Скандалите съпътстват политическия живот в страната през цялата отминаваща година. Ето какви бяха и знаковите събития на 2016, чието развитие на някои ще следим и през новата 2017-та.

[b]Скандалът с ваксините[/b]

2016-та започна със скандал. Скандалът с дарените турски ваксини срещу туберкулоза БЦЖ, комбинирана петкомпонентна ваксина за деца Пентаксим и ваксина за Хепатит Б – Еувакс. 11 месеца по-късно, в края на ноември, Петър Москов и заместникът му Персенски се сдобиха с обвинения. За Москов – общо три. И на двамата им бе наложена мярка за неотклонение „подписка”, а членовете на кабинета, включително и Бойко Борисов бяха привиквани на разпит в следствието, тъй като решението за ваксините е било взето на подпис.

[b]Скандалът Тодор Танев[/b]

Годината започна с една оставка, тази на скандалния министър на образованието Тодор Танев, който предизвика още през първия си месец възмущението не само на научната общност, а и на българската интелигенция. Бисерите на бившия образователен министър започнаха още с първото му телевизионно интервю, в което се зарече: „Искам да успокоя образователната система, за да започне тя да работи изобщо. Образованието не е сектор от тортата, а глазурата? То е стратегически обект, защото произвежда бъдещето и националната идентичност“. Два месеца по-късно дойдоха скандалните изказвания на професора за Михаил Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри. Танев постави под съмнение постиженията им пред ученици във Враца по време на посещение в СОУ „Христо Ботев”. Тогава той обобщи постиженията на Ломоносов, Златаров и Фредерик Жолио-Кюри, наричайки ги „нищо особено” и „пълна нула”.

[b]Скандалът съжителство = турско робство[/b]

Министерството на образованието и науката предложи „съвместно съжителство“ като коректна формулировка на 500-те години турско робство. В новите учебни планове по история се предвижда издателите с пълна свобода да подбират термините, с които да определят дали е имало турско робство или съжителство.

[b]Реформата на Москов[/b]

Москов ще остане в историята и в знаковите за 2016-а по-скоро скандални теми с безумието „с пръстови отпечатъци в болница”. Сред възловите предложения на здравния министър е разделянето на здравните пакети – на основен и допълнителен. Мярка, която в условията на една-единствена Здравна каса, която да финансира едното и другото, е трудно да се реализира. Една година парламентарно време беше „изядено”, за да се обяснява колко добро е това решение, а единственият, който възторжено го твърдеше, бе самият д-р Москов.

[b]Отвъд границите на нормалното[/b]

2016 г. бе белязана от фактическото затваряне на Западния балкански маршрут за мигранти и подписването на договора между ЕС и Турция. Затварянето на посочения по-горе маршрут създаде условия за търсенето на нови, единият от които може да мини и през България.

През 2016 г. у нас са влезли незаконно над 18 000 мигранти. Пикът бе през пролетните и летните месеци, като с идването на зимата той постепенно намаля заради лошото време. По данни на МВР към 08.12.2016 г. в бежанските лагери има 4430 чужди граждани, от които 42% са от Афганистан, 24% от Сирия и 20% от Ирак. Капацитетът за настаняване в лагерите на ДАБ е 5490 лица. Ситуацията в центровете от затворен тип, които са към Дирекция “Миграция” на МВР, е различна. Там има 1512 настанени мигранти при капацитет от 1200. 51% от мигрантите в тях са от Афганистан.

В същото време бе регистрирана тенденция повече мигранти да бъдат залавяне от сръбските власти на сръбско-българската граница и връщани обратно у нас, отколкото българските власти да залавят на българо-турската граница. Също така българските власти така и не успяха да се справят с трафикантите на мигранти, но за сметка на това техните сръбски и хърватски колеги на няколко пъти арестуваха наши съграждани, занимаващи се с трафик. Последният случай бе от 18 декември, когато хърватските власти задържаха два българи, опитващи се да прекарат незаконно 67 мигранти.

