На 20 февруари 2013 година Бойко Борисов за първи път бе свален от власт. След цял месец социални протести за високите сметки за ток, премиерът хвърли оставка от ужас и се скри в болницата с диагноза „високо кръвно“. Но преди да бъде хоспитализиран той направи екстремен воаяж в парламента. Там от парламентарната трибуна Борисов обяви помпозно и тревожно: „Ахмед Доган е поръчал атентат срещу мен“. Пред депутатите премиерът в оставка изглеждаше като човек, който е получил видение за различно бъдеще. Обяви, че данните за покушението идвали от „партньорска разузнавателна централа“. Доган го поръчал, защото той (Борисов) със своята дейност накърнил сериозни интереси на международната организирана престъпност. „Аз не съм страшен, страшни са тези, които ме поръчвате“, завърши мелодраматичната си пледоария Борисов.

В следващите дни, за да подсили усещането за спектакъл по пижама в Правителствена болница, той прие последователно Патриарха и Главния мюфтия на страната. Все едно се готвеше да отплува към селенията небесни и разчиташе да си намери лоби за пътя дотам. Случката с атентата обаче, която произведе не едно и две заглавия, бързо хвана медийна паяжина и потъна в дълбините на колективната амнезия на България. И сигурно завинаги щеше да си остане там като тъжен удавник, все едно изваден от стихотворение на бледен символист, ако не беше една много по-скорошна случка, която напомни за това кога и как Бойко Борисов изпада в крайни състояния и истерясва по темата за собствената му сигурност.

БТВ, телевизия, която доскоро се разливаше от нежност и любов щом споменеше името на премиера, изведнъж извади култово разследване – луксозните джипове, които в края на 2015 година уж бяха поръчани от горските стопанства, за да превозват с тях богати чужденци, се оказаха всъщност транспортно средство за самия Бойко Борисов.

Вероятно премиерът, подал междувременно втора оставка, не можа да понесе напрежението от това, че любовта на телевизията си е отишла и изригна пред журналистите с нова порция откровения. Човекът пак се изкара жертва, този път на световната престъпност. „Имам смъртни присъди, издадени от международни босове. Но вие искате да ме направите пушечно месо. Добре, ще поема този риск“, разпени се от гняв министър-председателят в оставка, когато го попитаха дали ще продължи да използва луксозните возила. Журналистите вероятно останаха вцепенени от тази внезапна драматична изповед, защото нито един от тях не се сети да попита кои са тези висши криминални босове, които толкова имат зъб на българския премиер. Но тя случката беше разказана не като акт на откровение, а като апотеоз на самосъжалението. Досадни лузъри – ще броят залците на премиера вместо да се възхищават на бляскавата му кариера и самоотдаденост. Заради това, веднага след заплахите за убийство от международните босове, скочихме на контактите с Путин и бе развита идеята как Борисов ще му поиска една бронира „Лада Нива“, за да може да си опази кожата в геополитическия мрак на страната.

Разказваме тези две истории паралелно, за да се види, че всеки път, когато усети жегата, която идва като библейско проклятие, Бойко Борисов започва да разказва как животът му виси на косъм, а тъмни сили от всички сараи и континенти го дебнат, за да го ликвидират.

Само че времето, когато подобно жалване хващаше дикиш и съчувствени физиономии, отмина. Резултатите от последните избори показаха, че ако днес някоя телевизия реши да затвори Бойко Борисов и Сретен Йосич в един „Крими-Брадър“, народът масово ще гледа риалитито с надежда за кървави сцени. Което не е зложелателство. Да пожелаем на Борисов дълъг живот и нормално кръвно, но реалностите са такива.

И второ – телевизионните истерии на премиера са опит за отклоняване на вниманието. Мелодраматичните тиради също. Големият въпрос е как така луксозните джипки, предизвикали огромен скандал в момента на закупуването си, изведнъж се оказаха превозно средство за Борисов. Доколкото си спомням, тогава с пламък в очите разни хора ни убеждаваха, че джиповете са предназначени за превоза на ВИП-чужденци, които идвали да пръскат пари из ловните ни стопанства и било израз на върховна простотия те да бъдат разкарвани с обикновени возила.

Само че има няколко важни въпроса, които останаха потопени в мъглата „искат да ме убият“. Първо – горските стопанства, макар и държавни предприятия, са търговски дружества и Борисов дори и да направи стойка на глава, не би трябвало да си позволява да ги командва как да си харчат печалбата. Говорим за много грубо нарушение на бюджетната дисциплина и правила. И второ, ако подобни возила за премиера бяха наистина необходими, защо не са били закупени от бюджета на НСО, например? Много е ясно защо. Защото всички медии щяха да настръхнат, а електоратът щеше да псува сърдито как Борисов си купува коли с телевизионни екрани на задните седалки.

