– Г- н Симеонов, какво успя да постигне Патриотичният фронт за две години в парламента?

– Няколко основни неща, с които се гордеем, тъй като ние бяхме все пак група от 17 човека. Благодарение на последователността на нашите колеги, на всички нас, успяхме на първо място да постигнем изграждане на ограда по границата с Турция, която до Нова година ще бъде завършена и, която слага сериозна преграда пред бежанския поток. Както и слага една ясна разделителна линия между европейския и азиатския свят, между християнския и мюсюлманския свят.

Буквално два месеца след влизането ни в НС, успяхме да прокараме заложения в нашата програма мораториум върху сечта на горите и износа на дървесина, в последствие беше удължен и беше променен сериозно Закона за горите в посока опазване на зеленото богатство на България.

С доста усилия и напрежение, но не без помощта на временната комисия, на която бях председател, бе да задържим цената на електроенергията да не се повишава две години. Нека хората да преценят за тях дали е успех.

Следващото, което успяхме да постигнем е въпросната промяна в Конституцията по посока на реформите в съдебната система, в което групата на ПФ има сериозен принос.

Успяхме да консолидираме едно сериозно мнозинство от над 200 гласа в подкрепа на промени в Конституцията, нещо, което не всяко НС е успявало до момента да направи. Успяхме също така да изпълним още един свой ангажимент пред нашите избиратели – промяната на Изборния кодекс, въвеждането на задължително гласуване, ограничаване броя на секциите в Турция, изсветляването на изборния процес.

Другото, с което също така можем да се гордеем това е прокарването на решение за арменския геноцид, който беше гласуван като решение от НС на 24 април 2015 г. Успяхме да прокараме Закона за бурките, за забрана на забраждането на лицата.

Още доста неща постигнахме. Показахме, че въпреки че нямаме мнозинство или лостове за налагане на решения, все пак успяхме по пътя на диалога да постигнем всички тези неща не без съгласието и участието на колегите от останалите сили, основно на ГЕРБ и РБ, за което все пак сме благодарни.

– За какво не ви достигна време?

– Времето не ни достигна да направим необходимото връщане на промяна в Закона за данъчните складове и акцизите, което е свързано с тежкия, драконов режим, който съсипва производителите на домашна ракия, а именно малките дестилационни обекти, което според мен тежи. Аз го усещам като неизпълнен ангажимент – за съжаление времето не стигна.

Не можахме да прокараме Закона за вероизповеданията, където заложихме забраната на спонсорирането на вероизповеданията от структури, държави или НПО-та извън България. Не можахме да забраним използването на високоговорители от минарета, което също беше заложено в този закон.

Не можахме да завършим промените в Закона за енергетиката, които да доведат до прекратяването на дългосрочните договори с ТЕЦ ”Марица Изток” 1 и 3, които в момента заробват и потапят НЕК.

Много работи не можахме да свършим, но все пак като се обърнем към изминалите две години, няма как да не отчетем, че все пак е имало смисъл това патриотични сили да присъстват в НС, защото според мен като цяло се промени политическата обстановка и нагласи в България. Има нов модел на политика, в който се търси диалогът.

– Как виждате от тук нататък ситуацията в страната, предвид политическата криза?

– Не много добре. Не ни харесва развитието на процесите в политически план, защото не смятаме, че България има нужда от един такъв хаос. Не смятаме, че сега трябва да се преминава през две служебни правителства, това, за което с изключителен инат и настойчивост настояват от БСП – да имало служебно правителство за 20 дни.

Това е просто подигравка и много сериозен факт, който сериозно говори за безотговорността и на Корнелия Нинова, и на нейната политическа сила. Няма човек в България, който да иска да отива на предсрочни избори, най-елементарният анализ показва, че нищо ново няма да има след изборите. Пак ще бъдат същите политически сили и пак ще трябва да се правят коалиции, за да се постигне мнозинство в парламента за стабилно управление.

– Вие все пак при изборите очаквате един по-добър резултат заради успеха ви на президентските избори?

– Да така е, но точно тук е интересният въпрос. Защо след като ние очакваме повишаване на резултата за коалиция Обединени патриоти, не искахме да се отива на избори. Отговорът е много прост – защото нас не ни интересува успеха на нашата политическа сила, а просперитета на България, това, което е добро за страната. Това е голямата разлика между БСП и Обединени патриоти, че при първата партия доминира партийния егоизъм, а при нас си остава приоритет държавата – България над всичко.

– Интересен дебат се получи пак покрай изборите за резултатите от референдума, за мажоритарния вот и партийната субсидия – да я има ли, да няма ли и колко да се намали. Вашето мнение?