[b]Пари назаем или дългова спирала[/b]

На 14 март т.г. министерство на финансите пласира на международните пазари държавни облигации за 2 млрд. евро, от които седем годишни – за 1.150 млрд. евро и двадесет годишни – за 850 млн. евро. В Закона за държавен бюджет за 2016 г. е определен лимит за нов дълг през 2016 г. в размер на 5.3 млрд. и от който 3.9 млрд. лв. от външни пазари. Следователно, емисията от 14 март изчерпва определения по закон лимит за дълг от външни пазари.

Вълнения по повод емисия дълг имат смисъл, ако успеем да отговорим на няколко въпроса – има ли трайна тенденция за нарастване на дълга ни и расте ли лихвеното бреме. Отговорът на първия въпрос се определя от данните за номиналния размер на държавния дълг и неговото отношение към БВП през последните години. За 2011 г. държавният и държавно гарантиран дълг е 12.8 млрд. лв. съответно 15.3 % към БВП. За 2012 г. съответно – 14.7 млрд. лв. и 17.6 %; за 2013 г. – 14.9 млрд. лв. и 18.0 % ; за 2014 г. – 22.7 млрд. лв. и 27.10%; за 2015 г. /не са публикувани данни./, но може да се предполага номинален размер около 23 млрд. лв.

Данните потвърждават изразените опасения от много специалисти, че тенденцията за нарастване на дълга остава. Същото се потвърждава и от данните за разходите за лихви по дълга. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв.

[b]Енергетиката – начин на употреба[/b]

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на руската компания да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. На 10 юли Бойко Борисов даде едномесечен срок, за да се намери решение на казуса с АЕЦ „Белене”, който се проточи повече от два месеца преди правителството да реши да плати дължимата сума. През това време се начисляваше лихва всеки ден, която впоследствие ни бе опростена от Москва.

На 8 декември НЕК преведе дължимата сума на „Атомстройекспорт”, в резултат на което придоби произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство. На 14 декември бе съобщено, че Индустриалната търговска банка на Китай проявява интерес към финансирането на търговски проект за изграждане на АЕЦ „Белене”.

[b]За избора на изборите и политическата въртележка[/b]

Президентските избори през 2016 година доведоха до преждевременната оставка на втория кабинет на Бойко Борисов и избирането на военен начело на президентската институция. Категоричната победа на Румен Радев над Цецка Цачева показа, че Борисов избира ГЕРБ пред България и даде ясен знак, че му е по-важно ГЕРБ да спечели президентските избори, отколкото да има стабилно управление. ГЕРБ бе наказан заради задоволството и надменността си, а анализатори коментираха, че българските граждани са заявили, че искат разделение на властите, а не тяхната концентрация в едни ръце.

Последваха политически консултации при президента Росен Плевнелиев, провеждане на Консултативен съвет по национална сигурност преди това и в крайна сметка два върнати мандата – от страна на ГЕРБ и от БСП. Третият мандат, връчен на надеждните в очите на Плевнелиев, Реформаторски блок бе взет и тръгнаха разговорите за търсене на парламентарно мнозинство. На шестия ден РБ и ГЕРБ не се разбраха и обявиха, че 43-ото НС няма да е в състояние да излъчи кабинет и ще се върви към предсрочни избори.

[b]Голямото изгаряне[/b]

През август в обществото ни се повдигна въпросът за опазването на културното наследство и съхраняването на историята. Защото държава, която така лесно губи историята си, рано или късно ще изгуби и идентичността си. Поводът – опожаряването на четири тютюневи склада, част от ансамбловия паметник на културата, наричан още Тютюнев град. Тютюневите складове бяха и един от символите на Пловдив – градът, който през 2019 година ще бъде столица на културата.

