борисов обяви, че в парламента имало ново мнозинство и това го задължавало да се оттегли. Няма да спорим по моралния му императив, но в политическия му нещо куца, защото мнозинството не само не е разпаднато, но сега дори стене, че е на път да се лиши от парламентарните банки. Предводителят на патриотите Валери Симеонов дори се опита да предложи спасителна формула, за да продължи да взема депутатска заплата – ГЕРБ да направят кабинет, но с нов премиер. Това освен нова възможнос, е и нож с две остриета. Премиер, различен от Бойко Борисов, означава втори център на власт в ГЕРБ. Това е неизбежно и не е конспиративна теория, просто няма как да се случи по друг начин. ГЕРБ минаха през доста изпитания – вряха в опозиционен сос, пържиха се в проклятието цялата власт да е тяхна и общо-взето издържаха. Но никога досега не са изпитвали какво е да имаш няколко центъра на власт в партийното тяло. Това може да се превърне в огромен проблем, който да разбие напълно имунната система на формацията. Заради това ще разглеждаме този вариант като халюцинация, причинена от мъка.

Другият вариант обаче – Бойко Борисов взима мандата и сформира кабинет е осъществим практически, но е морално харакири. Премиерът в оставка обяви, че няма да го приеме.

Разбира се, често сме виждали да си мени мнението, но все пак в рамките само на няколко месеца ще трябва да се подложи отново на журналистическо бичуване и на въпросите на Сашо Диков. Не мисля, че Борисов ще иска да си причини това. Партията претърпя първото си изборно поражение, а наранената харизма е отмъстителна. Борисов се опита да представи своето оттегляне като всенародна трагедия, но ако той вземе мандата, ще се окаже, че всички пръснати заплахи, проклятия и прокоби са били изстрел в празното пространство.

Тук има възможност и за още едно действие – ГЕРБ връщат мандата, БСП също, най-накрая той отива в партия, която предлага Борисов отново да стане премиер. По медиите този вариант минава като любовна въздишка и романтичен стон. Отвсякъде се появяват трубадури, които се опитват да обявят, че това е изход от ситуацията. Лошото е, че подобен ход е като лепенка върху рана, която се нуждае от хирургическа намеса. Той може да бъде само временен, а и не е ясно дали, ако Борисов приеме, няма допълнително да си доразнищи рейтинга. Протестната вълна на президентските избори бе толкова ярко отчетлива, че опитът тя да бъде заобиколена може да я превърне в цунами.

БСП също няма никаква политическа полза да взима мандата. Там плюсовете и минусите са най-очевиднои. Левицата има само 38 депутата в този парламент, които не стигат за стабилна основа. Дори и да предположим, че Корнелия Нинова иска да се държи като бънджи-скачач, който се хвърля в пропастта опасан единствено с конец, то политическите сметки пак не излизат. Приемаме, че формулата за „ново мнозинство“ е автентична, но дори и да съберем депутатите БСП, ПФ, ДПС, АБВ и „Атака“, гласовете им са 107. Приемаме, че петимата или шестимата от ДСБ искат да бъдат разкъсани от своите избиратели и влизат в този съюз, то пак мистичната бройка от 121 не излиза. Тоест БСП няма абсолютно никаква възможност да състави кабинет, а няма как да развие политическо желание за това. Въпреки че не е решила голяма част от своите проблеми, левицата има интерес от предсрочни избори, защото при всички положения ще подобри своите резултати след катастрофата от 2014 година. БСП успя да изземе политическата инициатива от Борисов и ще иска максимално бързо да влезе в предизборна битка.

ДПС също имат интересна позиция по казуса. Мустафа Карадайъ се обяви срещу това Плевнелиев да прави нов служебен кабинет и призова да се изчака до 22 януари, когато ген. Радев встъпва в длъжност. Мнозина видяха в това известно противоречие с друга теза на движението – че парламентът е изчерпал политическата си легитимност и не бива да съществува повече. А всъщност противоречие няма, ако погледнем с лека логическа финтифлюшка. Всъщност ДПС призовават за събиране на всички партии и провеждането на диалог за определянето на това как да протече преходния период. Това е опит за задаване на политическа рамка, в която ДПС отново да е модератор, балансьор или както и там да го наричат. Това е любимата поза на партията. В подобни рамки ДПС ще получи шанса за политическа легитимация из цялото обществено пространство и ще излезе на сухо като партия на разума. Или заедността, както обичаше да казва Доган. За тях е ясно, че предсрочните избори наближават като комета, но тук идеята е тяхната политическа тежест отново да стане основна.

Точно заради това пък патриотите искат да получат мандата. Тяхната игра е на ДПС, защото в българската политика това са скачени съдове. Ако Патриотичният фронт вземе мандат и състави правителство, това ще вдигне цената им до небето. Тук не говорим за някаква банална корупционна цена, а за политическата. Тази, която ще ги короняса веднъж завинаги като незаобиколим фактор в , с когото трябва да се съобразяват. Това е оферта към ГЕРБ в настоящия момент, но по същия начин може да бъде четена и като намигване на БСП. Задачата на ПФ е да диша във врата на ДПС и до този момент те се справят със задачата. Самият факт, че медиите вече една седмица пишат за техния хипотетичен опит за кабинет, вече е стратегически успех, защото ги освобождава от бремето на присъдружна партия и им придава собствен политически блясък. Подобни мотиви имат и гласовете от Реформаторския блок или поне онази част от него, която трайно вижда себе си като пътник в лодката на ГЕРБ.

Всички описани варианти тук може би са възможни, но всъщност политиката не трябва да бъде възприемана като рулетка, защото в геополитическата буря, която наближава, само хазарт ни липсва. Самият факт, че политическият ни модел стигна до такъв парламентарен пъзел подсказва, че голямата промяна предстои, защото хората я чакат. Сигурно вече на нито един политик в България няма да му бъде лесно, когато мисли за бъдещето. Но знае ли човек – може би пък избирателите искат точно това.

Искат да ги видят изпотени.  Да си заслужат заплатите.

Александър Симов