– Смятаме, че този референдум беше изключително популистки организиран. Той беше една провокация, която до известна степен успя, тъй като подлъга два милиона и половина избиратели да гласуват за нещо, за което даже не се бяха замислили. Естествено при първосигнално гласуване без предварително запознаване с аргументи ”за” и ”против”, хората гласуваха некомпетентно и се стигна до този парадокс, че ако се вземат резултатите от този референдум, трябва да отидем на една двупартийна, максимум трипартийна система.

Това ще бъде най-сериозният удар върху демокрацията от 10 ноември до сега. Смятаме, че този референдум всъщност беше извършен, за да обслужи личните и до известна степен интересите на фирмата, която го организира, това е една чалга група от бТВ. Този референдум няма как да има бъдеще, защото той по никакъв начин не допринася за нормално развитие на България. По-скоро обратното.

Що се отнася до субсидията, нашето мнение е, че тя трябва да бъде намалена. Имаме такива предложения, внасяли сме ги няколко пъти. Големите партии са несправедливо облагодетелствани, тъй като си държат милионите в банките и те им носят лихви.

Трябва да има таван на субсидиите, а самите те трябва да бъдат и намалени. Друг въпрос е дали трябва да бъдат в размер на един лев или изобщо да ги няма. Нямаме нищо против такова решение, но трябва да се помисли, че партиите ще бъдат много зависими от крупните финансови лобита на България. Трябва да се намери начин за осигуряване на тяхната нормална дейност, без да бъдат зависими.

Има такива начини. Те са приложени в почти всички западни държави. Там е регламентирано спонсорирането, подпомагането на партии от фирми и физически лица. Една партия да съществува, трябват определени средства.

– И все пак според проучванията хората искат промяна на политическата система. Вие как виждате тази промяна?

– Човек, като иска нещо, трябва да е готов и да го отстоява. След като хората искат промяна, нека да бъдат така добри и да дадат своя принос за тази промяна. Не може да гласуваш за 20 лева или за една жива кокошка и след това да плюеш наред политиците.

Не може да гласуваш от страх и след това да изразяваш недоволство. Не може да си стоиш вкъщи и след това да ругаеш, че България нямала развитие и че е най-изостаналата държава в ЕС.

Нека хората първо да обърнат поглед към себе си. Намирането на врагове на отделните лица, на отделните личности и на целия народ, е най-лесното упражнение. Ние това упражнение го гледаме вече 27 години и намирането на врагове и виновници за състоянието на всеки един от нас всъщност е отказ от признание на собствените ни грешки или собственото ни бездействие или мързел.

– Не мога да не ви питам за бежанския проблем, който продължава да се изостря. Видяхме бунта на мигрантите в Харманли, гражданското недоволство по места срещу евентуално изграждане на центрове за бежанци там. В същото време Европа все още не може да намери решение?

– Бежанският проблем малко се преекспонира в България. В България няма тежък бежански проблем. Бунтът в Харманли е доста често срещано явление в лагерите в Западна Европа, с които явления едни Германия, Франция и Великобритания са посвикнали доста отдавна.

За нас е нещо ново. Не е нормално. Трябваше да се вземат мерки. Трябваше да бъде по-безкомпромисна, репресивна и крайна в действията си полицията, за да разберат тези хора, че не могат да горят българското знаме и че след като са дошли на наша територия, ще спазват нашите закони.

Трябва да бъдат депортирани по най-бързия начин и изпратени обратно в държавите, от които идват. От друга страна истината е, че България няма кой знае какви проблеми с бежанците като изключим районите, където има бежански лагери от отворен тип и района на бул. Мария Луиза в София.

Всъщност България е най-защитена в изминалите няколко години от бежанския поток благодарение на това, че първи започнахме да изграждаме ограда по границата. България беше държавата, което показа категорично чрез действията на своите гранични полицаи, че бежанците са нежелани. Трябва да се отчете, че България е най-малко засегната. Нищо общо нямаме с тези 70 000, които са в Гърция, с тези няколкостотин хиляди, които са в Италия.

От друга страна не трябва да се подценява рискът от една вълна. До момента смятам,че стъпките, които се правят за решаване на този въпрос са правилни, действията са правилни. Трябва да се изградят лагери само от затворен тип, да се изнесат близо до границите на възможно пустеещи места и да бъдат само за временно ползване. Трябва бързо да се подпишат договорите за реадмисия, както с Афганистан, така и с Ирак, защо не и със Сирия.