За пожара под стража в ареста се озова 44-годишният Любомир Данчев. Клошар, на когото прокуратурата предяви обвинение за материални щети на обща стойност 15 млн. лв. Доходите на Данчев идват единствено от пенсия по болест в размер на 126 лв.

[b]Никога не е късно да станеш за резил[/b]

Изборът на генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН) хвърли нова сянка върху името на България. Официален кандидат за поста беше генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Изведнъж управляващите бяха обзети от държавническо просветление и сложиха на нейно място „кристалната“ Кристалина Георгиева. И? Станахме за смях. Очевидно днес щом някой от управляващите в оставка чуе „ООН“, произнася съкращението като „О-о-НЕ!“, щом не става дума за „мой човек“.

Месеци след това дойде нов удар по международния ни престиж. Отново от чужбина българският народ научи „благата вест“, че външният ни министър Даниел Митов е предложил България да оттегли кандидатурата си за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2018-2019 г.

[b]Претенциите на Ердоган[/b]

През октомври турският президент предяви претенции към български земи, които политиците у нас посрещнаха с мълчание. Не за пръв път турският президент предявява териториални претенции към балкански държави. Преди година и половина той преначерта ислямската дъга на Балканите, разширявайки я с Търговище и Шумен. Тогава нашето външно министерство не протестира. Днес имаме подобна реакция. Даниел Митов прочел изказването на Ердоган и казва, че няма нищо тревожно. Това не било въпрос на граници, а на негово сърдечно увлечение.

Акад. Георги Марков коментира: „Не може един президент, който е авторитарен диктатор в Турция, да говори, че всичко му е на сърцето – от Кърджали, та чак до Сибир. Кърджали му е на сърцето на Ердоган, а на мен Лозенград и Бунархисар, където е загинал моят дядо на 34 години по време на Балканската война /1912-1913 г./. В изявленията на Ердоган се синтезира съюзът между ислямизма е неоосманизма. В Анкара вече си въобразяват, че могат да възстановят геополитическото пространство на Османската империя към Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия и Сибир. Това е нещо нечувано с оглед на ревизията, която Ердоган прави на Мустафа Кемал Ататюрк /1923-1938 г./”.

[b]Страданията на един народ[/b]

По-малко от месец преди да изпратим окончателно 2016-та в миналото, влакова катастрофа, причинявайки огромни щети, отнемайки животи и оставяйки семейства без покрив над главите си, разтърси не само шуменското село Хитрино, а и цялата страна.

Денят на трагичния инцидент бе 10 декември, часът – рано сутринта. Състав превозващ композиция от 26 цистерни, 20 от които с пропилен, а 3 с пропан-бутан, минава с 40 км превишена скорост през отклонения коловоз, дерайлира и помита къщите на първа линия до гарата, самата гара. Формираният веднага кризисен щаб започва работа по отстраняване на цистерните, хората са евакуирани. Възстановяването на селото ще отнеме месеци наред. Седемте загубени живота няма как да бъдат върнати. За инцидента като обвиняеми са привлечени двамата машинисти от първия локомотив.

[b]Петната върху името на България[/b]

Петна очернили името на България за жалост не липсваха и през отиващата си година. В български и международни медии месеци наред сред водещите теми присъстваше Динко – ловец на бежанци. Динко Вълев от Ямбол патрулира с АТВ-то си по турската граница в търсене на мигранти. След сблъсъка с 12 сирийски бежанци историята му излезе извън пределите на страната. Подобна е историята и на Петър Низамов-Перата, който вече е подсъдим по първото дело за лов на бежанци.

Най-голямото петно обаче бе сложено върху името на България, когато нищо неподозираща 26-годишна германка полетя надолу по стълбището на метростанция в Берлин. Мъжът, ритнал безпричинно жената, е 27-годишният Светослав Стойков. Жената, която той е блъснал, е можела да загине от падането по стълбите. Освен това тя е паднала само на един метър от релсите, където тя би могла да бъде прегазена от влак.