Малко преди нашия премиер да роди схемата с горските стопанства, македонският министър-председател Никола Груевски бе записан как нарежда да му поръчат луксозен „Мерцедес“. „На задните седалки искам да има екрани за малките, абе, да бъде Full. И започва с процедурата за покупката на колата. Да „разиграем“, че става въпрос за кола на МВР. До изборите колата да се води на МВР“, е точната реплика, която се чува на записа. Оказа се, че същите страсти са вълнували и Бойко Борисов, но той е бил достатъчно умен, за да не остави да го запишат. Но скандалът е налице. Премиерът се е опитал да заобиколи общественото внимание, но в крайна сметка информацията стигна до публиката. И как пък никой не се сети да го попита като как така луксозните джипове за горските стопанства са били бронирани. Какво, ще пазим чуждите богаташи от наши елени със снайпер ли?

За да се опита да изчисти своите отпечатъци от местопрестъплението, Борисов хвърли историята с убийството си. Отново. Това е изпитаният му начин да отклонява внимание от себе си. Но случката с безразсъдното харчене на държавни пари е просто поредното потвърждение, че Борисов обича да пилее, а след това да тропа с крак, когато му се потърси сметка. „Винаги съм разсъждавал, че държавните пари са нещо свято и трябва да се пазят“, изрепчи се на журналистите той, но това все още не е обяснение кой е измислил схемата с джиповете и най-важното защо. А и, ако се върнем малко назад, ще видим, че това са държавните пари и светостта в тяхното пазене е просто една романтична измислица, която трудно намира потвърждение в реалността.

В средата на май 2015 година медиите започнаха да търсят сметка на Борисов защо и използвал хеликоптер за полет до Разград и то за откриване на стадион. В Лудогорието бе замислен мащабен пиар-спектакъл, но изпуснатите нерви на гербаджийския бизнесмен Домусчиев и крясъците му срещу спортен журналист развалиха тържествения блясък. Тогава премиерът бе принуден да дава информация колко пари е изхарчил за полета. А това беше последното нещо на света, което той искаше да направи. Ще припомним части от потока на съзнанието му тогава, защото той пак е ярка демонстрация на безкрайния опит за самосъжаление. „Направи добро, изяж дърво, изказа екзистенциалното си огорчение Борисов и попита като герой от песен на Азис – „с камила ли да бях тръгнал към Разград?“. После се разфуча, че журналистите му се заяждали за някакви дребни 2900 лева.

Само да припомним – тези 2900 лева всъщност бяха поредната поетична измислица. Полетът струваше много повече, но за премиера тогава конкретните цифри бяха обида към вродения му аристократизъм. Всъщност и тогава си пролича, че Борисов обича да измества проблема. Защото въпросът за това дали не е изразходил тези средства абсолютно неизгодно го поставя в губеща позиция, той го обръща към вечния размисъл за народната неблагодарност. И гадното е, че имаше журналисти тогава, а и сега, които се правят на интересни и се нахвърлят срещу тези, които броели залците на премиера. Ами, да, щом някой стане министър-председател, трябва да свикне с идеята, че ще бъде гърчен докрай, защото това е смисълът на демокрацията.

Връщаме се назад в историята, защото в светлината на новите факти можем по-добре да осветим цялото управление, на което сме били свидетели. Всъщност в нощта след избора на Радев за президент с разгромяваща разлика, журналисти от един сайт бяха обиколили в най-дълбоката част от нощта министерствата, за да установят, че в повечето от тях необичайно светят прозорци. Какво ли са правили тези работни пчелички така посред никое време на работните си места? Дали пък цялата медийна пиротехника, която ГЕРБ и Борисов стовариха върху съзнанията на хората, всъщност не е техният начин да забавят още малко реалното си падане от власт, защото има какво да се прочиства от архивите, има какво още да се заличава, че историите за международни босове са на приключване, а и Ахмед Доган вече е само почетен председател и медийната машина се намира в остра криза на нови злодеи. А всичко описано по-горе трябва да служи като доказателство, че този път е необходима реална ревизия на цялото управление, разтърсващо разследване за всички политически импровизации и скрито въртене на пари за луксозни играчки. Няма начин. Времената са такива. Хората настояха за истината. С гласа си на изборите го показаха.

А колкото до Борисов – той за пореден път доказа, че прави с държавата каквото си поиска.

Ако премиерът в оставка се опита да приложи на жена това, което прави с институциите, не му мърда обвинение за изнасилване…